За някои отигравания ти трябва ОКО...

Един поглед към Хуан Переа можеше да промени всичко за Левски в Ниймеген. Армстронг Око-Флекс получи великолепен пас, озова се сам срещу Гонсало Кретас и реши да завършва атаката, въпреки че вдясно от него колумбиецът чакаше непокрит. Последва удар, спасяване и огромно съжаление за „сините“, които при резултат 1:1 имаха възможност да си тръгнат от Нидерландия с напълно заслужена победа. Не знам дали ирландецът изобщо видя съотборника си, или просто реши, че сам ще свърши работата. И в двата случая обаче става въпрос за сериозна грешка, която не бива да бъде подминавана с обичайното оправдание, че такива положения се пропускат.

Лично за мен случилото се с Око-Флекс заслужава дори повече внимание от грешката на Светослав Вуцов при изравнителното попадение на НЕК. Вратарят сбърка и закономерно понесе критики, но около неговото отиграване се вдигна далеч по-голям шум. А какво да кажем за ситуация, в която един елементарен пас можеше да донесе три точки на Левски? Разликата е, че единият пропуск доведе до гол във вратата на „сините“, докато другият лиши отбора от попадение в противниковата. На таблото последствията изглеждат различно, но върху крайния резултат тежат еднакво. Още повече че от атакуващ футболист с претенции за високо европейско ниво се очаква да взема правилните решения в подобни моменти.

А проблемът с Армстронг далеч не се изчерпва с въпросната ситуация. Нека признаем, че през последните седмици той сериозно свали нивото си. Лятото беше сравнително успешно за него, като головете му безспорно помогнаха на Левски в няколко важни срещи. Шест попадения и една асистенция в 20 двубоя от началото на сезона не са никак лош актив. Само че още тогава имах известни резерви към цялостното му представяне. Резултатността до голяма степен прикриваше липсата на достатъчно активност по фланга, включително при действията в защита. Ирландецът често оставаше встрани от играта за дълги периоди, но успяваше да компенсира това с някой гол. Сега, когато попаденията ги няма, слабостите изпъкват още по-отчетливо.

Вероятно и Хулио Веласкес вижда нещо подобно, защото остави Око-Флекс на резервната скамейка срещу Черно море, а след това повтори решението си и в Нидерландия. Разбира се, не можем да знаем дали причината е единствено спортната форма, но едва ли става въпрос за случайност. Армстронг вече не изглежда като онзи футболист, който с лекота намираше път към противниковата врата. Пробивите му намаляха, действията в последната третина рядко носят необходимата острота, а в дефанзивен план също има какво да се желае. За крило в системата на Веласкес това е сериозен проблем, защото испанецът изисква много повече от епизодични избухвания.

Срещу НЕК наставникът на Левски опита и нещо различно. Високо изнесената защита на домакините предполагаше пространства, които бърз футболист като Давид Кусо би могъл да използва. На теория идеята изглеждаше добра, но на практика младият анголец разочарова тотално. Вили Вуцов правилно отбеляза в последното си предаване, че „сините“ сякаш са започнали мача с човек по-малко. Трудно е да не се съгласим, защото през времето, в което Кусо беше на терена, почти не видяхме нещо смислено от него. А това поставя Веласкес в доста неприятна ситуация – единият му футболист за фланга е далеч от оптималната си форма, а другият засега не показва, че заслужава да го измести.

И тук стигаме до нещо, което вероятно ще се превърне в тема през зимата. Колкото и странно да звучи, Левски може отново да се окаже принуден да търси подсилване по крилата. Кусо не оправдава очакванията, Адриан Райчев все още има нужда от време, а Око-Флекс постепенно губи позициите, които си извоюва през лятото. Радослав Кирилов се завръща след контузия, но тепърва ще разберем дали ще успее да поддържа необходимото ниво при толкова натоварена програма. А за отбор, който преследва сериозни цели в България и Европа, подобна несигурност по фланговете съвсем не е маловажен детайл.

Нямам намерение да отписвам Фелкс-а. Напротив, той вече показа, че притежава качества и може да бъде полезен на Левски. Неотдавна дори се заговори за възможността да попадне в националния отбор на Ирландия, което само по себе си говори за потенциала му. Но между отделните силни изяви и постоянството има сериозна разлика. Именно нея трябва да преодолее, ако иска отново да бъде сред първите имена в състава на Веласкес. А и нека не забравяме, че добрата статистика невинаги означава добра игра. Понякога един гол може да скрие много слабости, докато един пропуснат пас е достатъчен да ги извади на показ.

Не бих искал и да превръщаме Око-Флекс в главния виновник за равенството срещу НЕК. Левски направи достатъчно добър мач, а изпуснатата възможност е само един от моментите, които можеха да наклонят везните в негова полза. Но точно защото „сините“ заслужаваха повече от точка, подобни решения трябва да бъдат обсъждани. В Европа никой не ти гарантира, че ще получиш втори шанс да останеш сам срещу вратаря, при това с напълно свободен съотборник до себе си. Ако искаш да печелиш такива срещи, трябва да използваш предоставеното ти.

Око-Флекс вече показа, че има око за гола. Сега трябва да докаже, че притежава такова и за играта. Във футбола невинаги най-доброто решение е онова, което завършва с твоето име на таблото. Понякога е достатъчно да погледнеш встрани, за да видиш победата...