Източник на снимката: facebookДобре дошъл, Майсторе!
ЦСКА за пореден път се простреля в крака...
- 27/07/2026
„Добре дошъл, Майсторе!“
Така Цветомир Найденов обича да приветства новите попълнения в своя клуб. Реплика, която през годините се превърна почти в запазена марка на Шефа от Бистрица.
Днес обаче един от големите „майстори“ на бистришките ментета получава един от най-важните постове в целия клуб.
Валентин Илиев е новият спортен директор на 31-кратния шампион на България.
Нека го напишем отново, за да осъзнаем напълно абсурда: Валентин Илиев е спортен директор на ЦСКА.
Един от хората, застанали в основата на онзи гнусен проект. Един от символите на разделението в най-тежкия период от историята на клуба. Човек, който дълго време избягваше дори да произнася името ЦСКА и говореше за „клуба“, сякаш става въпрос за някаква анонимна организация.
Същият този човек днес трябва да олицетворява „исторически заложените ценности“ на ЦСКА.
Не, това не е ирония. Това е официалната версия.
Публиката направи компромис, когато Валентин Илиев временно пое първия отбор. При това огромен компромис. Много хора преглътнаха миналото му и разбраха нуждата от компромис тогава.
След това приеха и назначението му начело на втория отбор. Отново с резерви. Отново с неприятен вкус. Но го приеха, а и дубълът започна да играе добре, да постига резултати и да оставя добри впечатления.
И точно когато нещо работи, ЦСКА реши да го разбие.
Вторият отбор върви добре, футболистите се развиват, резултатите са налице, но ръководството внезапно изважда треньора и го поставя на пост, за който няма никакъв доказан опит.
Каква точно е експертизата на Валентин Илиев като спортен директор?
Кога е заемал подобна длъжност? Къде е изграждал селекция? Кога е ръководил скаутско звено? Кога е водил преговори за трансфери, договори и цялостна спортна политика? Кога е бил директор и на какво? На водопад?
ЦСКА не е учебен център за начинаещи ръководители. ЦСКА не е място, на което някой трябва да трупа първите си уроци в най-важната спортно-техническа длъжност. Това е клуб, който заявява амбиции за титли, Европа и връщане към величието си.
И вместо доказан специалист с авторитет, контакти, опит и ясна визия, назначава човек, който до вчера е бил треньор на втория отбор.
После го представя като „принципен“.
Принципен?!
Сигурно е принципен, защото принципно обърна гръб на ЦСКА в най-тежкия момент от историята му. Принципно застана зад друг проект. Принципно участва в разделението на армейската общност. А сега принципно трябва да пази историческите ценности на клуба, които тогава принципно пренебрегна.
Това е принципна безпринципност.
Още по-абсурден е моментът, в който се прави промяната. Сезонът току-що е започнал. ЦСКА е пред решителен европейски мач с Карабах. Напрежението е огромно, а отборът има нужда от спокойствие, концентрация и ясна посока.
И точно тогава някой решава да разбута целия кошер. Цялата спортно-техническа конструкция се пренарежда в движение, без ясна публична причина, без обяснение и без някой да застане пред привържениците и да поеме отговорност.
Кой взима тези решения? Кой реши, че Бойко Величков вече не е подходящ? Кой прецени, че Валентин Илиев е най-добрият възможен избор? Каква е стратегията? Какви са целите? Как ще бъдат разпределени отговорностите? И защо всичко това трябваше да се случи точно сега?
Буквално няма армеец, който да разбира логиката на случващото се.
Не става дума само за миналото на Валентин Илиев. То е достатъчно тежко и само по себе си. Става дума и за професионалната логика, която в този случай просто липсва.
Няма доказан опит. Няма ясна експертиза. Няма приемственост. Няма обяснение. Няма дори елементарно усещане за момента. И после някой в клуба вероятно ще се чуди защо хората реагират гневно.
Толкова ли няма един адекватен човек в ЦСКА, който да е наясно какво ще предизвика подобно назначение? Толкова ли никой не познава собствената публика? Толкова ли не разбират историята на клуба, който управляват? Или просто мнението на феновете вече няма никакво значение?
Ръководството има пълното право да назначава когото прецени. Но когато прави толкова спорен избор, е длъжно да го защити. С факти, с аргументи и с ясна визия.
Не с клишета за „армейски дух“, „принципност“ и „професионализъм“.
Защото тези думи звучат не просто кухо. В конкретния случай звучат като подигравка.
ЦСКА отново успя да създаде скандал от нищото. Вместо обединение преди решителен мач, клубът произведе ново разделение. Вместо спокойствие, създаде гняв. Вместо доверие, породи още съмнения.
Добре дошъл, Майсторе!
Само че това не е Бистрица.
Това е ЦСКА.
Така Цветомир Найденов обича да приветства новите попълнения в своя клуб. Реплика, която през годините се превърна почти в запазена марка на Шефа от Бистрица.
Днес обаче един от големите „майстори“ на бистришките ментета получава един от най-важните постове в целия клуб.
Валентин Илиев е новият спортен директор на 31-кратния шампион на България.
Нека го напишем отново, за да осъзнаем напълно абсурда: Валентин Илиев е спортен директор на ЦСКА.
Един от хората, застанали в основата на онзи гнусен проект. Един от символите на разделението в най-тежкия период от историята на клуба. Човек, който дълго време избягваше дори да произнася името ЦСКА и говореше за „клуба“, сякаш става въпрос за някаква анонимна организация.
Същият този човек днес трябва да олицетворява „исторически заложените ценности“ на ЦСКА.
Не, това не е ирония. Това е официалната версия.
Публиката направи компромис, когато Валентин Илиев временно пое първия отбор. При това огромен компромис. Много хора преглътнаха миналото му и разбраха нуждата от компромис тогава.
След това приеха и назначението му начело на втория отбор. Отново с резерви. Отново с неприятен вкус. Но го приеха, а и дубълът започна да играе добре, да постига резултати и да оставя добри впечатления.
И точно когато нещо работи, ЦСКА реши да го разбие.
Вторият отбор върви добре, футболистите се развиват, резултатите са налице, но ръководството внезапно изважда треньора и го поставя на пост, за който няма никакъв доказан опит.
Каква точно е експертизата на Валентин Илиев като спортен директор?
Кога е заемал подобна длъжност? Къде е изграждал селекция? Кога е ръководил скаутско звено? Кога е водил преговори за трансфери, договори и цялостна спортна политика? Кога е бил директор и на какво? На водопад?
ЦСКА не е учебен център за начинаещи ръководители. ЦСКА не е място, на което някой трябва да трупа първите си уроци в най-важната спортно-техническа длъжност. Това е клуб, който заявява амбиции за титли, Европа и връщане към величието си.
И вместо доказан специалист с авторитет, контакти, опит и ясна визия, назначава човек, който до вчера е бил треньор на втория отбор.
После го представя като „принципен“.
Принципен?!
Сигурно е принципен, защото принципно обърна гръб на ЦСКА в най-тежкия момент от историята му. Принципно застана зад друг проект. Принципно участва в разделението на армейската общност. А сега принципно трябва да пази историческите ценности на клуба, които тогава принципно пренебрегна.
Това е принципна безпринципност.
Още по-абсурден е моментът, в който се прави промяната. Сезонът току-що е започнал. ЦСКА е пред решителен европейски мач с Карабах. Напрежението е огромно, а отборът има нужда от спокойствие, концентрация и ясна посока.
И точно тогава някой решава да разбута целия кошер. Цялата спортно-техническа конструкция се пренарежда в движение, без ясна публична причина, без обяснение и без някой да застане пред привържениците и да поеме отговорност.
Кой взима тези решения? Кой реши, че Бойко Величков вече не е подходящ? Кой прецени, че Валентин Илиев е най-добрият възможен избор? Каква е стратегията? Какви са целите? Как ще бъдат разпределени отговорностите? И защо всичко това трябваше да се случи точно сега?
Буквално няма армеец, който да разбира логиката на случващото се.
Не става дума само за миналото на Валентин Илиев. То е достатъчно тежко и само по себе си. Става дума и за професионалната логика, която в този случай просто липсва.
Няма доказан опит. Няма ясна експертиза. Няма приемственост. Няма обяснение. Няма дори елементарно усещане за момента. И после някой в клуба вероятно ще се чуди защо хората реагират гневно.
Толкова ли няма един адекватен човек в ЦСКА, който да е наясно какво ще предизвика подобно назначение? Толкова ли никой не познава собствената публика? Толкова ли не разбират историята на клуба, който управляват? Или просто мнението на феновете вече няма никакво значение?
Ръководството има пълното право да назначава когото прецени. Но когато прави толкова спорен избор, е длъжно да го защити. С факти, с аргументи и с ясна визия.
Не с клишета за „армейски дух“, „принципност“ и „професионализъм“.
Защото тези думи звучат не просто кухо. В конкретния случай звучат като подигравка.
ЦСКА отново успя да създаде скандал от нищото. Вместо обединение преди решителен мач, клубът произведе ново разделение. Вместо спокойствие, създаде гняв. Вместо доверие, породи още съмнения.
Добре дошъл, Майсторе!
Само че това не е Бистрица.
Това е ЦСКА.
