Колко сини балона се спукаха?

Левскарите тръгнаха към 2026 година с високо вдигнати глави, голяма кошница, големи думи и още по-големи обещания. Три трофея, нова ера и едва ли не - нов "световен" ред. Само че още в началото на февруари първият балон гръмна с характерен звук. И той не беше случаен, а съвсем логичен.

Лудогорец просто показа, че в момента е по-добрият отбор. По-зрял, по-организиран, по-умен. Футболът понякога е много прост – по-добрият печели.

С месеци слушахме и друга мантра – за феновете. Кой имал повече, кой бил „по-голям“. ЦСКА, видиш ли, играел на „огромния грозен стадион“, докато Левски си събирал хората „в квартала“, на уютното си 10-хилядно стадионче. Това се представяше като аргумент, като доказателство за величие. Само че паметта е коварно нещо.

Само преди няколко месеца, пак на този „грозен“ стадион, ЦСКА игра финал за Купата със същия отбор и билети нямаше. Над 40 000 души бяха тогава. Да ги мерим ли така нещата? Или днес беше студено, неудобно, по-добре си е на "Герена"… и видяхме днес около 14 000. Балон.

После дойдоха другите балони. Съдиите. Комисиите. Заговорите. Нарочени хора, нарочени институции. Всяка седмица някой беше виновен. Днес кой беше? Съдбата? Да, вероятно. Съдбата често си знае работата.

Интересното е, че когато години наред Левски „сваляше гащите“ на Лудогорец, отслабвайки състава си в ключови моменти – тогава всичко беше наред. Когато обслужваше статуквото с усмивка – тогава не се плачеше. Когато правеше всичко възможно ЦСКА да не стане шампион и индиректно обслужваше хегемона – пак не се плачеше. Когато отбори излизаха с деца срещу Разград – тишина. Тогава беше „част от играта“.

Е, сега ще плачем.

Защото когато едни години наред се опитваха да съборят статуквото с честни средства, други прибираха куфарчета – буквално или преносно. И днес, когато балоните се пукат един по един, въздухът излиза бързо. Остават само думите. Празни, леки и без покритие.

Балон след балон. Мантра след мантра. Всичко си идва на мястото. И докато някои още броят оправданията, други градят. Упорито и с перспектива.

А в пространството, след като въздухът изчезне, остава място само за един истински хегемон - ЦСКА.

И този момент не е въпрос на „ако“.

Той идва!