Фермин Лопес проговори за тормоза: Чувствах се по-зле от останалите

Преди да се утвърди в първия отбор на Барселона, Фермин Лопес преминава през период, в който започва да се съмнява в собствените си възможности. Причината са постоянните подигравки заради ръста и телосложението му.

Испанският национал говори откровено за преживяното като част от проекта „Тренирайки срещу тормоза“, насочен към борбата с агресията и подигравките сред децата и младежите.

„От време на време ми се подиграваха заради ръста и телосложението ми. В периода, в който се развивах като футболист, това ме караше да се чувствам по-зле от останалите. Беше труден етап, който успях да преодолея благодарение на семейството си и хората, които ме обичаха и продължават да ме обичат“, сподели футболистът на Барселона.

Една от репликите, които най-често чувал, била „Малкият Фермин“. Първоначално Лопес възприемал думите като безобидна шега, но с течение на времето постоянните подмятания започнали да се отразяват на самочувствието му.

„В началото дори ти е смешно и си мислиш, че шегата не те засяга, защото не я приемаш сериозно. Но когато ти го казват отново и отново, нещата се променят“, призна халфът.

Най-тежко за него било сравнението с физически по-развитите му съотборници.

„Започваш да си мислиш, че не можеш да се конкурираш с момчетата на твоята възраст, че нямаш същите физически възможности, че си по-нисък... Това те кара да се чувстваш по-зле от останалите и поражда несигурност.“

Постепенно Фермин започнал да се затваря в себе си. Той трудно приемал и факта, че други футболисти получавали възможности за изява, докато неговият шанс все още не идвал.

„Преживях много тежки моменти сам в стаята си. Цялото това напрежение оставаше вътре в мен. Виждах, че моят момент не идва. Другите играеха, а аз – не. Съотборниците ми изглеждаха като истински мъже, а аз не се чувствах такъв. Беше тежък период“, разкри испанецът.

Днес Лопес гледа на преживяното като на житейски урок, който му е помогнал да изгради своя характер.

„Тогава бях много малък и вероятно нямах необходимата емоционална зрялост, но сега го приемам като опит, от който можех да науча много. Това ми помогна да порасна и да се превърна в човека, който съм днес.“

Ключова роля за преодоляването на трудния период изиграло семейството му. Именно пред своите родители Фермин успявал да споделя натрупаните емоции и да намира сили да продължи.

„Много е важно да говориш за това с другите, да го изкараш навън и да не го държиш в себе си. Семейството и родителите ми бяха до мен. Те ми помагаха да гледам по-позитивно на нещата. Благодарение на тях намирах сили дори в моментите, когато не исках да отида на тренировка.“

Фермин открои и подкрепата, която получил в академията на Барселона. Треньорите, възпитателите и останалите деца в Ла Масия се превърнали във второ семейство за него.

„В Ла Масия винаги съм усещал обич. Всички ме подкрепяха и атмосферата беше почти семейна. Когато имах нужда, ме прегръщаха. Бях далеч от семейството си, но имах тях като още едно семейство до себе си. Благодарение на това успях да преодолея този тежък период“, завърши Фермин Лопес.