Депресия, суицидни мисли и една "Надежда" - невероятната история на Джордан Айб

Международната пауза обикновено е време за безцветни мачове и вечните ни разочарования от нашия национален отбор по футбол. Но този път в България гръмна история, която може да се разкаже не само в спортните среди, но да бъде и ярък пример за житейски катарзис. Локомотив (София) подписа с Джордан Айб – футболист, за когото преди не много години самият Юрген Клоп казваше, че има „нещо специално, нещо за бъдещето“. Момчето, което някога беше сочено за наследника на Рахийм Стърлинг, днес облича "червено-черната" фланелка, щампована с леко разпадащия се №33. От митичния "Анфийлд" до гробницата на съветската архитектура стадион "Локомотив".

Айб – момчето, което Чарлтън изпуска, а улицата изгражда

Джордан Ашли Феми Айб е роден през 1995 г. в Бермондси – не най-лъскакото кътче на Лондон. Първите му „стадиони“ са клетъчните игрища пред блоковете, оградени с мрежи, където топката никога не спира.

Още като дете попада в школата на Чарлтън (2003–2007), но на 12 години е отписан. Прекалено дребен, недостатъчно готов, каквото и да е било обяснението тогава – Чарлтън по-късно ще съжалява.


Майка му Чарлет не му позволява да се предаде. Точно тогава попада в Уикъмб – клуб, който спокойно можеше да пропуснеш в резултатите от Лига 1, но за Айб това се оказва решаваща спирка. Там треньорите виждат не просто „добър юноша“, а сила, скорост, умение да играе с двата крака и да невероятен финес, чрез който минава покрай връстниците си. А те са безпомощни.

На 15 дебютира за мъжете на Уикъмб. На 16 вече е искан от Ливърпул, Манчестър Сити и Тотнъм. Джордан обаче не се колебае, тъй като седем години по-рано се влюбва в "червените" след онзи епичен финал в Шампионската лига срещу Милан и просто няма как да избере друга оферта, освен тази на мърсисайдци.

Ливърпул: живот под прожекторите

През януари 2012 г. Айб официално става играч на "червените". Още съвсем млад, мечтата от Истанбул за него вече е реалност.

Първите стъпки са в младежките формации, но прогресът е бърз. Дебютира в първия отбор през 2013 г. При Брендън Роджърс получава шансове, а с идването на Юрген Клоп очакванията експлодират. Германецът налага изцяло нова футболна философия на "Анфийлд" и Джордан пасва идеално на неговите идеи.


Статистиката му за Ливърпул изглежда прилично като за момче от Академията: 58 мача във всички турнири, 4 гола и 7 асистенции. Само в сезон 2015/16 записва 41 двубоя, вкарва веднъж във Висшата лига, добавя голове и за двете купи, както и за Лига Европа.

Но зад цифрите се крие друго. Конкуренцията е жестока, всеки слаб мач тежи като за пет. Ливърпул започва да расте към върха на Европа, а Айб сякаш остава в сянката между „талант“ и „готов играч“. Публиката, която до вчера го обожава, вече очаква постоянство. А при Айб константните изяви така и не идват.

Когато през 2016 г. идва офертата на Борнемут – клубен рекорд от 15 милиона паунда – всички си казват: „Точно това му трябва. По-малък клуб, повече минути, по-малко напрежение.“ Реалността ще се окаже много по-мрачна.

Борнемут: рекорден трансфер, пропуснат шанс и едно разбито „Бентли“ в кофишоп

В Борнемут Айб продължава да носи етикета на бъдеща звезда, която се нуждае от още съвсем малко, за да заблести с най-ярка светлина. За четири години вкара 5 гола и дава 9 асистенции в 92 мача – прилично за средно крило, но далеч от очакванията към „играча за 15 милиона“.

И докато на терена формата му вълнообразно се люлее, извън него започват да изникват и проблемите.

На 30 юли 2019 г. неговото бяло "Бентли" се врязва в малко кафене „The Pantry“ в Бромли, Южен Лондон. Колата удря паркиран автомобил и буквално влиза във витрината. Собствениците по-късно ще говорят за сериозни щети и затворен бизнес за седмици.


Проблемът не свършва до тук – според свидетелски показания, автомобилът напуска мястото почти веднага. По-късно Айб е обвинен, че не е останал на местопроизшествието и е карал без необходимата грижа и внимание. Стига се до съд, където магистратите описват версията му като неправдоподобна, а наказанието включва забрана за шофиране и финансова санкция.

За общественото това е поредният футболист, изгубил пътя си заради бързата слава. За самия Айб – още една тухла върху стената, която го отделя от футбола. Междувременно мястото му в Борнемут се пропуква. Малко участия, критики за формата му, липса на доверие. Когато договорът му изтича през 2020 г., клубът не прави опит да го задържи.

Депресията – онова, което не виждаме по таблото с резултатите

През януари 2021 г., вече като футболист на Дарби Каунти, Джордан Айб прави нещо, за което трябва повече смелост, отколкото да изпълниш дузпа в последните минути пред пълния "Анфийлд". Пише в Инстаграм:

„Намирам се в тъмно място, защото страдам от депресия. Не е схема за медиите, не е опит да имам името си в устите ви. Просто ми е трудно. Наистина трудно.“


Той се извинява на феновете, говори за пандемията, за подкрепата от семейството и от Дарби, за желанието си да се „оправи“ – заради себе си, заради близките, заради малката си дъщеря.

Но на терена почти го няма – едва един мач за Дарби Каунти. Физически проблеми, нестабилно психическо състояние, безуспешни опити да върне най-добрата си форма. Клубът му назначава психолог, дава му индивидуална програма, та дори и още шансове за пробив при "овните". Но в един момент става ясно, че футболът вече не е приоритет за Джордан. Първо трябва да бъде спасен човекът! В крайна сметка договорът е прекратен по взаимно съгласие.

Ако върнем лентата назад, става ясно, че психологическите травми на Джордан далеч не са породени само от футбола. В интервю по-късно Айб признава, че още на 12 години е бил свидетел как негов близък приятел е намушкан до смърт, а по-късно и самият той е бил ограбен с оръжие.


Слизане надолу по стълбата – до аматьорските лиги

След Дарби и кратка спирка в турския Аданаспор, където така и не записва официален мач, следват отбори, за които преди години едва ли е чувал: Ебсфлийт Юнайтед, Хейс & Йийдинг, Хънгърфорд Таун, Ситингборн.

От Висшата лига към Националната лига, после към осмо и девето ниво на английския футбол. Превръща се в нещо обичайно да го виждаш на малки стадиончета, с тесни съблекални и винаги кални терени.. Но някъде между мачовете в Балар Лийг (полуаматьорски проект в Англия) и подписа със Ситингборн се усеща, че Джордан наистина се опитва да си върне едно простичко нещо – радостта от играта.

Социалните му мрежи са пълни с обещания за „нова страница“, „ново начало“, „няма повече грешки“. А после идва поредният спад и тъжната реалност! Непостоянство – не само в играта, но и в живота.

Новият адрес: квартал „Надежда“, София

Но ето го сега – ноември 2025 г. Бившият талант на Ливърпул и Борнемут пристига в България. След едва 17 дни в Ситингборн, напуска клуба и подписва с Локомотив (София). Контрактът е до лятото на 2027 г., а от Локото не крият, че това е техният шанс да ударят „джакпот“ с играч, минал през най-високо ниво.

На представянето му се вижда, че не е в топ форма – леко коремче, тежест в походката. Но има и нещо друго – поглед на човек, който знае, че втори такъв шанс няма да има.


В личния си живот Айб е противоречива фигура – обича да показва „бандитски“ стайлинг, татуировки, мощни коли, но същевременно е посветен на дъщеря си и не крие, че тя е центърът на всичко. Точно тази смесица – между улицата и нежността – може да го направи изключително интересен образ в квартал „Надежда“. Там хората са виждали доста, но уважават искреността и труда.

А и, честно казано, подобен профил – паднал ангел от футболния рай, който идва да се спасява в България – винаги работи за пред трибуните и медиите.

Един футболист не винаги може да избяга от своето минало. Но може да започне да го превръща в история, която стои зад, а не над него. Оттук насетне Джордан Айб няма къде да бяга. Не само заради миналото си. А защото, може би за първи път от години, той просто е на подходящото място за рестарт.


И не е ли логично, че след всичко преживяно, беше необходимо да стигне до квартал „Надежда“, за да повярва отново в любовта си към футбола?