Професия „Шампион“

45-а минута и 30-а секунди – толкова отмерва хронометър, включен след първия съдийски сигнал на вечното дерби ЦСКА – Левски 1:3. Тогава зрителите стават свидетели на сценка, която днешните деца надали са виждали на живо. Двама мъже придържат радостно трети, чийто ляв крак е вдигнат и сгънат в коляното, а четвърти с жестове лъска обувките му. Последният е Оливер Камдем, а първите двама Карл Фабиен и Мазир Сула. Френскоговорящите в състава на Левски отдават по нетрадиционен начин почит на герой, носещ номер 47 на гърба си.

Да върнем обаче малко лентата, както се изразяваше непрежалимия Димитър Пенев. Съвсем малко. Грохотът на стадиона все още не е утихнал от предишен гол. Започва да тече последната 45-ата минута на първото полувреме. Часовникът показва 44:46 – преди мигове Око-Флекс е овладял по отличен начин топка на лявото крило я в подава на Акрам Бурас към линията на наказателното поле. Той шутира, а след рикошет в Исак Соле кълбото се връща в него. 40:47 – Бурас отправя уникален шут с левия крак по диагонала. 44:48 – топката опъва малката мрежичка! Миг затишие и след това синята половина на стадиона изригва мощно, Левски току що е направил резултата 2:1, след като е изоставал с 0:1! Уникално красив гол, вкаран с майсторски шут. Такъв, който те кара да излезеш от кожата си от радост.

Минутки на умопомрачение, сини и червени вече са в съблекалните. А мозъкът инстинктивно връща още лентата назад. И се спира в последните дни на август 2025 година. Тогава вече усилено се говореше, че Левски плаща откупната клауза в размер на 300 хиляди евро на шампиона на Алжир МК Алжер, за да вземе халфа, като ще дължи и 25 процента от негов бъдещ трансфер. Тогава падна доста ровене по арабски източници, за да се опитаме да съберем информация за това кой всъщност е Акрам Бурас и какво може с топка в крака. Гледането на клипчета по интернет с избрани моменти и ефектни отигравания могат да създадат лъжовни впечатления. Затова и добиването на повече сведения, като скаутски записки или журналистически разработки, е само плюс. На 31 август 2024-а Левски представи Бурас, а по-късно вечерта победи ЦСКА 1948 на „Герена“. В онзи ден паметното бе попадението на Майкон с пета в мрежата на съперника. Но се оказа, че има и още по-значимо. На следващия ден в „Тема Спорт“ излезе и материал, озаглавен: “Не залагайте против Акрам”. С подзаглавие: „Трофеите го обичат, няма сезон без спечелен отличие“. Сега звучи пророчески, нали?

Бурас (роден на 23.02.2002 г.) става професионалист през сезон 2020/21 в родния Белоиздад и веднага печели титлата. Вдига я с тима и в следващите две кампании. През 2023/24 печели купата на Алжир, преди да направи немислимото – съгласява се на трансфер в големия съперник МК Алжер. Медиите твърдят, че този клуб го купува, само и само да натрие носа на опонента, а всъщност Акрам не му е нужен, защото разполага с по-класни играчи на поста. Залозите са, че той няма да играе. Халфът обаче ги разбива на пух и прах, несменяем титуляр е и прави така, че Левски да го откупи. Всъщност, на сините е бил предлаган местен нападател. Но след изгледани записи, скаутите на отхвърлят тарана и се насочват към полузащитника, който взимат с помощта на бившия си играч Билал Бари. В Алжир тогава написаха за Бурас: „Той вече е готов продукт, благодарение на постоянството и обема на работа, която върши. Профилът му на модерен халф, съчетаващ отнемане на топката и проекция на играта, както и техническа точност, бързо накара хората да заговорят за него. Възходът му е огромен, футболист с отлични качества и манталитет на победител!“. Е, рядко диагнозата е толкова точна за чужденец, пристигащ у нас.

Акрам бе човекът, който с постоянната си борба накара и останалите със сини фланелки да повярват, че няма как да загубят в събота от ЦСКА. Връщаше се в предмостието на отбраната, отнемаше топката, преодоляваше, ако се налага по двама, преди да я отиграе добре и да подхване атака, пресираше. А накрая избухна с този запомнящ се гол! И така е цял сезон, не само срещу червените. Той е първи избор на Хулио Веласкес в халфовата линия. Няма как да е иначе – играчът с вечно вдигната глава, онзи с голямата крачка, този, който умее хем да мачка топката (б.а. – понякога прекалява), хем да я отиграе с едно. Човекът, който бързо скъсява дистанцията до противника, за да пресира или отнеме, а след това да прелее в нападение. Този, който умее да сменя динамиката и не го е страх да влезе между шамарите. Или с други думи – най-добрият трансфер на Левски през сезона. Халфът, без който титлата можеше и да заобиколи „Герена“. Но с него, тя се е запътила към стадиона. Защото както написахме и през 2025-а – трофеите го обичат!