Източник на снимката: Diema Sport

🚬Семки, псувни и претенции – портрет на родния запалянко

Когато любовта към клуба се превръща в чувство за собственост и агресия
  • 13/09/2025
Сподели:
Българският футболен запалянко отново показа грозното си лице. Снощи и в двата мача от Първа лига не противниковите агитки, а именно собствените фенове бяха тези, които насочиха гнева си към треньорите. В Пловдив агитката на Ботев (Пд) се нахвърли върху Николай Киров – Белия, а във Враца гостуващата трибуна се превърна в сцена за обиди към Христо Янев. Псувни, заплахи и демонстрации на „власт“ – а уж всичко това е любов към отбора.

Въпросът е един: помага ли изобщо българският фен или отдавна вреди повече? Някои от тях се държат като акционери без акции – искат да управляват, да командват, да решават съдбата на треньори и футболисти. Христо Янев беше унижаван от човек, който му се караше в лицето, сякаш е директор. Забрави ли този „герой“, че именно Янев спасяваше Враца в последните сезони и изгради боеспособен отбор?

И това не е изолиран случай. Във Варна уж организираха кампании за събиране на пари – за спасяване на Спартак, за различни инициативи. Резултатът? Жълти стотинки. А когато дойде време да се изисква – декларации, ултиматуми и безкрайни претенции. Набиха и Криакос Георгиу, само защото бил човек на някой си...Нормално ли е?

В Пловдив картината е още по-парадоксална. Николай Киров – Белия, човекът, донесъл едни от най-големите успехи на Ботев (Пд) в новата му история, беше подложен на линч заради слаб старт на сезона. Но къде бяха феновете, когато Зингаревич продаваше акции? Тогава в касата влязоха безсрамно малки суми, а уж любовта към клуба е безценна.

Истината е, че българският фен е най-силен, когато трябва да негодува – срещу играчи, срещу цени на билети, срещу ръководство. Но когато стане дума да подкрепи реално – на стадиона, със средства, с покупка на артикули – оправданията се сипят.

Докато подобни „привърженици“ диктуват правилата, треньорите ще продължават да бъдат унижавани, а клубовете – да тънат в посредственост. Стадионите ще останат съборетини, пълни с фасове и чашки, а по трибуните ще седят хора, които се мислят за собственици, но реално дават по-малко от билет за кино. И после пак ще има вопли защо българският футбол не върви напред – сякаш виновни са всички други, но не и тези, които всекидневно го дърпат назад.

Подобни новини

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР