Източник на снимката: startphoto.bgЛора Христова се оказа фенка на ЦСКА
„Този медал го постигнах с много постоянство и труд"
- 26/03/2026
Олимпийският успех не промени посоката на Лора Христова – напротив, засили апетита ѝ за още. Бронзовата медалистка в биатлона от Игрите в Милано-Кортина 2026 призна, че постигнатото е само стъпка, а не крайна спирка.
В ефира на Ники Кънчев Шоу по Дарик радио тя говори откровено както за пътя към отличието, така и за личните си емоции около него. И между всички спортни теми не пропусна да покаже и футболните си пристрастия:
„Аз съм от ЦСКА.“
Освен символиката, медалът има и своята физическа тежест:
„Медалът тежи 400 грама.“
Христова подчерта, че отличието е резултат от дълъг процес, в който няма преки пътища:
„Този медал го постигнах с много постоянство и труд. Всички състезатели се трудят много, за да стигнат до Олимпийските игри.“
Радостта от сбъднатата детска мечта е огромна, но тя не позволява на емоцията да я задържи на едно място:
„Много съм щастлива, че успях да постигна една моя детска мечта. Още по-мотивирана съм сега да продължавам. Медалът ще го оставя в моята стая, където имам стена на славата. Там ще го оставя. Някой ден в моята собствена къща, когато имам, може би ще си направя...“
Зад този успех стоят и немалко лишения. Сезонът е преминал почти изцяло далеч от дома:
„Тази година най-много отсъствах от вкъщи. Преди да започне сезона реших да видя майка ми в Германия. На Коледа бяхме на лагер. След Олимпийските игри имах време за почивка, но аз предпочетох да остана в Италия. Бях в Ливиньо с моята съотборничка Мария Здравкова. От много дълго време не съм се прибирала, не съм стигнала до Троян.“
Тя не крие, че именно емоциите понякога са най-голямото предизвикателство:
„Емоциите много ме разсейват и започвам да се вълнувам. Това ме разклаща.“
Въпреки това умее бързо да превключва и да държи фокуса върху следващата цел:
„В мига, в който взех медала бях много щастлива, но моментално си казах – това беше за днес, забравям го и продължавам напред.“
Самото състезание също е оставило усещане за контрол и увереност:
„Състезанието бе много приятно за мен, още когато стартирах. Усетих, че ските ми се пързалят бързо. Ските на целия отбор бяха страхотни.“
Допълнителен заряд ѝ е дал и стартовият номер:
„Стартирах доста уверена. Допълнителна увереност ми даде и стартовия номер – 23, което е рождената ми дата. Винаги гледам да бъда усмихната на всеки старт.“
В ефира на Ники Кънчев Шоу по Дарик радио тя говори откровено както за пътя към отличието, така и за личните си емоции около него. И между всички спортни теми не пропусна да покаже и футболните си пристрастия:
„Аз съм от ЦСКА.“
Освен символиката, медалът има и своята физическа тежест:
„Медалът тежи 400 грама.“
Христова подчерта, че отличието е резултат от дълъг процес, в който няма преки пътища:
„Този медал го постигнах с много постоянство и труд. Всички състезатели се трудят много, за да стигнат до Олимпийските игри.“
Радостта от сбъднатата детска мечта е огромна, но тя не позволява на емоцията да я задържи на едно място:
„Много съм щастлива, че успях да постигна една моя детска мечта. Още по-мотивирана съм сега да продължавам. Медалът ще го оставя в моята стая, където имам стена на славата. Там ще го оставя. Някой ден в моята собствена къща, когато имам, може би ще си направя...“
Зад този успех стоят и немалко лишения. Сезонът е преминал почти изцяло далеч от дома:
„Тази година най-много отсъствах от вкъщи. Преди да започне сезона реших да видя майка ми в Германия. На Коледа бяхме на лагер. След Олимпийските игри имах време за почивка, но аз предпочетох да остана в Италия. Бях в Ливиньо с моята съотборничка Мария Здравкова. От много дълго време не съм се прибирала, не съм стигнала до Троян.“
Тя не крие, че именно емоциите понякога са най-голямото предизвикателство:
„Емоциите много ме разсейват и започвам да се вълнувам. Това ме разклаща.“
Въпреки това умее бързо да превключва и да държи фокуса върху следващата цел:
„В мига, в който взех медала бях много щастлива, но моментално си казах – това беше за днес, забравям го и продължавам напред.“
Самото състезание също е оставило усещане за контрол и увереност:
„Състезанието бе много приятно за мен, още когато стартирах. Усетих, че ските ми се пързалят бързо. Ските на целия отбор бяха страхотни.“
Допълнителен заряд ѝ е дал и стартовият номер:
„Стартирах доста уверена. Допълнителна увереност ми даде и стартовия номер – 23, което е рождената ми дата. Винаги гледам да бъда усмихната на всеки старт.“
