Бобан без филтър: Милан вече не е Милан, а футболът изгуби своя път

Ако попаднете на тренировъчното игрище на Динамо Загреб в някой есенен вторник, може да видите елегантен и техничен мъж да играе с момчетата до 15 години. Ако всички около него го наричат „Президента“, значи пред вас е Звонимир Бобан. Годините не са отнели нито любовта му към топката, нито желанието понякога отново да завърже бутонките.

През следващите месеци хърватската легенда отново ще пътува по добре познатия маршрут Загреб–Милано–Загреб, за да анализира европейските клубни турнири за Sky Sport Italia. Самият Звоне се шегува, че едва ли някой друг е изминавал толкова пъти магистрала А4. В откровено интервю за La Gazzetta dello Sport той говори за Шампионската лига, проблемите на италианския футбол, болката по Милан и своята най-голяма футболна любов – Динамо Загреб.

Ямал, фаворитите и геният на Луис Енрике

Бобан не се колебае, когато трябва да посочи отборите, които поставя над останалите в Шампионската лига

„Барселона, Пари Сен Жермен и Байерн Мюнхен са най-добрите. От английските отбори избирам Арсенал за мой четвърти фаворит“, заяви хърватинът.

Неговият избор за „Златната топка“ също е категоричен.

„Бих избрал Ламин Ямал. Той притежава абсурден талант. Все още е дете, но естествеността, с която играе, е уникална.“

Бобан постави Луис Енрике сред треньорите, оставили трайна следа в историята на играта. Особено силно впечатление му прави начинът, по който испанецът е намерил точната роля на Усман Дембеле в ПСЖ.

„Не обичам подобни класации, но Луис Енрике със сигурност вече е част от историята. Той направи чудо. Не вярвах, че е толкова добър. Впечатли ме начинът, по който намери мястото на Дембеле, който в Барселона сякаш не разбираше как да взаимодейства с останалите. Според мен Луис Енрике принадлежи към категорията на Ковач, Саки, Кройф, Гуардиола и Капело – великите.“

Италианският футбол изостава от Европа

Далеч по-критичен е анализът на Бобан за състоянието на италианския футбол. Според него Серия А все повече се отдалечава от скоростта, динамиката и атакуващото мислене на водещите европейски първенства.

„В идейно отношение сме далеч от Европа и нейната представа за скорост. Италианският футбол е слабо офанзивен, все по-физически и все по-малко комбинативен.“

Хърватинът направи сравнение с епохата след Ариго Саки, когато огромна част от успешните отбори използваха защита с четирима футболисти и силно присъствие по двата фланга.

„Днес в Италия се играе модернизирано катеначо със защити от трима. Клубовете трябва да променят своя път, защото Федерацията не може да им го наложи“, категоричен е той.

Светлият лъч за Бобан е Комо и работата на Сеск Фабрегас. Хърватинът харесва проекта и начина, по който младият специалист изгражда своя отбор.

В битката за Скудетото обаче той поставя Интер над всички останали. След „нерадзурите“ Бобан нарежда Ювентус и Рома, които според него са най-близо до лидера.

Болката, наречена „Милан“

Най-тежките думи Бобан запази за Милан – клуба, с който преживя най-силните си години като футболист и спечели най-големите отличия.

„Милан от години не прави нещата по начина на Милан. Това важи във всеки възможен смисъл. Не виждам реални стъпки напред, освен смелостта и желанието да се играе офанзивен футбол.“

Според него проблемите от предишния сезон са проличали най-силно в моментите, когато отборът е трябвало да поеме инициативата и да доминира.

„Милан загуби от Каляри, след като през целия сезон играеше дефанзивно. Когато настъпи точният момент, не успя да контролира мача.“

Бобан коментира и привличането на Гонсало Рамош, чиято трансферна цена според него не отговаря на реалната стойност на футболиста.

„За него беше платена непропорционална сума. Той се движи добре, когато търси гола, и вижда вратата, но е далеч от онова качество, което може да промени измерението на целия отбор.“

Динамо е преди всичко

Въпреки великите вечери с Милан и спечелената Шампионска лига, Бобан определя триумфа на Динамо Загреб през миналия сезон като най-щастливия миг в своя футболен живот.

„Динамо винаги е било в сърцето ми. Баща ми беше представител на клуба, а с брат ми преживявахме мачовете на стадиона. На 18 години вече бях капитан на отбора. За мен Динамо е преди всичко, с изключение на семейството.“

Като първия демократично избран президент в историята на клуба Бобан вече изживява срещите по съвсем различен начин. Отговорността е толкова голяма, че понякога напрежението не му позволява дори да гледа мачовете.

Любовта към футбола обаче не се е променила. Затова „Президента“ продължава да слиза на игрището и да играе с децата от академията, напомняйки, че под костюма все още живее същият футболист.

Разривът с Чеферин и изгубеният път на ФИФА

Бобан говори открито и за отношенията си с президента на УЕФА Александър Чеферин след напускането на поста си в европейската централа.

„Не, вече не поддържаме контакт. Всеки живее със своите решения и с последствията от тях“, отсече хърватинът.

Разочарованието му е още по-силно, когато темата стига до посоката, в която се движи ФИФА под управлението на Джани Инфантино.

„Футболът изгуби своя път, а уважението към институциите изчезна. През първите години Джани свърши добра работа и ФИФА стана по-чиста. Сега обаче политиката, властта и бизнесът заеха прекалено много място.“

Бобан завърши с думи, които звучат не само като критика към Инфантино, а като предупреждение за цялата игра:

„Те победиха дори любовта към футбола, която онова момче от Бриг някога носеше в себе си.“