Не е само Асен, още много "изгоряха" от левскарската "любов"

Понякога една искра осветява цялата история. Една запалена снимка на Асен Митков - жест, напълно неприемлив и изцяло извън рамките на нормалния футболен дебат, върна прожекторите не само върху младия халф, но и към всички онези моменти, в които "синята" общност е прекрачвала границите на добрия тон по адрес на своите. И ако днес мнозина застанаха зад Митков, то е защото Левски има памет. А тя помни много...

2012 година, юли. Левски отпада от Сараево в Лига Европа и вечерната тренировка на „Герена“ се превръща в сцена, каквато дори за нашия футбол се оказва прекалено трудна са осмисляне. Над 50 привърженици нахлуват, крещят, псуват, хвърлят обвинения. Владимир Гаджев и Иво Иванов са във фокуса на гнева, а ганаецът Агиеманг Опоку получава маймунски звуци при появата си. Не минава без полицейски кордони, не минава и без официална позиция от НКП, която завършва с онова знаменито предупреждение: „…ако още веднъж покажете такова надменно неуважение към нас, не ние няма да влезем на трибуните, а вие няма да започнете мача.“

С времето сцените се променят, но реакциите остават.

През 2017 година Божидар Митрев бе в центъра на напрегнатия бараж с Верея за европейската квота — мач, който Левски спечели след дузпи. След последния съдийски сигнал вратарят побърза към съблекалнята, видимо изнервен от атмосферата и от думите, които бе слушал през целия двубой. По-късно призна, че тежките подмятания не са били насочени само към него, а и към паметта на покойната му майка. „Обиждаха майка ми, затова се прибрах веднага“, разказа Митрев, а след това добави и фразата, която остана в паметта на много левскари: „Много хора ми казаха: ти си луд да се връщаш в Левски… тук съсипват такива като теб.“

Същата година Мехди Бурабия разказа как след загубата с 0:3 от ЦСКА е бил нашамарен от афектирани фенове. Родителите му дори стават преки свидетели на грозния акт, бидейки на трибуните. Това не бе просто футболна болка, оказа се решение да напусне България. „Едно или две глупави момчета развалят голямата история на клуба“, каза тогава той.

Години по-рано, през 2013-а, Илиан Илиев, шампион, капитан, човек, оставил солидна диря на „Герена“, бе изпратен с обиди от част от Сектор „В“, след като реагира бурно на решения на съдията. Спомените за раздялата му с клуба още пареха и публиката го показа по начин, който със сигурност е бил болезнен за човек, свързан с Левски в различни роли.

Един от най-добрите български нападатели - Цветан Генков, също не бе пожален, като преди повече от десетилетие без малко не стигна до саморазправа с феновете след една загуба от ЦСКА.

И това далеч не е всичко.

Публиката понякога забравя, че пред нея често стоят момчета, които са израснали на „Герена“. Патрик Галчев го усети. Николай Кръстев, който първо бе определян за изключителен, а после се превърна в накдърник №1 .Илия Юруков също. Илия Димитров - забравено, но показателно име, преживяло периоди на безпощадни освирквания. Стивън Петков, талантливо момче, мина през същия огън. А Николай Михайлов? Той се разходи и до двата полюса: от обожествяване и презрение, в рамките на една и съща трибуна.

Наско Сираков и Георги Иванов – Гонзо също не бяха защитени от настроенията в тежки моменти. А говорим за две от най-великите фигури в цялата повече от вековна история на клуба!

Днес Светослав Вуцов е любимец на „Герена“. Но преди това? Инвентар от обиди, какъвто малцина биха понесли. „Селско вратарче“, „срам си за фамилията“, „чакаме снимка с таблото, смешник“… Реакции, които изглеждат далеч днес, но останаха записани в архива.

Има и още един позабравен случай, който често излиза от паметта — Деян Иванов, юношата, който при един от редките си мачове след поредната контузия беше освиркван от собствената си публика след грешка срещу Дунав. Тогава дори треньорът му трябваше да го брани публично: „Момчето ще се счупи психически, спрете!“ Но шумът беше по-силен от разума.

Ето защо историята с Асен Митков не е изолиран инцидент. Тя е поредният пример, че границата между критика и унижение в българския футбол лесно се прекрачва. Да, представянето му в последните седмици разочарова. Грешките са реални и никой не спори с това. Но пътят на един юноша не трябва да минава през огън, буквално или метафорично.

Запалването на снимката му беше безсмислен, вреден и грозен жест.

Срамно петно в момент, когато Левски се опитва да изгради нова култура на отношение към собствените си таланти.

И точно затова реакцията след инцидента беше толкова силна - хора от различни поколения и различни части на "синята" общност излязоха да защитят момче, което преминава през труден период. Доказаха, че и в най-нажежените ситуации Левски продължава да ражда и добрина, и човещина.

Сега идва истинската част. Асен Митков е в момент, който може да го пречупи или да го изгради. Трябва да събере тялото, главата и реакциите си в едно - да погледне напред и да покаже, че в него има повече, отколкото видяхме през последните седмици.

А хората, които застанаха зад гърба му сега, ще останат там още по-твърдо, ако той върне доверието им на терена. Това е моментът, в който се доказваш. И шанс, който не се получава два пъти.