Правилата са за балъците! Футболът умря в Овалния кабинет!

Амнистията на Балогун със сигурност е най-гнусното, скверно и безобразно действие, което съм виждал във футбола от години. Тук не става дума за спорен червен картон. Спорни картони има и ще има. И не защото САЩ не заслужават да имат силен отбор. Проблемът е друг - когато правилата вече не важат еднакво за всички, спортът престава да бъде спорт и се превръща в евтина политическа постановка.

Футболист получава директен червен картон. По правилник следва автоматично наказание от един мач. Толкова. Няма философия, няма „тълкуване“, няма вратички, няма нужда от десет юристи, три комисии и телефонни разговори между президенти. Това е елементарно правило, което се прилага навсякъде - от мачовете на кварталните терени до най-големия турнир на планетата.

Само че когато си домакин, когато около теб има камери, милиарди долари, политическа реклама и президент, който решава да звънне на шефа на ФИФА, правилата изведнъж се огъват като пластмасова вилица. Белият дом се включва. Тръмп се намесва. Инфантино слуша. Някой някъде „намира“ формулировка, с която автоматичното наказание да не е автоматично. И после всички трябва да приемем това за случайност? За независима дисциплинарна процедура? Айде, моля ви се!

Това не е „поправяне на несправедливост“. Това е грозен, мазен политически натиск, направен пред очите на целия свят. И най-отвратителното е, че ФИФА дори не се опитва да обясни убедително защо в този случай изведнъж се появява едногодишен изпитателен срок. Къде са аргументите? Къде е подробното решение? Къде е прозрачността? Защо при толкова важен казус няма ясна документация, няма логика, няма нормално обяснение?

Защото няма как да има!

Има само една картина: президентът на най-могъщата държава в света натиска, президентът на ФИФА е негов близък приятел, а след това играчът на домакина е спасен за ключов мач. Това е толкова очевидно, че чак боли.

ФИФА не просто се изложи. ФИФА се унизи! Продаде категорично доверието във футбола срещу удобството на силните. Продаде честната игра, която толкова обича да рекламира с лозунги, клипове и усмихнати кампании. Продаде идеята, че на Световно първенство всички тръгват от една линия и всички носят последствията от действията си.

Явно не всички!

За едни има червен картон и наказание. За други има червен картон, Белият дом, телефон до Инфантино, юристи, дипломатически совалки и накрая „голяма несправедливост“, която трябва да бъде поправена. За едни правилата са закон. За други правилата са препоръка, която може да бъде пренаписана, стига да имаш достатъчно власт, достатъчно влияние и правилния човек на телефона.

Това е опасният прецедент. Защото утре всеки голям отбор ще пита: „Защо за Балогун може, а за нас не?“ И ще бъде напълно прав. Как ще обясни ФИФА на следващия футболист, че той трябва да си изтърпи санкцията, когато американската звезда получи амнистия буквално часове преди най-важния мач? Как ще се говори за равнопоставеност, след като цял свят видя как едно правило беше прегазено, за да се угоди на домакина?

Инфантино отдавна е превърнал ФИФА в собствена сцена за усмивки, срещи с президенти, снимки, медали, трофеи и големи думи. Но този случай вече е нещо повече. Тук не става дума за поредната му поза или за поредната му PR акция. Тук става дума за това, че футболът беше поставен на колене пред политическата власт.

Тръмп може да си пише по социалните мрежи, че ФИФА е „поправила голяма несправедливост“. Добре. Но всеки, който има поне малко чувство за честна игра, вижда съвсем друга несправедливост - че Белгия трябва да излезе срещу отбор, който получи специален режим. Че правилата бяха разтеглени до неузнаваемост. Че най-големият футболен турнир беше опетнен от нещо, което вони не на спорт, а на сделка.

Позор за ФИФА! Позор за Инфантино! Позор за всички, които са участвали в тази пародия и после имат наглостта да говорят за честност, интегритет и уважение към правилата.

Това не е футбол. Това е „Балогунгейт“. И е толкова гнусно, че ще остане да мирише дълго след края на Мондиала.