Левски откри слабостта на Крайова! Веласкес държи ключа към третия кръг

Левски спечели първата битка, но войната с Университатя (Крайова) тепърва започва. Резултатът 1:0 дава предимство, носи самочувствие и още веднъж легитимира „сините“ като отбор, който вече знае как се печелят напрегнати европейски мачове. В същото време оставя и неприятното усещане, че на „Герена“ можеше да бъде свършена далеч по-голяма част от работата преди реванша в Румъния.

Най-важният извод след първите 90 минути е, че предварителните очаквания се оправдаха напълно. Левски и Университатя са два изключително равностойни отбора, които имат достатъчно качество, за да се наранят взаимно, но и слабости, които могат да бъдат използвани. „Сините“ можеха да спечелят с 2:0 или дори с по-убедителен резултат, ала при малко по-точен мерник на гостите срещата спокойно можеше да завърши 1:1, а при неблагоприятно развитие – и по-болезнено за българския шампион.

Тъкмо поради тази причина част от коментарите в румънските медии, че Крайова едва ли не е превъзхождала категорично, звучат пресилено. Университатя имаше повече владение на топката, отправи повече удари и показа класата си в няколко периода, но Левски беше една идея по-добрият отбор. Домакините създадоха по-чистите положения, реализираха гол, имаха правилно отменено второ попадение и на няколко пъти разкъсаха отбраната на румънците с бързи преходи. Победата не дойде случайно, макар и да остана минимална.

Началото беше близо до мечтаното. Левски и публиката му сякаш предварително бяха внушили респект у съперника, който изглеждаше неуверен в първите минути. Домакините не упражниха някакъв задушаващ натиск, но показаха необходимата решителност и при една добре развита ситуация след корнер нанесоха първия удар. Центрирането на Сержиньо намери Кристиан Димитров, а капитанът отново се оказа там, където най-много трябваше да бъде.

Димитров вече не е просто най-стабилният защитник на Левски. Той постепенно се превръща във фигурата, около която се изгражда характера на целия отбор. След мача скромно отклони сравненията с Елин Топузаков, но в сегашния състав носи сходна аура – ръководи отбраната, повежда останалите в трудните моменти и не се страхува да поеме отговорност и пред противниковата врата.

До него Никола Серафимов отново показа, че може да компенсира част от колебанията си с характер, концентрация и желание. Разликата в класата между двамата централни защитници е видима, но присъствието на Димитров сякаш прави и партньора му по-уверен. Двамата се справиха добре в голяма част от срещата, макар че през второто полувреме румънците на няколко пъти намериха опасни пространства около наказателното поле.

Отсъствието на Кристиан Макун от стартовия състав също не може да бъде подминато. Дали става въпрос за физически проблем, моментна форма или ситуация, свързана с евентуален трансфер, отвън трудно може да се каже. Фактът, че венецуелецът отново остана резерва в толкова важен двубой, обаче подсказва, че около него не всичко е спокойно.

В средата на терена Мехди Мубарик не изглеждаше напълно сигурен и личеше, че все още се приспособява към изискванията и динамиката в играта на Левски. Допусна опасна грешка още през първото полувреме, а в действията му се усещаше известно колебание, което е напълно нормално за футболист, попаднал сравнително скоро в нов отбор и нова футболна среда. Гашпер Търдин беше далеч по-убедителен след появата си и внесе повече спокойствие, макар включването му да дойде принудително заради физическия дискомфорт на мароканеца.

Сержиньо за пореден път заслужава само суперлативи. Именно той асистира за победния гол, но приносът му далеч не се изчерпваше с това центриране. Португалецът дирижираше играта на Левски, определяше темпото, разпределяше топката с впечатляващо спокойствие и все по-често се превръща във футболиста, през когото преминават най-важните решения на отбора. Влиянието му върху играта на „сините“ расте с всеки изминал мач и вече трудно може да бъде заменено.

Рейналдо също заслужава висока оценка. Той отново беше изключително подвижен, постоянно търсеше свободните пространства и създаваше проблеми с движението си между линиите на румънците. Евертон Бала пък не направи най-блестящия си двубой, но остана достатъчно важен за цялостната офанзивна игра на Левски. Участваше активно в преходите, ангажираше защитниците и беше част от почти всяка опасна атака. Не всеки силен мач се измерва с гол или асистенция, а бразилецът отново беше полезен именно с работата си за отбора.

Най-положителното в представянето на Левски беше способността му да се сражава. Това беше истинска европейска битка срещу отбор от сходна черга, в която през голяма част от времето се водеше чисто футболно надиграване. „Сините“ не се уплашиха от по-продължителното владение на Крайова, не се отказаха от собствената си идея и намираха начин да отговарят на натиска с бързи и много опасни преходи.

Именно там беше големият шанс да бъде решен почти целият сблъсък още в София. Атаката, при която Око-Флекс остана сам срещу Лауренциу Попеску, беше развита почти като по учебник. Крилото имаше време, пространство и възможност да избере най-доброто решение, но отново се пропука в решаващия миг.

Представянето му като цяло остави сериозни въпросителни. Око-Флекс притежава техника и индивидуална класа, ала все още не дава достатъчно на отбора без топка. В защита изглежда апатичен, връща се със закъснение, а в офанзивен план не беше толкова остър, колкото подобен мач изискваше. Хулио Веласкес вече има достатъчно алтернативи и все по-често ще трябва да преценява дали ирландецът действително заслужава гарантирано място сред титулярите.

При пропуска на Акрам Бурас ситуацията беше различна. Алжирецът направи това, което обикновено върши отлично – появи се от втора позиция и намери свободното пространство. Последва неточен удар, а не някакво грубо техническо решение. Претенциите за дузпа срещу него по-късно също трудно могат да бъдат защитени, тъй като намесата на Романчук не изглеждаше достатъчно непозволена. Голът на Евертон Бала пък правилно беше отменен, след като бразилецът избърза при извеждащото подаване на Рейналдо.

Всички тези ситуации оставят горчив вкус. Левски имаше възможността да си осигури далеч по-спокоен реванш, но не показа необходимата ефективност в последната третина. Същевременно Крайова доказа, че притежава сериозна класа, без по никакъв начин да изглежда като непреодолимо препятствие.

В края на първото полувреме и в отделни периоди след почивката гостите успяха да притиснат домакините дълбоко пред Светослав Вуцов. В тези моменти Левски загуби спокойствието си, линиите се прибраха прекалено назад, а изчистванията започнаха да стават по-панически. Банку, Байарам, Меквабишвили и появилият се Нсимба показаха защо ще бъдат най-голямата опасност и в ответната среща.

Вуцов също напомни колко важен може да бъде в решителните мигове. Спасяването му след удара на Банку запази преднината и вероятно промени цялото усещане преди реванша. При 1:1 разговорът днес щеше да бъде съвсем различен, докато сега Левски отива в Крайова като отборът, който държи малкото предимство.

Румънците обаче показаха и своята голяма слабост. Те са уязвими при загуба на топката и оставят пространства зад изнесените си линии. Ако Левски успее да бъде достатъчно дисциплиниран и търпелив, бързината на Рейналдо, Евертон Бала и останалите офанзивни футболисти може да се превърне в най-силното оръжие на българския шампион.

В Крайова ще бъдат необходими тактическа зрялост, хладнокръвие и много по-добра ефективност. Румънците ще атакуват, трибуните ще ги тласкат напред, а Левски вероятно ще трябва да премине през тежки периоди, в които няма да контролира топката и темпото. Тъкмо тогава ще се види доколко този състав е израснал и дали вече притежава необходимата европейска устойчивост.

Опитът от миналогодишния сблъсък със Сабах трябва да служи като вдъхновение, а не като успокоение. И тогава Левски спечели с 1:0 на "Герена", а седмица по-късно изигра още по-силен мач в Азербайджан и триумфира с 2:0 именно благодарение на убийствените си бързи преходи. Крайова също показа, че оставя пространства зад защитата си, а ако Хулио Веласкес и този път подготви отбора си толкова умело в преходите, "сините" имат всички основания да вярват, че могат отново да изиграят по-силен реванш, отколкото първи мач.

Победата на „Герена“ беше заслужена, но не реши нищо. Левски показа класа и спечели равностоен европейски двубой, ала най-трудната част от задачата остана за следващата седмица. В Крайова „сините“ ще трябва не просто да пазят резултата, а да докажат, че вече са отбор, способен да довършва започнатото.