Когато българин вкара първия гол на Мондиал на рождения си ден

Мнозина възприемат откриването на световните първенства като тържество на футбола и сетивата и неизменно се сещат за шокиращи резултати като победата на Камерун с 1:0 над Аржентина през 1990 г. и тази на Сенегал над Франция през 2002 г. Между 1966-а и 1978 г. първият мач на световните финали си е истинска мъка и неслучайно в четири поредни турнира той завършва при нулево равенство. Тази специфика обяснява защо на Мондиал’70 автор на първото попадение на първенството е Динко Дерменджиев – Чико, въпреки че България играе 2 дни след началото на надпреварата. Голът на легендата на Ботев обаче е единственият светъл лъч при поражението с 2:3 от Перу, което и до ден днешен е едно от най-болезнените в историята на националния отбор.

Представителният ни тим се класира за трето поредно световно първенство, след като в квалификациите завършва на първо място в група с Полша, Нидерландия и Люксембург. Селекционерът Стефан Божков разполага с изключителен отбор, а някои от възпитаниците му познават обстановката в Мексико от олимпийския футболен турнир през 1968 г., където достигат до финал. Проблемите започват по време на подготовката, която се провежда на спортния комплекс „Дружба“ в Белмекен по логиката, че надморската височина е сходна с тази на местата, където ще се играят мачовете. Разлика между жегата в Северна Америка и преспите сняг в Рила не прави впечатление единствено на отговорните партийни фактори, а опитите тима да слезе във Велинград срещат съпротивата отгоре. За капак вече планираните мачове срещу Перу в Лима в края на февруари 1970 г. не са отменени, въпреки че „инките“ са наш съперник в груповата фаза. Победата с 3:1 и поражението с 3:5 дават малко повече яснота за противника, но с това се губи елемента на изненадата. При самата селекция Божков също има проблеми, тъй като е принуден да вземе ненапълно възстановените Симеон Симеонов и Георги Аспарухов, а поради счупена ключица извън състава остава Атанас Михайлов. Аут е и вратаря Йордан Филипов, като в негово отсъствие конкуренти на Симеонов са Стоян Йорданов и Георги Каменски.

От своя страна Перу достига до Мондиала с най-добър актив в група с Боливия и Аржентина. Това е единствения случай, в който „гаучосите“ се провалят в квалификациите, а това става въпреки факта, че подкупват съдията на мача Боливия-Перу Серхио Чечелев, за да докара нещата до благоприятен за тях изход. Селекционер на Перу е световния шампион с Бразилия от 1958 и 1962 г. Диди, а 7 души са представители на Спортинг Кристал, където носещия истинското име Валдир Перейра специалист работи преди това. На 31 май обаче страната бива разстресена от мощно земетресение с магнитуд 7,9, отнело живота на близо 70 000 души. Мащабите на трагедията първоначално са неизвестни, а и ръководителя на местния спорт Хосе Арамбуру Менчака предпочита да крие възможно най-дълго истинското състояние на нещата от играчите. Все пак когато става време за мача с българите на стадион „Ноу Камп“ в Леон на 2 юни те излизат с черни цветя, а срещата е предшествана от минута мълчание.

Срещата започва по най-добрия начин за нашите – в 13-ата минута след изпълнение на свободен удар Петър Жеков намира включилия се зад стената Георги Попов, а той изпраща топката към Динко Дерменджиев, който преодолява Луис Рубиньос за 1:0. Освен че идва навръх рождения ден на Чико, голът се оказва и първи на цялото световно първенство, тъй като на играещите се по същото време срещи Уругвай-Израел и Англия-Румъния все още няма попадения. „Комбинацията за гола я подготвяхме от 1967 г. Заучихме и други, но идеята за тази е моя. Сложна комбинация. По 10-15 пъти я пробвахме на тренировка. Не я пазехме в тайна, но в официален мач не се случваше да я приложим. Пробвахме я 1-2 пъти в контролни срещи“, казва след години Дерменджиев, който получава специална награда от организаторите за гола си. „Тяхното попадение сякаш бе направено в лаборатория. Много, много, много добре планирано“, признава капитана на Перу Ектор Чумпитас. „На почивката изоставахме с 0:1 и влязохме в съблекалнята, където бяхме поставили саксия с пръст от Уарас – един от най-сериозно пострадалите градове от земетресението. Менчака започна да слага от нея върху обувките и костюма си и ни накара и ние да направим това върху екипировката ни“, добавя бранителя. Поне в началото на второто полувреме не личи това надъхване да е дало някакъв резултат, след като в 49-ата минута Христо Бонев се разписва от пряк свободен удар. Броени секунди по-късно обаче Диди прави много важна смяна, пускайки Уго Сотил на мястото на Хулио Байлон. Бъдещата звезда на Барселона е записал общо 4 гола срещу българите в споменатите по-горе контроли и изглежда им е взел страха. „Когато трябваше да вляза бях по-разгорещен от пиле на грил. Веднага след появата ми на терена трима грингоси ме обградиха, спомняйки си какво направих в предишния мач срещу тях. Те обаче забравиха за намиращия се на другия фланг Алберто Гаярдо, който се възползва и отбеляза. Малко след това бях фаулиран в наказателното поле, но съдията Антонио Сбардела даде пряк свободен удар, от който Чумпитас направи 2:2. В 73-ата минута пък моя човек Теофило Кубиляс направи двойно с Рамон Мифлин и оформи крайното 3:2“, разказва развоя на събитията Сотил.

Поражението си приема изключително тежко в българския лагер, като освен физическата отпадналост в резултат на неправилната подготовка доктора на тима Петър Кефиров посочва и психологическото им състояние. „Оставихме се да ни победят като малки момченца“, промълвява Иван Давидов, а в репортажите на международните агенции се отбелязва, че това е едва третия случай в историята на световните финали, в който даден отбор не успява победи след преднина от 2 или повече гола. Успехът вдъхновява перуанците, които прескачат груповата фаза и отпадат на четвърфинала от бъдещия световен шампион Бразилия след 2:4. Що се отнася до нашите, те повеждат и в двубоите срещу ФРГ и Мароко, но в първия случай губят с 2:5, а във втория стигат само до равенство 1:1. Представянето е възприето като провал от обществеността и в опит да успокоят напрежението държавните и партийни ръководители излизат с уводна статия в „Работническо дело“ с нравоучителното заглавие „Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?“ В крайна сметка го отнасят селекционера Стефан Божков, помощника му Йончо Арсов и някои от по-опитните играчи, а вдъхновителите на „гениалната“ идея да не се пие вода в най-големите жеги остават анонимни за широката аудитория. Както е известно, успехът има много бащи, а провалът е винаги сирак.