Наско Желев - първият ни професионалист в Германия, който остави немците без думи

Българското присъствие в немския футбол има своята дългогодишна история, започваща още в края на 30-те години, когато Михаил Лозанов-Танка играе в Байерн и дори е капитан на баварците. Първият играч от роден произход в Бундеслигата е Георг Дамяноф, който на 15 август 1970 г. дебютира в елита с екипа на Дуисбург срещу Рот Вайс Оберхаузен. Централният защитник, който играе още за Арминия и Хановер 96, е с баща българин и майка германка, но в крайна сметка е с немско гражданство и никога не е притежавал български лични документи. Първият роден играч на най-високо ниво е Александър Бончев, чийто първи мач е на 21 февруари 1992 г., отново за Дуисбург, срещу Карлсруе. 4 години по-рано за пръв път родни футболисти биват трансферирани във Втора Бундеслига. В началото на сезон 1988-89 Петър Курдов преминава от Левски (тогава Витоша) в Майнц 05, а в края на предходния 1987-88 Наско Желев подсилва Саарбрюкен. Именно дългогодишният бранител на Локомотив София е първият българин, подписал професионален договор в Германия, а историята му е достойна за филм.


Героят на нашия разказ е роден на 9 януари 1960 г. в Стара Загора. Дебютът му за Локомотив е през шампионския сезон 1977-78, а впоследствие взима участие и в европохода от 1978-79. Особено значима роля има за домакинската победа с 1:0 над Динамо Киев, когато успява да обезвреди звездата на съперника Олег Блохин. Кариерата му върви във възходяща линия след спечелената национална купа през 1982 г. и това продължава до края на 1984 г. Тогава в шампионатен мач срещу Берое кракът му е счупен от противниковия играч Теньо Минчев. Той се лекува близо година, а фактът, че извършителя на деянието е наказан с 4 месеца лишаване от състезателни права говори за неговата сериозност. Това осуетява попадането на Желев в националния отбор, а през 1986 г. по настояване на началника на клуба Стоян Орманджиев той е отстранен от първия отбор. Впоследствие треньорът Апостол Чачевски го връща на своя глава, но отношенията му с ръководителите на „железничарите“ вече не са същите.

Пътищата на Желев с Германия се преплитат още докато той е младежки национал – на 2 декември 1980 г. селекцията ни до 21 г. побеждава ФРГ с 1:0 в европейска квалификация. Въпреки че в състава на съперника са бъдещи звезди като Лотар Матеус, Пиер Литбарски и Руди Фьолер, на стадион „9 септември“ в Пловдив домакините напълно доминират и само късмета спасява опонента им от по-тежка загуба. За съжаление срещите зад граница са тема табу за бранителя – през 1969 г. баща му Илия, който работи като заварчик в Либия не се завръща в България и впоследствие се установява в Крефелд, ФРГ. Поради тази причина на сина му не е позволено да пътува в чужбина, освен ако не става въпрос за страна от Източния блок или Австрия. Двамата все пак поддържат контакт и в края на 1987 г. Желев-старши получава видеокасета с избрани изяви на Наско, която е дадена на ръководството на втородивизионния Саарбрюкен. Треньорът Вернер Фукс е впечатлен от видяното и българинът е поканен на проби. Първоначално този вариант е отхвърлен, но защитникът успява да спечели доверието на властите по време на подготвителния лагер в Кипър и те дават зелена светлина за заминаването му. По това време съпругата на играча очаква второто им дете, което също временно отлага пътуването за ФРГ.

Пристигайки в новата средата Желев веднага се сблъсква с предразсъдъците по адрес на играчите от Източния блок. „Трябваше да покриваме Теста на Купър (б.а. 12-минутен тест за издържливост, разработен от Кенет Купър за нуждите на американската армия). След като видяха, че не съм изморен и завършвам с преднина пред останалите ме накараха да бягам още веднъж. И там се представих добре и това ги накарат да се съмняват, че ползвам допинг. По това време обаче в България правехме този тест всеки вторник и имах достатъчно добра физическа подготовка, в което те се убедиха впоследствие“, спомня си той. Неговата работоспособност се понравя на легендата Феликс Магат, който по това време заема мениджърски пост в клуба и така се стига до подписването на официалния договор.

Това се случва на 28 април 1988 г., като представители от българска страна са Михаил Георгиев, директор на „Спорткомерс“ (организацията, отговаряща за трансферите на родните играчи зад граница) и главния счетоводител Веселин Табов, а от немска – директорът на Саарбрюкен Дитер Маркуард. В контракта е записано, че трансферната сума е на стойност 30 000 марки, а възнаграждението на играча е по 3000 на месец, без данъци и такси. Истината обаче е, че в онзи период нито един българин работещ зад граница няма право да получава официално по-голямо възнаграждение от посланика в съответната страна, поради което разликата в сумата е била събирана от посолството. Клаузите на договора включват и застраховка на стойност 20 000 долара, както и възможност при заболяване на футболиста той да бъде заменен от равностоен на него играч. Изглежда това е типово споразумение от страна на „Спорткомерс“, тъй като именно по тази линия Сарагоса взима Божидар Искренов след контузията на първоначално привлечения Наско Сираков.

В самото начало българинът обяснимо изпитва трудности поради езиковата бариера, а в този момент му помага югославския нападател Александър Кръстич, който преди това е играл единствено за френския Орлеан и ирландския Дери Сити. Той обаче бързо успява да се наложи в състава и до края на сезона записва 9 мача. С него в състава застрашения от изпадане Саарбрюкен успява да се стабилизира и заема 13-о място. По-важното от статистиката е, че с влагането си в тренировките Желев оставя без думи дори и педантични хора като немците и скоро бива даван от своите треньори като пример за по-младите.

Резултатите на тима коренно се променя през сезон 1987-88, когато е привлечен Антъни Йебоа., Ганаецът впоследствие ще направи сериозна кариера в Айнтрахт Франкфурт, Лийдс и Хамбургер, а изявите му спомагат Саарбрюкен да достигне плейоф за попадение в 1 Бундеслига. В него тимът на Клаус Шлапнер губи с общ резултат 2:3 от Айнтрахт Франкфурт, а Наско Желев, който играе и в двете срещи няма шанс в самия край на реванша, след като удара му се отбива в гърба на стража Ули Щайн и не влиза във вратата. В хода на сезона той записва 31 мача, които през 1989-90 ще се увеличат на 33. Българинът обикновено пази най-опасният противников нападател, а сериозни имена по това време никак не липсват. В първият сезон на нашия играч голмайстор на 2 Бундеслига става сенегалецът Сюлейман Сане, чийто син Лерой впоследствие облича екипа на Германия, а в тимовия лист на Кикерс Офенбах откриваме бившия национал Дитер Мюлер. През 1990 г. отборът от Саарланд отново играе плейоф за промоция, но този път отстъпва на Бохум с общ резултат 1:2. Селекционерът на България Иван Вуцов няма как да пренебрегне добрите изяви на легионера и през 1990 г. той записва 2 мача за националния отбор – срещу Швейцария в европейска квалификация и Швеция в контрола, за съжаление и двата загубени с 0:2. В резултат на реформите след обединението на Германия през сезон 1991-92 2 Бундеслига е разделена на Северна и Южна група, като в последната Саарбрюкен най-накрая успява да спечели промоция. Треньорското ръководство обаче предпочита да заложи на по-млади играчи в 1 Бундеслига и така Желев подсилва друг втородивизионен отбор – Хомбург. Съдбата обаче отново не е благосклонна към него и на 17 април 1993 г. той отново чупи крака си в мач срещу Дуисбург и така кариерата му приключва по възможно най-неприятния начин.

През пролетта на 1995 г. Наско Желев е част от треньорския щаб на Трендафил Терзийски, който класира Локомотив София на 3-о място в първенството, но финансовите проблеми в клуба го карат да се завърне в Германия. Там в продължение на 10 години той управлява ресторант „Дубровник“, като в нито един момент не се откъсва от футбола. И днес Желев е близо до любимата игра, а историята му трябва да бъде пример за заминаващите в чужбина родни играчи, тъй като успехите идват само при тези, които се борят за тях.