Източник на снимката: Официален сайт на ЛевскиУсмивки от "сините" ленти: Нападателят, който остана в историята, но загуби най-сигурната титла
Базил Де Карвальо продължава да е близо до любимата игра
- 18/11/2025
Добре дошли отново рубриката на Arenasport.bg – „Усмивки от „сините“ ленти“, където ви срещаме с едни от най-колоритните чуждестранни футболисти, които някога са носили фланелката на Левски.
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха. Запознайте се със следващия ни герой.
Историята на Левски познава много нападатели, но малцина оставят след себе си такава следа като Базил Саломон Перейра Де Карвальо – сенегалец по рождение, французин по паспорт, национал на Гвинея-Бисау по избор и голмайстор на Първа лига по заслуги. Футболист, който пристигна без фанфари, но си тръгна като първия чужденец с четири гола в един мач за „сините“ и като човек, за когото и днес се говори с емоция.
От Зигиншор до френските терени
Роден на 31 октомври 1981 г. в сенегалския град Зигиншор, Базил прави първите си стъпки в местния Каса Спорт, преди да поеме по познатия път на много африкански таланти към Франция.
През 2000 г. подписва с Луан-Кюизо и още в първите два сезона демонстрира на какво е способен: 39 мача и 15 гола във всички турнири. Следват Сошо и вторият отбор на клуба, където редува участия в Лига 1 и мачове за дубъла, а през 2003/04 г. в Седан записва силна кампания с 9 попадения в 27 шампионатни двубоя.
Най-дългият му престой е в Брест – пет години между 2004 и 2010 г., основно в Лига 2. Там изиграва 117 официални мача и бележи 22 гола, като се превръща в един от любимците на публиката. В началото на 2010 г. преминава в Страсбург (15 мача, 1 гол в Национална лига), но съдбата вече го тласка към нова посока – България.
Локо (Пловдив) и първият пропуснат шанс за Левски
Лятото на 2010 г. Де Карвальо е привлечен от Локомотив (Пловдив) като заместник на продадения в Левски Гара Дембеле. Адаптацията е мигновена – в рамките на шест месеца нападателят записва 7 гола в 13 мача, а впоследствие общият му баланс за „смърфовете“ достига 38 срещи и 16 попадения.
Именно тогава идва първият опит на Левски да го привлече. Трансферът изглежда договорен – Базил позира с фланелката на „сините“ редом до Тодор Батков и Георги Иванов. Хроничен проблем с рамото обаче спира сделката в последния момент и той е върнат в Пловдив. На терена отговорът му е само един – голове, включително и в двата мача срещу Левски през следващия сезон. Съдбата очевидно подготвя втори шанс.
Вторият опит и голямото "синьо" приключение
На 12 юни 2012 г. Левски все пак подписва двугодишен договор с Базил Де Карвальо. Той дебютира официално на 19 юли в мача от Лига Европа срещу Сараево (1:0), а при реванша в Босна вкарва първия си гол за „сините“ от дузпа.
В първенството започва силно, а още във 4-ия кръг печели приза за „Играч на кръга“ – награда, печелена от него и като футболист на Локо (Пд). Сезонът 2012/13 се превръща в негов личен връх:
25 мача и 19 гола в шампионата
4 срещи за Купата на България
4 мача и 1 гол в европейските турнири
Общо 33 официални двубоя и 20 попадения с екипа на Левски
Кулминацията идва на 28 ноември 2012 г., когато Левски разгромява Етър със 7:1 на „Георги Аспарухов“, а Де Карвальо реализира четири гола и става първият чужденец в историята на клуба с подобно постижение. След мача, изненадан, пита журналистите дали наистина Гара Дембеле никога не е стигал до четири. Не е – рекордът вече е негов.
Сезонът на пропуснатата титла
Всичко върви към син финал. Левски води битка за титлата с Лудогорец, а Де Карвальо е острието, което трябва да доведе отбора до върха. В последния кръг „сините“ приемат Славия. Базил открива резултата и за миг изглежда, че шампионската титла най-после се връща на „Герена“. Но в края на срещата идва онзи злополучен момент – автоголът на Димитър Везалов, който прави резултата 1:1 и подарява титлата на Лудогорец.
Гневът на Де Карвальо след мача остава в историята. В миг на огромно разочарование той нарича разградчани „лайнян клуб“ и говори за корупция – думи, които предизвикват голям отзвук, но и показват каква рана носи в себе си след изпуснатия трофей.
Расисткият скандал и силната позиция
Сезонът е белязан и от неприятен инцидент. При победата над Ботев (3:1) част от феновете отправят расистки подвиквания към него. Де Карвальо реагира остро и едва не се стига до физическа саморазправа, но по-късно застава пред медиите и говори спокойно и ясно:
„Това бяха двама-трима глупаци, не всички фенове. Цветът на кожата не означава нищо. Хората, които идват на стадиона и мислят, че черните са маймуни, не са интелигентни.“
Така от спорен епизод се ражда силна позиция срещу расизма, която печели уважение към него и извън терена.
Дузпата срещу Иртиш – и началото на раздялата
Лятото на 2013 г. Левски отново търси място в Европа. В квалификациите за Лига Европа „сините“ срещат казахстанския Иртиш Павлодар. В първия мач в София резултатът е 0:0, а Базил изпуска дузпа, която можеше да даде съвсем различен развой на футболните събития.
В реванша Левски губи с 0:2 и отпада рано, а именно пропускът от бялата точка се оказва символът на този провал. Малко по-късно клубът взима решение да не разчита повече на Де Карвальо, независимо от статута му на актуален голмайстор на първенството.
През юли 2013 г. нападателят официално преминава в белгийския втородивизионен Уайт Стар Брюксел, където дебютира с гол срещу Геел. Трансферът слага край на краткия, но изключително интензивен син период в кариерата му.
Национален отбор и последни години като играч
Макар да е роден в Сенегал, през 2010 г. Базил избира да играе за националния отбор на Гвинея-Бисау. Между 2011 и 2012 година записва шест официални двубоя и два гола – срещу Кения в квалификация за Купата на Африка и срещу Того в квалификациите за Мондиал 2014.
След Левски пътят му минава през Белгия и Ангола, а през 2015 година се връща във Франция, в познатия Луан-Кюизо. Там играе до 2019 г., когато на 38-годишна възраст обявява край на професионалната си кариера. В клуба от Бреса го приемат като емблематична фигура – човек, който се завръща, за да помогне в труден момент.
Новият живот – треньор, педагог, ментор
След последния съдийски сигнал на кариерата му, Де Карвальо остава на терена, но от другата страна на тъчлинията. Той завършва треньорско образование (BEF) и започва работа с юношески формации – първо в Луан-Кюизо, а впоследствие и в собствена структура.
Днес Базил предлага индивидуални и групови тренировки под марката си „Football Perfection“ – специализирани занимания за млади футболисти, които искат да подобрят техниката, тактическото мислене, атлетичните качества и менталната си устойчивост. Бившият нападател работи като личен треньор, подготвя играчи до ниво National 2 във Франция, а опитът му в различни първенства – от Лига 2 до България и Ангола – се превръща в ценен ресурс за следващото поколение.
Базил Де Карвальо остава в паметта на „Герена“ като нападател с характер – пряк, емоционален, понякога краен, но винаги отдаден. Играч, който не донесе титлата, но донесе усещането за манталитет на победител.
Затова мястото му в рубриката „Усмивки от сините ленти“ е напълно заслужено – като история за чужденец, превърнал се в част от синята хроника, и за голмайстор, който, въпреки пропуснатите моменти, остана завинаги в левскарската памет.
Ето героите на поредицата до този момент:
Ще надникнем зад завесата на техните кариери след „Герена“ – къде ги отведе съдбата, какви върхове (или пропасти) достигнаха и какви усмивки (или сълзи) ни оставиха. Запознайте се със следващия ни герой.
Историята на Левски познава много нападатели, но малцина оставят след себе си такава следа като Базил Саломон Перейра Де Карвальо – сенегалец по рождение, французин по паспорт, национал на Гвинея-Бисау по избор и голмайстор на Първа лига по заслуги. Футболист, който пристигна без фанфари, но си тръгна като първия чужденец с четири гола в един мач за „сините“ и като човек, за когото и днес се говори с емоция.
От Зигиншор до френските терениРоден на 31 октомври 1981 г. в сенегалския град Зигиншор, Базил прави първите си стъпки в местния Каса Спорт, преди да поеме по познатия път на много африкански таланти към Франция.
През 2000 г. подписва с Луан-Кюизо и още в първите два сезона демонстрира на какво е способен: 39 мача и 15 гола във всички турнири. Следват Сошо и вторият отбор на клуба, където редува участия в Лига 1 и мачове за дубъла, а през 2003/04 г. в Седан записва силна кампания с 9 попадения в 27 шампионатни двубоя.
Най-дългият му престой е в Брест – пет години между 2004 и 2010 г., основно в Лига 2. Там изиграва 117 официални мача и бележи 22 гола, като се превръща в един от любимците на публиката. В началото на 2010 г. преминава в Страсбург (15 мача, 1 гол в Национална лига), но съдбата вече го тласка към нова посока – България.
Локо (Пловдив) и първият пропуснат шанс за Левски
Лятото на 2010 г. Де Карвальо е привлечен от Локомотив (Пловдив) като заместник на продадения в Левски Гара Дембеле. Адаптацията е мигновена – в рамките на шест месеца нападателят записва 7 гола в 13 мача, а впоследствие общият му баланс за „смърфовете“ достига 38 срещи и 16 попадения.
Именно тогава идва първият опит на Левски да го привлече. Трансферът изглежда договорен – Базил позира с фланелката на „сините“ редом до Тодор Батков и Георги Иванов. Хроничен проблем с рамото обаче спира сделката в последния момент и той е върнат в Пловдив. На терена отговорът му е само един – голове, включително и в двата мача срещу Левски през следващия сезон. Съдбата очевидно подготвя втори шанс.
Вторият опит и голямото "синьо" приключениеНа 12 юни 2012 г. Левски все пак подписва двугодишен договор с Базил Де Карвальо. Той дебютира официално на 19 юли в мача от Лига Европа срещу Сараево (1:0), а при реванша в Босна вкарва първия си гол за „сините“ от дузпа.
В първенството започва силно, а още във 4-ия кръг печели приза за „Играч на кръга“ – награда, печелена от него и като футболист на Локо (Пд). Сезонът 2012/13 се превръща в негов личен връх:
25 мача и 19 гола в шампионата
4 срещи за Купата на България
4 мача и 1 гол в европейските турнири
Общо 33 официални двубоя и 20 попадения с екипа на Левски
Кулминацията идва на 28 ноември 2012 г., когато Левски разгромява Етър със 7:1 на „Георги Аспарухов“, а Де Карвальо реализира четири гола и става първият чужденец в историята на клуба с подобно постижение. След мача, изненадан, пита журналистите дали наистина Гара Дембеле никога не е стигал до четири. Не е – рекордът вече е негов.
Сезонът на пропуснатата титла
Всичко върви към син финал. Левски води битка за титлата с Лудогорец, а Де Карвальо е острието, което трябва да доведе отбора до върха. В последния кръг „сините“ приемат Славия. Базил открива резултата и за миг изглежда, че шампионската титла най-после се връща на „Герена“. Но в края на срещата идва онзи злополучен момент – автоголът на Димитър Везалов, който прави резултата 1:1 и подарява титлата на Лудогорец.
Гневът на Де Карвальо след мача остава в историята. В миг на огромно разочарование той нарича разградчани „лайнян клуб“ и говори за корупция – думи, които предизвикват голям отзвук, но и показват каква рана носи в себе си след изпуснатия трофей.
Расисткият скандал и силната позиция
Сезонът е белязан и от неприятен инцидент. При победата над Ботев (3:1) част от феновете отправят расистки подвиквания към него. Де Карвальо реагира остро и едва не се стига до физическа саморазправа, но по-късно застава пред медиите и говори спокойно и ясно:
„Това бяха двама-трима глупаци, не всички фенове. Цветът на кожата не означава нищо. Хората, които идват на стадиона и мислят, че черните са маймуни, не са интелигентни.“
Така от спорен епизод се ражда силна позиция срещу расизма, която печели уважение към него и извън терена.
Дузпата срещу Иртиш – и началото на раздялата
Лятото на 2013 г. Левски отново търси място в Европа. В квалификациите за Лига Европа „сините“ срещат казахстанския Иртиш Павлодар. В първия мач в София резултатът е 0:0, а Базил изпуска дузпа, която можеше да даде съвсем различен развой на футболните събития.
В реванша Левски губи с 0:2 и отпада рано, а именно пропускът от бялата точка се оказва символът на този провал. Малко по-късно клубът взима решение да не разчита повече на Де Карвальо, независимо от статута му на актуален голмайстор на първенството.
През юли 2013 г. нападателят официално преминава в белгийския втородивизионен Уайт Стар Брюксел, където дебютира с гол срещу Геел. Трансферът слага край на краткия, но изключително интензивен син период в кариерата му.
Национален отбор и последни години като играч
Макар да е роден в Сенегал, през 2010 г. Базил избира да играе за националния отбор на Гвинея-Бисау. Между 2011 и 2012 година записва шест официални двубоя и два гола – срещу Кения в квалификация за Купата на Африка и срещу Того в квалификациите за Мондиал 2014.
След Левски пътят му минава през Белгия и Ангола, а през 2015 година се връща във Франция, в познатия Луан-Кюизо. Там играе до 2019 г., когато на 38-годишна възраст обявява край на професионалната си кариера. В клуба от Бреса го приемат като емблематична фигура – човек, който се завръща, за да помогне в труден момент.
Новият живот – треньор, педагог, ментор
След последния съдийски сигнал на кариерата му, Де Карвальо остава на терена, но от другата страна на тъчлинията. Той завършва треньорско образование (BEF) и започва работа с юношески формации – първо в Луан-Кюизо, а впоследствие и в собствена структура.
Днес Базил предлага индивидуални и групови тренировки под марката си „Football Perfection“ – специализирани занимания за млади футболисти, които искат да подобрят техниката, тактическото мислене, атлетичните качества и менталната си устойчивост. Бившият нападател работи като личен треньор, подготвя играчи до ниво National 2 във Франция, а опитът му в различни първенства – от Лига 2 до България и Ангола – се превръща в ценен ресурс за следващото поколение.
Базил Де Карвальо остава в паметта на „Герена“ като нападател с характер – пряк, емоционален, понякога краен, но винаги отдаден. Играч, който не донесе титлата, но донесе усещането за манталитет на победител.
Затова мястото му в рубриката „Усмивки от сините ленти“ е напълно заслужено – като история за чужденец, превърнал се в част от синята хроника, и за голмайстор, който, въпреки пропуснатите моменти, остана завинаги в левскарската памет.
Ето героите на поредицата до този момент:
