Така ли ще я караме с Левски?

Рядко си позволявам да газя с двата крака в темата за съдийството. Не че родните рефери не ни дават материал - понякога даже повече, отколкото футболистите на терена, но този разговор отдавна е превърнат в блато, където всеки вижда заговор срещу своите и кристална справедливост за останалите.

Случилото се в 79-ата минута на Ботев (Пловдив) - Левски обаче ме озадачи. И то доста. Тодор Киров първоначално остави играта да продължи при ситуацията с Кристиан Димитров. После получи повикване от VAR, отиде до монитора, изгледа повторенията и някак успя да открие достатъчно основания, за да посочи бялата точка в полза на домакините. При това в ключов период от дербито, когато резултатът беше 1:2 и всичко висеше на косъм.

А знаете ли кой му прошепна в слушалката да погледне пак? Драгомир Драганов. Едно добре познато и топло приемано име в Разградска област.

Няма да превръщаме следващите редове в курс за съдийски лиценз. Само ще припомним, че VAR не е създаден, за да извика главния арбитър с репликата: „Я ела да го видиш и от този ъгъл“. Намесата трябва да идва при ясна и очевидна грешка. Къде точно беше тя?

Топката срещна първо главата на Соломон Калу, а миг по-късно се озова в разперените ръце при въздушно единоборство. Драганов очевидно откри нещо достатъчно скандално, за да прати колегата си към екрана. По-любопитното е какво намери там самият Киров, че да зачеркне първоначалната си преценка и толкова лесно да приеме чуждата.

Ръцете били встрани от тялото. А къде да бъдат?

Аз поне още не съм виждал футболист да скача за висока топка в поза „мирно“. Ако новите тенденции изискват това, нека БФС предупреди клубовете навреме. Ще се спестят доста тренировки за отскок, а защитниците могат направо да започнат да репетират въздушните единоборства като стена при пряк свободен удар.

От младия Киров подобно престараване някак можеше да бъде преглътнато. Все пак непрекъснато слушаме за новото поколение арбитри - модерни, смели, перспективни. Само че младата реколта май удивително бързо прихваща някои от старите навици.

Този път имаше и монитор за помощ. Светослав Вуцов в крайна сметка спаси наказателния удар, Левски си тръгна от Пловдив с 3:1 и случката удобно може да бъде прибрана в чекмеджето. Ако топката беше влязла и вечерта бе поела в друга посока, днес вероятно щяхме да слушаме далеч по-гръмки обяснения.

Тъкмо затова моментът е подходящ да попитаме: Така ли ще я караме с Левски оттук насетне?

Може случилото се да е обикновено престараване. Може родните съдии просто толкова да си могат. Скоро ще разберем дали в Пловдив сме гледали единична творческа интерпретация на правилника, или първи епизод от сериал, чийто сезон тепърва предстои.

А новият съдийски шеф Матео Трефолони вече е запретнал ръкави. По информация на наш източник италианецът е наблегнал сериозно на физическата подготовка, а паралелно с това реферите ни минават и през четиричасови лекции на английски език. Представям си удоволствието. Нека тичат повече, че някои не издържат тестовете. Строго профилираният английски също не е излишен.

Само че май лекуваме настинка, когато пациентът от години се оплаква от съвсем друго. Зависимости!

Тази дума виси над българското съдийство от толкова време, че вече е станала част от интериора. Дали реално ги има във всеки случай, е съвсем отделен разговор. По-страшното е, че решения като това в Пловдив не правят абсолютно нищо, за да разсеят съмненията. Напротив - наливат им гориво.

А моментът е повече от деликатен. Сезонът едва прохожда, но шампионската титла този път струва прекалено много, за да бъде приемана просто като още една купа във витрината. Европа показа какви финансови врати могат да се отворят при правилно извървян път, а апетитите логично са огромни.

Затова нека поне опитаме да си помечтаем за джентълменско съревнование. Нека Левски, Лудогорец, ЦСКА и всеки друг с подобни амбиции решат спора там, където му е мястото - на терена. Без побутване и удари под кръста. Без онова до болка познато усещане, че след последния сигнал отново трябва да говорим повече за човека със свирката, отколкото за онези с топката.

Малко утопично звучи, нали?

А календарът тепърва ще разлисти страницата си на месец септември...