Левски вече няма какво да губи, а точно това трябва да плаши АЕК

Парадоксално звучи, но най-лесните два европейски мача на Левски през това лято тепърва предстоят. Разбира се, тук изобщо не говорим за качествата на съперника или за това, което ще се случи на терена. Става въпрос за психологическата тежест, която този път няма да бъде върху раменете на „сините“, защото за първи път от началото на кампанията те могат да излязат и просто да играят футбол.

Трудното вече мина. Борац трябваше да бъде отстранен. Университатя (Крайова) беше онзи неприятен съперник от чергата на Левски, срещу когото отпадането веднага щеше да роди въпроси, а Кайрат пристигна с ореола на отбор, натрупал европейски опит. Всяка грешна стъпка срещу някой от тези съперници щеше да бъде използвана като удобна дъвка от всички онези критици – свои и чужди, които само чакат повод да обяснят защо направеното от Хулио Веласкес всъщност не било кой знае какво.


Тези аргументи вече ги няма. Левски е на два мача от основната фаза на Шампионската лига и дори най-лошият сценарий вече не може да изтрие направеното през това лято. Отпадане от АЕК би било логично с оглед на финансовата мощ, класата и европейската история на гръцкия шампион. АЕК е играл четвъртфинал за КЕШ още през сезон 1968/69, има няколко участия в групите на Шампионската лига, а през 2006 година побеждава Милан с 1:0 в Атина.

Само че историята няма да излезе на „Васил Левски“. Точно затова не виждам никаква причина Рейналдо и компания да се притесняват от жълто-черната фланелка. Уважението към класата на АЕК е задължително, но всичко приключва дотам. Левски няма никаква причина да излезе на терена с усещането, че срещу него стои нещо непреодолимо.

„Сините“ вече си осигуриха големи европейски вечери поне до декември и могат да атакуват мечтата без онзи страх, който понякога сковава краката в квалификациите. Дори при отпадане от АЕК европейската есен продължава в Лига Европа, докато при успех наградата вече е от онези, за които преди няколко месеца малцина изобщо смееха да говорят. Има и още нещо, което трябва да бъде казано ясно преди двубоя – този АЕК е много силен отбор, но в момента далеч не изглежда като завършена машина.

Първият сериозен сигнал дойде само дни преди срещата с Левски. АЕК изпусна Суперкупата на Гърция срещу ОФИ след 2:2 в редовното време и поражение при дузпите. По-важното от самия резултат обаче беше представянето. В гръцките анализи след финала се говори за сериозен спад след почивката, пасивност и тактически проблеми, след като тимът на Марко Николич позволи на съперника да се върне в двубоя.

Това не превръща АЕК внезапно в слаб отбор, а просто показва, че моментът за среща с него може би не е никак лош. Лятото в Атина беше сериозно. Дойдоха Каа Кайринен от Спарта (Прага), Олександър Зубков от Трабзонспор, Милан Виталис от Дьор, а най-качественият удар без съмнение е Ловро Майер, за когото бяха платени около 6 милиона евро на Волфсбург. Към това добавяме Ръзван Марин, Лука Йович, Барнабаш Варга и останалите сериозни имена, с които Николич разполага.

Селекция, която със сигурност респектира, но трансферният прозорец има една особеност - милионите могат да бъдат преведени за секунди, докато футболният синхрон не се купува с банков превод. АЕК все още сглобява новите си части, някои от тях пристигнаха съвсем наскоро и Николич тепърва трябва да намери точния баланс. Точно тук може да се крие едно от големите предимства на Левски.

При „сините“ ситуацията е коренно различна. Този отбор вече живее в режим сряда-събота-сряда и е минал през напрежението на Борац, тактическото надлъгване с Крайова и бетонната стена на Кайрат. Веласкес вече знае как реагира тимът му в различните моменти на един европейски двубой, а натрупаните минути през юли и август в един момент започват да струват почти толкова, колкото трансферните милиони.

Гръцкият футбол също не трябва да бъде превръщан в някаква недостижима за българските отбори вселена. Левски вече го показа срещу ПАОК. През 2022 година „сините“ победиха солунския гранд с 2:0 на „Герена“, а след 1:1 на „Тумба“ го изхвърлиха от Европа. Тогава предварителните сметки отново изглеждаха категорично в полза на гърците, но футболът отказа да се съобрази с тях.

Само преди дни ФК ЦСКА 1948 също показа срещу Панатинайкос, че разликата между добър български и скъп гръцки отбор невинаги изглежда на терена така, както върху листа. Българският представител загуби реванша с 1:2 след продължения, но принуди „детелините“ да минат през истинско изпитание, за което до голяма степен сам си беше виновен с допуснатите грешки в защита. Най-важното предупреждение за гръцкото самочувствие обаче дойде от Нидерландия.

Олимпиакос не успя да победи НЕК Ниймеген у дома – 0:0, след което загуби реванша с 1:2 след продължения и се сбогува с Шампионската лига. Разликата във финансовата оценка на двата състава беше огромна, но за пореден път се оказа, че цените във футболния пазар не гарантират нищо, когато започне истинският мач.

Същото важи и за Левски. АЕК може да струва повече от два пъти колкото „сините“, но 88 срещу 37 милиона евро не означава 2:0 още от тунела. Особено през август, когато единият отбор все още се опитва да сглоби новата си селекция, а другият вече е натрупал шест тежки европейски мача и започва да придобива онова самочувствие, което идва единствено с победите.

Ако трябва още сега да предположим как ще изглежда АЕК в София, не бих се подвел изцяло по единайсеторката от Суперкупата. В този двубой гръцките правила задължаваха участието на двама местни млади футболисти в стартовия състав, което неизбежно е повлияло върху избора на Николич.

Срещу Левски вече можем да очакваме доста по-близък до оптималния АЕК. Томас Стракоша изглежда логичният избор на вратата, пред него могат да започнат Лазарос Рота, Аролд Мукуди, Филипе Релваш и Джеймс Пенрайс, докато Каа Кайринен и Ръзван Марин дават огромно качество в средата. В предни позиции вариантите са още повече, като Ловро Майер и Гачинович също могат да намерят място сред титулярите за сметка на използвани срещу ОФИ футболисти.

Левски ще чуе отново химна на Шампионската лига, а „Васил Левски“ ще получи вечер, каквато София не е виждала от години. След всичко направено дотук няма никаква логика футболистите на Веласкес да излязат с олово в краката или предварително да се прекланят пред цената на чуждата селекция.

Нека напрежението този път бъде за АЕК. Гърците идват като фаворит и именно от тях ще се очаква да докажат разликата в класите, за която предварително ще се говори толкова много.

Левски вече спечели правото да се наслади на тези два мача и да преследва мечтата си без страх от последствията. А когато един отбор стигне дотук с натрупано самочувствие и без оковите на задължителния резултат, ролята на аутсайдер понякога се превръща в най-голямото му предимство.