Има ли бъдеще Патрик-Габриел Галчев в Левски?

Има завръщания, които не звучат като трансферна новина, а като въпрос. Такъв е и случаят с Патрик-Габриел Галчев. Наемът му в Локомотив (София) приключи, „железничарите“ не пожелаха да платят трансферна сума, а от 4 януари той отново ще бъде на „Герена“, където ще започне подготовка с Левски. Оттам нататък топката вече е в полето на Хулио Веласкес и клубното ръководство - да решат дали Папи има място в състава за пролетта или пътят му ще поеме в друга посока.

И точно тук идва голямата тема - има ли бъдеще Галчев в Левски?

Кариерата му е огледало на всичко, което се случи на „Герена“ през последните пет години. След школите на Реал Сарагоса, Локомотив (София) и ДИТ, от 2015 насам футболният му път е неразривно свързан със „сините“. През 2020 година, при Георги Тодоров, получи шанса за пробив в първия тим, дебютирайки за Купата срещу Партизан (Червен Бряг). Оттогава до днес, Папи натрупа 99 мача с екипа на Левски - постижение, което не е просто статистика, а белег за доверие, устойчивост и лоялност.

Тези 99 мача минаха през всичко - недоимък, финансова криза, оцеляване. В години, в които футболисти като Галчев не просто играеха, а помагаха Левски да съществува. После дойде възходът със Станимир Стоилов, Купата на България и онзи бляскав финал срещу ЦСКА през 2022. Дойдоха и европейските вечери, в които Папи бе сред най-силните при отстраняването на ПАОК - мачове, които остават в колективната памет на клуба.

Парадоксално, но с подобряването на финансовото състояние на Левски започнаха и трудните моменти за Галчев. Конкуренцията се засили, минутите намаляха, а формата му започна да лавира. Така се стигна до февруари миналата година и решението на Веласкес да се раздели с него, когато на 24 февруари Папи заигра под наем в Локомотив (София).

Там той изигра 31 мача - напълно достоен брой, основно като флангови бранител, но и неведнъж по крилото. Показа, че може да бъде полезен, че не е забравил какво значи ритъм и отговорност. Въпросът е дали това е достатъчно, за да се върне като реална опция на „Герена“.

Конкуренцията е безмилостна. Алдаир не е в най-добрата си форма, но все още се ползва с доверието на треньора. Оливер Камдем се чувства все по-уверен и изглежда като стабилна инвестиция. Майкон е константа по фланговете. В същото време евентуалната продажба на Фабио Лима отваря ниша, а варианти като Никола Серафимов близо до тъчлинията не звучат естествено. Именно тук Галчев може да се появи като онзи „squad rotation player“, който не блести всяка седмица, но дава дълбочина и спокойствие.

Качествата ги има - добро центриране, скорост, тактическа дисциплина, опит. Закалката му като крило в юношеските години му позволява да бъде използван и по-напред. Пикът му бе достигането до националния отбор на България, след което дойде спадът. Това, което му липсва днес, не е талант, а постоянство.

Има и още нещо. Галчев е юноша на Левски. Дори присъствието му на пейката е знак, че „синята“ школа не е забравена - нещо, за което Веласкес вече е критикуван от част от феновете. Но това няма да бъде достатъчно, ако Папи не убеди с дела.

Предстоящата зимна подготовка изглежда като най-важната в кариерата му. Левски влиза в пролет, която се очертава като най-значимата за клуба от години насам. В такъв момент няма място за сантимент, но има място за хора, които знаят какво означава тази емблема. Всяка точка и всяка победа могат да се окажат безценни.

А голямата мечта на Галчев е толкова проста и толкова символична - онзи липсващ един мач, който да го вкара в Клуб 100 на Левски. Място, което заслужава. Вярата му, че ще се завърне на „Герена“, вече е факт. Остава най-трудното - да докаже, че това завръщане не е финална спирка, а ново начало.