Хевертон: Левски ми дава възможности, които в Португалия имат само трите гранда

Хевертон е избрал Левски заради възможността да преследва трофеи и да играе в Европа. В интервю за португалския Record летният трансфер на „сините“ заяви, че клубът му осигурява сцена, каквато в Португалия би получил основно в трите гранда.

25-годишният защитник има шест участия в Първа лига и се конкурира с Алдаир и Оливер Камдем за място вдясно на отбраната. Въпреки сериозната конкуренция той гледа на престоя си в София като на шанс да постигне нещо, което още липсва в кариерата му – шампионска титла.

Хевертон, имате опит в няколко клуба в Португалия. Какво ви накара да изберете Левски София?

– Беше много просто. Веднага след края на сезона в Жил Висенте почувствах, че имам нужда от нещо различно. Това беше много добра възможност – мога да се боря за трофеи, а и искам да добавя, че участваме в европейските турнири, сега сме в Лига Европа. Това е добра среда за всеки футболист.

Тоест участието в евротурнирите натежа при избора ви?

– Да, при това много. То е привлекателно, но когато говорим за Левски, говорим и за най-големия български клуб, настоящия шампион, който е готов да защити титлата си. Когато Левски прояви интерес, отборът беше във втория квалификационен кръг на Шампионската лига, а сега е в Лига Европа.

Имахте ли предложения от португалското първенство?

– Да, имаше някои възможности. Да остана в Португалия със семейството си, в първенство, което, излишно е да казвам, става все по-силно и привлекателно, беше вариант. Но участието в евротурнирите натежа повече.

Левски оправда ли очакванията, които имахте за клуба?

– Да, това е огромен клуб. Усеща се и на терена, и извън него, а трибуните ни са пълни.

Смятате ли, че е важно португалските футболисти да гледат благосклонно на такива клубове и да ги възприемат като възможност?

– Без съмнение. Португалските футболисти имат много качества. Тук получаваме видимост и успяваме да се покажем – нещо, което в Португалия нямаме в много клубове. Това е нашият футбол, разбира се, но в Първа и Втора лига има много качество, което не получава необходимата видимост. Нямаше да имам такива възможности и такава видимост, освен ако не бях в един от трите гранда в Португалия.

Но вече сте опитвали в чужбина, когато преминахте в Куинс Парк Рейнджърс.

– Куинс Парк Рейнджърс ми даде възможност да играя в първенство с много особености. Чемпиъншип е много различен от португалския футбол, там играта е изключително физическа. Първите два месеца бяха много положителни, но след това изпитах трудности. Футболистът иска да играе, а тогава се появи Витория Гимараеш. Когато се отвори такава врата, е невъзможно да откажеш.

Именно там дебютирахте в европейските турнири.

– Да, пазя много хубави спомени. Витория има впечатляващ дух. Успяхме да се справим много добре през сезона и стигнахме до онзи сблъсък с Бетис в европейските турнири. Първият мач, равенството като гости, накара всички привърженици да мечтаят, но след това дойде горчивината.

Как реагира отборът?

– Беше тежко. Това не беше нашият истински облик и не се представихме добре, но показахме, че разполагаме с необходимите качества, и осъзнавахме, че мястото на Витория е там, в Европа. Това ни даде кураж за бъдещето, защото искахме да се върнем.

А какво следва за вас? Имате ли ясно поставена цел?

– Гледам положително на това предизвикателство с Левски. То е възможност да се боря за трофеи. Никога не съм бил шампион и точно това искам да постигна тук.

Какво ви липсваше, за да направите крачката към първия отбор на Спортинг?

– Предпочитам да погледна от другата страна на монетата. За мен беше гордост да премина почти цялото си обучение в школата на Спортинг – една от най-добрите в света. По време на една предсезонна подготовка например успях да попия много от работата с Рубен Аморим. Говорим за гранд, който почти винаги играе в същинската фаза на Шампионската лига. Обикновено романтизираме преминаването на футболист от школата в първия отбор, но то е трудно. Не всички играчи притежават необходимата зрялост толкова рано в кариерата си.

Тоест нещо е липсвало от ваша страна?

– Никога. От първите ми стъпки в Университетския град до стадион „Аурелио Перейра“. Много съм благодарен за всичко, което Спортинг ми даде. Давах всичко от себе си до последния си мач за втория отбор.

Сезар Пейшото, вашият треньор в Жил Висенте, премина в Чемпиъншип и пое Уулвърхемптън, който познавате добре.

– Това беше естествена стъпка за треньора. След сезона в Жил Висенте той даде тласък на кариерата си и го заслужава. Следя го, защото имам връзка с него и с треньорския щаб. Надявам се да успее да спечели промоция във Висшата лига.

Каква беше тайната на добрия сезон на Жил Висенте?

– Голямо единство в добрите и в лошите моменти. Имаше и трудни такива, но вътре в отбора усещахме, че можем да се справим по-добре. Имахме огромна вяра в треньора Сезар и в това, което правеше. Изиграхме отлични мачове.

Беше ли специално?

– Без съмнение. А и ръководството имаше голяма заслуга.