Източник на снимката: startphoto.bgКогато стойността не се превръща в трансфери
Скъп отбор, евтини раздели
- 08/01/2026
Когато Наско Сираков казва, че сумарната стойност на футболистите на Левски надхвърля 35 млн. евро, това звучи внушително и дори амбициозно. Думи, които създават усещане за стабилност и сериозен футболен капитал. Само че цифрите от реалните изходящи трансфери, през последната по-малко от година, разказват съвсем друга история, неудобна и трудно защитима.
Общата сума от продажби е едва 910 хиляди евро, при средна възраст на напусналите 25.3 години и обща пазарна стойност от близо 8.9 млн. евро. Разликата между „на хартия“ и „в касата“ е стряскаща и показва сериозен дисбаланс. Един по-сериозен трансфер – Келиан ван дер Каап, продаден в Ал-Сайлия за 500 хиляди евро, още един по-скромен при Джавад Ел Джемили, поел към Ал-Шахания срещу 260 хиляди евро, и случаят с Цунами, продаден на ФК Ъгдър за 150 хиляди евро. Останалото – свободни агенти, минимални сделки или наеми. Твърде малко за клуб, който говори за висока стойност и претенции за устойчив модел.
Да, похвално е, че ръководството иска да задържи основните фигури в битката за титлата. Това е правилно от спортно-техническа гледна точка и говори за амбиция тук и сега. Но дори и с този позитив няма как да се подмине тенденцията – Левски трудно превръща класата си в реален финансов дивидент. Повечето играчи си тръгват без пари или почти без такива, а това е ясен знак, че таймингът и управлението на ресурса често закъсняват.
Още по-ясен става контрастът, когато си спомним сделките за Уелтън, преминал в Гамба Осака, и Пламен Андреев, продаден във Фейенорд. Това бяха трансфери с логика, визия и точен момент. Те не просто напълниха касата, а показаха как трябва да изглежда работещият модел на клуб от мащаба на Левски.
Дано подобно развитие скоро има и при футболисти като Мустафа Сангаре и Евертон Бала. Те имат потенциала да бъдат следващите активи с реална стойност, а не просто добри имена за вътрешна консумация. Но първо трябва да си свършат работата на терена. А тя е проста и тежка: трофеи.
Защото тенденцията с малко спечелени пари от изходящи трансфери е притеснителна и не бива да се замита с красиви фрази. Тя говори не толкова за липса на качество, колкото за пропуснати моменти и недоразвит ресурс. В съвременния футбол това е лукс, който Левски не може да си позволява дълго – нито спортно, нито икономически.
Общата сума от продажби е едва 910 хиляди евро, при средна възраст на напусналите 25.3 години и обща пазарна стойност от близо 8.9 млн. евро. Разликата между „на хартия“ и „в касата“ е стряскаща и показва сериозен дисбаланс. Един по-сериозен трансфер – Келиан ван дер Каап, продаден в Ал-Сайлия за 500 хиляди евро, още един по-скромен при Джавад Ел Джемили, поел към Ал-Шахания срещу 260 хиляди евро, и случаят с Цунами, продаден на ФК Ъгдър за 150 хиляди евро. Останалото – свободни агенти, минимални сделки или наеми. Твърде малко за клуб, който говори за висока стойност и претенции за устойчив модел.
Да, похвално е, че ръководството иска да задържи основните фигури в битката за титлата. Това е правилно от спортно-техническа гледна точка и говори за амбиция тук и сега. Но дори и с този позитив няма как да се подмине тенденцията – Левски трудно превръща класата си в реален финансов дивидент. Повечето играчи си тръгват без пари или почти без такива, а това е ясен знак, че таймингът и управлението на ресурса често закъсняват.
Още по-ясен става контрастът, когато си спомним сделките за Уелтън, преминал в Гамба Осака, и Пламен Андреев, продаден във Фейенорд. Това бяха трансфери с логика, визия и точен момент. Те не просто напълниха касата, а показаха как трябва да изглежда работещият модел на клуб от мащаба на Левски.
Дано подобно развитие скоро има и при футболисти като Мустафа Сангаре и Евертон Бала. Те имат потенциала да бъдат следващите активи с реална стойност, а не просто добри имена за вътрешна консумация. Но първо трябва да си свършат работата на терена. А тя е проста и тежка: трофеи.
Защото тенденцията с малко спечелени пари от изходящи трансфери е притеснителна и не бива да се замита с красиви фрази. Тя говори не толкова за липса на качество, колкото за пропуснати моменти и недоразвит ресурс. В съвременния футбол това е лукс, който Левски не може да си позволява дълго – нито спортно, нито икономически.
