Лека дузпа, горчиви „червени“ сълзи и един твърде напрегнат Левски

По-младите от вас може би знаят, но на 8 март попфолк изпълнителят Меди разплака десетки дами в зала „Арена София“ със своите балади. Социалните мрежи се напълниха със сълзи, емоции и клипове от концерта. Ден по-късно, на 9 март, драмата отново беше на сцената, само че този път главните герои не бяха фенките на певеца, а противниците на Левски. Причината - дузпата в последната минута, чрез която „сините“ стигнаха до победата с 1:0 над Локомотив (Пловдив) и запазиха деветте точки аванс пред Лудогорец на върха в Първа лига.

Нека започнем честно. Да, наказателният удар срещу Армстронг Око-Флекс беше лек. Доста лек. Ако някой каже, че контакт има - ще бъде прав. Ако друг твърди, че е пресилен - също няма да греши. В подобни ситуации обикновено се чака и намесата на ВАР, а тук такава не последва. С интерес ще се чака и обяснението на Александър Костадинов в традиционния анализ на Съдийската комисия.

Но има един въпрос, който звучи не по-малко логично. Къде бяха всички ревностни защитници на футболната справедливост преди няколко дни?

В Разград Левски беше ударен от две решения в рамките на една минута. Първо нямаше никаква игра с ръка на Акрам Бурас при ситуацията, от която тръгна фаулът и последвалият гол на Ерик Маркуш. След това Хуан Переа беше изгонен след леко побутване към Диниш Алмейда, който драматизира падането си по начин, достоен за театрална сцена.

Тогава нямаше масово възмущение, нямаше драматични постове и телевизионни монолози за морала на футбола. Но това е част от пейзажа на българската футболна действителност. Когато Левски печели, болката при някои идва по-бързо от анализа. Особено при феновете на ЦСКА, за които всяка стъпка на „сините“ към титлата звучи като неприятен акорд.

Истината обаче е, че дузпата на „Герена“ не е най-тревожният детайл от този мач.

Много по-сериозни са сигналите, които Левски получи от собствената си игра.

Отборът изглежда уморен психически. Напрежението от битката за титлата вече се усеща във всяко действие. След 60-ата минута срещу Локомотив трудно се виждаше откъде може да дойде победният гол. Натискът беше хаотичен, чистите положения липсваха, а центриранията към Евертон Бала и Мазир Сула изглеждаха като опит да се намери решение там, където такова просто няма.

Хулио Веласкес обича своите ротации. Това вече е известно. Испанецът вярва в тях, понякога дори повече от самите футболисти. Но този мач отново показа нещо съвсем ясно, Левски не може да функционира без централен нападател.

В този двубой липсата на подобен профил беше по принуда заради контузията на Мустафа Сангаре и наказанието на Хуан Переа, но самата игра показа колко силно е зависима атакуващата структура от присъствието на подобен футболист.

И пак за разместванията на Веласкес, които докараха нещата до там, че в последните минути Левски търсеше победата с Рилдо и Карлос Охене. Карлос трябва да бъде отличен за енергията и активността, които внесе в играта, но самата картина говори достатъчно за трудностите на отбора в атакуващ план.

Може би именно в такъв момент щеше да бъде интересно да се види и младият Иво Мотев, защото когато играта не върви, понякога именно младостта и смелостта могат да внесат различна динамика.

Сред всички тези предупреждения обаче имаше и положителни сигнали.

Алдаир изигра много силен мач по фланга и беше сред най-активните фигури на терена. Евертон Бала и Око-Флекс постоянно търсеха пространство и създаваха напрежение за защитата на гостите. Акрам Бурас се нагърби с тежка работа и в двете фази на играта, опитвайки се да свързва линиите.

Много добро впечатление направи и дебютът на Стипе Вуликич. Хърватският защитник влезе с известни съмнения около името си, но показа спокойствие и стабилност. Вижда се школовката от сериозно първенство като италианското. В партньорство с Кристиан Димитров се получи солидна централна двойка, която с още малко сработка може бързо да се превърне в основен вариант в защита.

В крайна сметка най-важното остава непроменено – Левски продължава напред в битката за титлата и запазва девет точки аванс, които на пръв поглед изглеждат комфортни, но в същото време са и достатъчно крехки, за да напомнят, че до края на сезона всяка грешка може да тежи двойно. Предстоят мачове, в които нервите ще бъдат изпитани до крайност, решенията на съдиите ще бъдат обсъждани до безкрай, а всяка победа ще бъде анализирана под лупа.

Истинският въпрос за Левски обаче не е дузпата срещу Локомотив (Пловдив). Истинският въпрос е дали този отбор ще намери силата да преодолее собственото си напрежение и да превърне аванса си в титла.

А колкото до сълзите и драмата – те вероятно ще продължат да се появяват и в следващите седмици, особено на местата, където най-трудно се приема мисълта, че Левски отново гледа към върха. Някои ще търсят дузпи, други ще броят фаулове, трети ще анализират всяко съдийско решение под микроскоп.

Само че класирането рядко се впечатлява от подобни оплаквания. То показва едно – Левски е отпред, а останалите просто се опитват да догонят.