"Не се изплаших! Не търсех съжаление! Знаех, че трябва да спечеля тази битка!"

Достойният живот е за силните. За смелите. За тези, които знаят посоката, дори когато пред тях се изправи буря. Такъв е Любо Пенев. Мъж, който никога не е отстъпвал крачка назад. Мъж, който отново преминава през тежко изпитание. Съдбата понякога тества най-коравите си любимци. Но тя никога не залага на погрешния човек – знае на кого да даде най-трудните битки.

Преди години тежката диагноза не го сломи и той се пребори. И думите му от онези дни още тежат с категоричността си:

„Не се уплаших. Приех новината спокойно и започнах борбата.“

Той отказа да бъде възприеман като болен:

„Никога не съм търсил съжаление. Това беше битка, която трябваше да спечеля.“

И я спечели. Спечели не защото така се е стекъл късметът, а защото беше убеден в изхода:

„Знаех, че ще се върна. Не допуснах в главата си друга възможност.“

Това е Любо Пенев – човек, който се движи напред, дори когато всички стрелки сочат наобратно.

Днес, години по-късно, съдбата го поставя отново срещу подобно предизвикателство. Ново онкологично заболяване, ново изпитание, нов разговор със страха.

Но той не е нов човек. Той отново няма да се огъне пред страха.

Същият е, който превърна диагнозата в отправна точка, а не в пречка.

Същият, който се върна на терена, когато малцина вярваха, че това е възможно.

Затова и днес надеждата стои много по-високо от тревогата. Защото вече знаем какво може той. Вече сме виждали силата му.

И тази сила е с него и сега – в германската клиника, където започва втората му борба. Около него е цял футболен свят – съотборници, треньори, фенове, клубове. България е с него. Любо Пенев е доказвал веднъж, че характерът може да победи тялото.

И никой, абсолютно никой не се съмнява, че ще се пребори!