Виктория Пилзен: От сблъсък с Ювентус до слушане на „Интернационалът“ в Пловдив

Този четвъртък от 22:00 ч. Левски гостува на Виктория Пилзен в поредния си сблъсък от Лига Европа. Чешкият тим е достатъчно добре известен на българската аудитория заради сблъсъците си с Лудогорец (2016) и ЦСКА (2021), завършили с класиране на представителите ни в груповата фаза (съответно на Шампионската лига и Лигата на конференциите). През 2024 г. пък Викторка прие Лудогорец в двубой от групите на Лига Европа и стигна само до нулево равенство, което показва, че в известния с бирата си град нямат добри спомени от мачовете с български отбори. Всъщност първата среща на „синьо-червените“ на наша територия е през далечната 1950 г., а в ранната си история те имат престижен резултат срещу италианския гранд Ювентус – все събития, заслужаващи отделен материал.

Официалното начало на Виктория Пилзен е поставено на 11 юни 1911 г. в ресторант „У Форейту“ на улица „Сиркова“. За основа е използван тимът на Блеск, но тъй като малцина от играчите му имали навършени 16 години регистрацията е направена от служителя в държавните железници Ярослав Аусобски. Първият голям успех в клубната история е победата в шампионата на Западнобохемския окръг през 1922 г., а Викторка става част от чехословашкия елит през сезон 1931-32. Играчите на Рудолф Крженек се класират на четвърто място, сезон по-късно са трети, оставайки единствено зад грандовете от Прага Славия и Спарта. До средата на десетилетието тимът натрупва сериозен международен опит, след като още през 1923-24 е организирано турне в Испания, в хода на което са постигнати победи над Сантандер, Расинг Мадрид, Севиля и Атлетико Мадрид (последната със съкрушителното 5:1). В последвалите години са регистрирани триумфи над съперници като Хайдук Сплит и Аустрия Виена. Поради това, когато през 1935 г. Виктория завършва на четвърто място и получава възможност да вземе участие в Копа Митропа, очакванията са сериозни. Макар името на турнира да означава Купа на Средна Европа, предвид развитието на най-великата игра в онези години може да се каже, че именно това е първообраза на днешната Шампионска лига.

През 1935 г. в надпреварата участват по 4 отбора от Чехословакия, Италия, Унгария и Австрия, а жребия противопоставя отборът от Пилзен на Ювентус. По това време Старата госпожа е доминиращата сила в италианския футбол с 5 поредни титли, 4 от които са спечелени под ръководството на Карло Каркано, който е освободен в хода на сезон 1934-35 (за неофициална причина се счита неговата хомосексуална ориентация).Тимът влиза в Копа Митропа под ръководството на защитника на тима Вирджинио Розета, а макар че в края на предходния сезон редиците на „бианконерите“ напуска Раймундо Орси те имат достатъчно сериозен състав. Нека споменем само световните шампиони Луис Монти и Джовани Ферари, бъдещия именит треньор Алфредо Фони и майстора на късните голове Ренато Чезарини. Първата среща трябва да се играе на 16 юни 1935 г., но ден по-рано над Пилзен се извива страшна буря, която поврежда дървените трибуни на клубния стадион на улица „Лучни“. По-късно щетите са оценени на 30 000 крони, но с помощта на пожарната, армията и клубните членове в крайна сметка съоръжението е приведено в подходящ вид.

Така двата отбора излизат под ръководството на унгарския съдия Михали Иванчич през 18 000 зрители, което е рекорд за дотогавашната история на Викторка. Тъй като феновете преииждат още от обяд е решено основния двубой да бъде предшестван от 4 други такива – включително между военни и студентски отбори. Преди началото са държани тържествени речи и се изсвирват химните на двата отбора, а когато най-накрая срещата започва, тимът на Индржих Протива изненадващо взима инициативата. Това дава резултат в 19-ата минута, когато резултатът е открит от Владимир Бина, който завършва с глава триходова комбинация, минала през Ладислав Чулик и Вацлав Хорак. Малко след това Чулик пропуска да удвои преднината на тима си и това веднага е наказано от гостите в 24-ата минута. Тогава груба грешка на Ярослав Бещак позволява на щатния реализатор на италианския тим Феличе Борел да изравни. В 33-ата минута Старата госпожа води в резултата след гол с глава (според италианските източници негов автор е Ферари, докато в чешките се среща името на Гулиелмо Габето), но 3 минути по-късно Антон Биро изравнява от дузпа, отсъдена за нарушение срещу Чулик.

След паузата съдията Иванчич допуска напрежението да вземе връх и постепенно започват да прехвърчат искри, а тон за това дава неотсъдена дузпа за домакините за игра с ръка на Розета. Въпреки всичко Викторка повежда в 60-ата минута, след като Ярослав Вълчек намира Карел Хес и последния преодолява Чезаре Валинасо за 3:2. Буквално в следващата минута Юве изравнява от пряк свободен удар, като и тук различните източници не са категорични в името на голмайстора (Армандо Диена според чехословашката преса, Ферари според италианските статистици). Подобни разминавания има и относно детайли от самата среща – „Нове Доби“ говори за отменен чист гол на домакините, докато в източниците на Апенините се казва, че в 69-ата минута срещата е спряна за 4 минути, след като нахлул на терена фен удря с юмрук Ферари. Крайното 3:3 безспорно е голям успех за Виктория, но на реванша на 23 юни сякаш всичко си идва по местата. Италианският гранд печели с 5:1 и продължава напред, а по ирония на съдбата пътят му в турнира е спрян от друг чехословашки тим – Спарта, който в решителния трети полуфинал триумфира именно с резултат 5:1.

В периода след Втората световна война футболът в цяла Чехословакия претърпява коренна промяна, а през 1949 г. Виктория сменя името си на Шкода. Първоначалните турнета в Норвегия и Нидерландия са заменени със сблъсъци с отбори от Източния блок и така през 1950 г. отборът от Пилзен се озовава в България. През октомври 1950 г. той изиграва 3 мача на родна земя „под знака на борбата за мир“ (цитат от „Народен спорт“). Първият двубой е 24 септември в София пред 10 000 зрители, а съперник е ДСО Строител (тогавашното име на Славия). Той започва с подчертано превъзходство на гостите и в 6-ата минута Вацлав Свобода (според чешката преса Ладислав Шамбергер) успява да преодолее вратарят Минко Минчев. Колегата му Емил Фолта също има немалко работа, но успява да запази суха мрежа през първото полувреме. Две минути след почивката обаче при удар на Григор Ахтимов стражът е блокиран от Георги Пачеджиев-Чугуна и след докосване до кълбото от Йозеф Шнайдър то се оказва в мрежата. Вторият мач от турнето е в Сталин (тогавашното име на Варна), а съперник е Спартак. Макар и без националните си състезатели, домакините доминират през по-голямата част от срещата и откриват резултата в 43-ата минута чрез Константин Кашукеев (изписван тогава като Кушакиев). В 63-ата минута Шкода стига до равенството чрез Шнайдър (според местните) или Йозеф Ханомихтъл (според българските източници). Последната среща е в Пловдив, като в своите архиви Виктория пишат, че играят срещу ДСО Торпедо (днешния Локомотив), докато в пресата опонента им се посочва като „представителния футболен отбор на Пловдив“. Единственият гол в срещата пада в 7-ата минута и е дело на Тодоров (най-вероятно става въпрос за миналия през ЦСКА и Ботев Пловдив Тодор Тодоров). „Руде право“ подчертава гостоприемството от страната на българите, а в репортажа за двубоя в Пловдив отбелязва, че той е бил предшестван от химните на двете страни и „Интернационалът“ (химнът на международното комунистическо движение).


До края на социалистическия период Виктория Пилзен ще има още 2 срещи с роден представител, в случая Локомотив Пловдив. През сезон 1972-73 първо „черно-белите“ гостуват в Чехословакия и губят с 2:4, а на свой терен стигат само до равенство 1:1. Международната история на съперника на Левски обаче показва, че той по никакъв начин не трябва да бъде подценяван.