Има ли място Георги Миланов в шампионския Левски?

След официалната раздяла между Георги Миланов и Динамо (Букурещ), името му почти моментално започна да бъде свързвано с ново завръщане на „Герена“. И няма нищо случайно в това. Малко български футболисти през последните години са показвали толкова открито отношението си към Левски, колкото именно Миланов.

Без излишни демонстрации, театър и опити да се хареса насила на трибуните, халфът винаги е оставял усещането, че за него „синият“ клуб е нещо повече от поредния работодател.

Точно затова темата веднага раздели феновете. Едните виждат в него липсващ лидер, човек с огромен международен опит, минал през ЦСКА (Москва), Унгария, Румъния и националния отбор. Другите обаче се питат дали днешният Левски изобщо има нужда от футболист на 34 години, при положение че Хулио Веласкес гради състав с доста по-различна динамика и игрови ритъм.

Истината вероятно е някъде по средата. Паралелът с Георги Костадинов например не е напълно коректен. Двамата са различен тип футболисти, а и ролите им на терена трудно могат да бъдат поставени под общ знаменател. Костадинов влезе в отбора като човек, който можеше да даде агресия, физика и стабилност в центъра на терена. При Миланов говорим за съвсем друг профил - по-техничен, по-организиращ и много по-силен в последната третина на игрището.

Припомням, че той вече бе част от Левски през 2022 година, когато отборът спечели Купата на България под ръководството на Станимир Стоилов. След това замина за Ал Дафра, а по-късно се озова в Динамо (Букурещ), където мнозина очакваха кариерата му постепенно да затихне. Получи се точно обратното.

Миланов изигра много силен период в Румъния и се превърна в една от важните фигури във възраждането на Динамо. Отборът мина през битка за оцеляване, а след това дори се намеси в горната част на класирането под ръководството на Желко Копич. Българинът не беше просто име с визитка. Остави впечатление с поведението си, спокойствието в играта и способността да помага на по-младите си колеги. Неслучайно и румънските фенове изпратиха раздялата с уважение.

Точно тук идва и големият въпрос за Левски. Може ли Георги Миланов да помогне на този отбор? Според мен - да. Но не по начина, по който някои хора си представят.

Трудно е да очакваме, че той ще бъде основен двигател на отбора през три дни, особено в сезон, който ще включва квалифиакции в евротурнирите, битка за защита на титлата и огромно напрежение върху всеки мач. Още повече че стилът на Веласкес изисква интензитет, бързо преливане между фазите и много работа без топка. Това не са точно качествата, с които Миланов изпъква на този етап от кариерата си.

От друга страна обаче, в подобна съблекалня винаги има нужда от хора, които знаят как се печелят тежки мачове и как се оцелява в трудни моменти. След излизането на Георги Костадинов от терена Левски губи една от най-сериозните фигури в отбора като характер и влияние. Подобен вакуум трудно се запълва само с талант и енергия.

А и не бива да забравяме нещо друго. Георги Миланов не е футболист, който идва да се учи какво е Левски. Той вече познава атмосферата, напрежението и очакванията на „Герена“. Понякога точно това е разликата между успешния трансфер и поредния играч, който има нужда от половин сезон адаптация.


Дали ще се стигне до реални преговори, тепърва ще разберем. Самата идея обаче не изглежда толкова нелогична, колкото някои се опитват да я изкарат. Просто ролята на Миланов вече би била различна. Не като човек, около когото се гради цялата игра, а като фигура, която може да помогне в точните моменти и да даде класа там, където младостта понякога не стига. А това във футбола често струва повече от един силен спринт.