Така го правят шампионите!

Най-трудният мач често идва не преди титлата, а след нея. Тогава, когато трибуните празнуват, главите неусетно се отпускат, а организмът сам започва да търси почивка след месеци напрежение. Именно в такива моменти най-ясно си личи дали един отбор просто е стигнал до върха или наистина е изградил манталитет на шампион.

Снощи Левски даде много силен отговор на този въпрос. При вече решена титла, при пълни трибуни с левскари, подчертавам това, че интересът в „червено“ бе мижав, и при всички предпоставки вечерта да премине в лежерно настроение, „сините“ излязоха срещу ЦСКА така, сякаш сезонът тепърва започваше. Победата с 2:0 не дойде след случайни ситуации или кратък натиск, а след още едно дерби, в което Левски изглеждаше подготвен по-добре във всеки един компонент на играта.

Само преди две седмици картината изглеждаше почти идентична. Разликата отново беше два гола, контролът върху случващото се пак принадлежеше на Левски, а от пейката на ЦСКА така и не дойде ход, който да промени посоката на дербито. „Сините“ изглеждаха подготвени за всеки детайл от мача, докато съперникът постоянно закъсняваше с реакциите си.

Тъкмо тук идва най-голямата заслуга на Хулио Веласкес. Не говоря толкова за тактиката, макар че и тя заслужава сериозно признание, а за начина, по който испанецът държи футболистите си постоянно ангажирани психически. В българския футбол сме свикнали след подобен триумф отборите рязко да намалят оборотите. Това се случва дори в големи първенства. Достатъчно е човек да погледне как в Швейцария Тюн допусна унизително 3:8 от Йънг Бойс по време на собствения си шампионски мач.

На „Герена“ обаче няма подобна картина. Веласкес очевидно е намерил правилния баланс между емоцията от титлата и задължението този тим да изглежда гладен до последния кръг. А това никак не е лесно, защото естествената човешка реакция след подобен успех е съвсем различна.

Срещу ЦСКА Левски просто беше по-добрият отбор. Дали „армейците“ пазят сили за финала с Локомотив Пловдив, няма особено значение, защото разликата в игрово отношение се виждаше ясно. „Сините“ контролираха центъра на терена, преминаваха много бързо между двете фази и постоянно намираха пространства, които съперникът така и не успя да затвори.

За мен над всички бяха Акрам Бурас и Георги Костадинов. Именно чрез тяхното присъствие в средата ЦСКА остана в неудобна позиция още от самото начало. Бурас игра с огромна увереност, а капитанът внесе спокойствието и точните решения, които тежат най-много в подобни вечери.

И ето че сега ротациите на Веласкес започват да изглеждат напълно логични. Спомнете си реакциите след двубоя със Славия през декември, когато мнозина се чудеха защо испанецът прави толкова промени. Днес вече се вижда много ясно каква е била идеята му. Той не просто върти имената в състава, а поддържа голяма група футболисти в постоянен игрови тонус, така че във всеки важен момент Левски да има свежест и качество.

Лично аз приемам тези плейофи и като подготовка за следващия сезон. Да, титлата вече е факт, но подобни двубои са безценни преди квалификациите за Шампионска лига, където още първият съперник може да предопредели цялата европейска кампания на клуба. Отдавна е ясно колко важно ще бъде преодоляването на това начално препятствие.

Затова заслужава огромно признание начинът, по който Веласкес успява да държи отбора концентриран и гладен дори след спечелената титла. В подобен момент най-лесното нещо е футболистите неусетно да намалят темпото и мислено вече да са в почивка, но в Левски не се вижда подобна промяна, а точно обратното – желание този тим да продължи да изглежда убедителен до самия край на сезона. А ако през лятото бъдат направени правилните корекции в селекцията и игровият облик продължи да се развива, няма причина Левски да не затвърди позицията си на върха.

И веднага ще се появят познатите реплики: „Каква доминация, след като не победихте Лудогорец?“ Таблицата обаче казва достатъчно. Четиринадесет точки аванс не се събират случайно. А ако някой преди пет години беше казал, че онзи разклатен и объркан Левски ще стигне до подобно ниво, вероятно малцина щяха да му повярват. Днес картината е различна. И усещането е, че доминантното „синьо“ тепърва започва.