Левски успя да осъществи важен изходящ трансфер, след като Джавад Ел Джемили беше продаден на катарския Ал Шахания. И тук не толкова важни са парите или престижа от сделката - от раздялата с испанеца с марокански корени печели целият клуб.

Най-сетне обстановката в "синята" съблекалня ще бъде спокойна, тъй като напуска футболист, който по информация на

не "мелеше брашно" с около 80% от съотборниците си.

Макар и с безспорни футболни качества, чисто човешки Джавад се оказа трансферна издънка. Вместо да изгради връзка с отбора, той така и не намери общ език с колегите си. Дошъл от последния в кипърското първенство, Ел Джемили използва гранда за себедоказване, но никога не показа благодарност или смирение. Напротив, ползващ се с протекцията на определени хора от високите етажи на "синьото" управление, той често се държеше така, сякаш е високо над клуба.

Закъснения за тренировки, откровено игнориране на тактическите указания, постоянни реплики към треньорите и обиди към съотборници - това беше ежедневието с Ел Джемили. Нееднократно той използва всеки трансферен прозорец като възможност да настоява за изходящ трансфер, вместо да се фокусира върху играта.

Апотеозът на всичко беше скандалът му с Живко Миланов през есента на сезон 2024/25. Тогава двамата стигнаха до физическа конфронтация, която клубът се опита да потули, приемайки информациите с насмешка. Но дори последното интервю на Миланов пред „Дарик“, в което той недвусмислено намекна за случая, доказа, че напрежението е било реално.

Не беше изненада, че единствените по-близки до Ел Джемили в съблекалнята бяха Мустафа Сангаре, Хасими Фадига и Оливер Камдем. Останалите просто трудно намираха вратичка в стената на недоверие, която вече беше изградена между тях и Джавад.

Финалният акт беше постоянните му искания за трансфер към Катар, които доведоха дори до разрив с Хулио Веласкес - треньор, който дълго време го защитаваше и му даваше пълна свобода на терена. Тези действия окончателно демонстрираха липсата му на респект и уважение към клуба, съотборниците и феновете.

И все пак, Ел Джемили беше един от най-талантливите входящи трансфери на Левски през последните години. Знаете КОЙ го доведе! Играч с нестандартно мислене, с отлични технически умения и смелост да поеме топката във всяка зона. Умееше да дирижира атаките, да влиза дълбоко между линиите, да комбинира интелигентно и да създава голови ситуации от нищото. На моменти можеше да реши мач сам, с един проблясък или нестандартен пас, който изненадваше съперника и радваше публиката.

Но именно липсата на дисциплина и непостоянството му пометоха всичко позитивно. Ел Джемили остана футболист, който бързо се превръща от герой в заплаха за колектива. Начинът, по който се сбогува с феновете - уж обич, но примесена с язвителни стрелички към клуба, беше последният щрих към образа на един играч, който така и не разбра колко е голяма думата „отбор“.

И докато на "Герена" ще си отдъхнат, че в съблекалнята има един проблем по-малко, Ел Джемили трябва сериозно да преосмисли поведението си, ако иска някога да стигне до истински големи неща във футбола. Защото макар и за пари в Катар, Ал Шахания едва ли е голямата му мечта, за която е бленувал като юноша в школата на Еспаньол.