Източник на снимката: startphoto.bgСмирение!
Евтимов каза точната дума за ЦСКА
- 18/10/2026
ЦСКА премина през изпитанието Несебър с победа 2:0 и продължава напред за Купата на България. Нищо изненадващо дотук. Изненадващо е друго - колко бързо някои хора намериха повод да извадят тежката артилерия и да започнат да стрелят по всичко червено, което им попадне пред очите. Резервите били слаби, съставът бил объркан, Маркус Гиздол сбъркал със смените, един трябвало да влезе по-рано, друг изобщо не трябвало да играе. Социалните мрежи се превърнаха в импровизиран трибунал, а присъдите бяха произнесени още преди последния съдийски сигнал, даже още на почивката...
Разбира се, всеки има право на мнение. Феновете са в основата на този клуб и никой не може, а и не бива, да им казва какво да мислят или чувстват. Едни ще се радват, други ще критикуват, трети ще намерят кусур дори на победа с пет гола разлика. Така е във футбола. Само, че понякога си струва да спрем за малко, да оставим емоцията да улегне и да погледнем малко по-прагматично на нещата. Защото не всеки мач е изпит, на който ЦСКА трябва да изкара отличен, за да получи разрешение да продължи напред.
Нека си припомним какво се случи само преди няколко дни. Срещу Монако ЦСКА игра като равен с равен, показа характер, футбол и самочувствие срещу съперник от съвсем друго европейско измерение. Загубата с 1:2 не изтри доброто впечатление и мнозина отчетоха представянето като крачка в правилната посока. А след това дойде мачът с Несебър - с доста промени в състава, различна схема и футболисти, които имаха нужда от игрови минути. Двубоят се закучи, а първият гол се забави и сякаш някой натисна копчето за тревога. Отборът, който допреди дни вдъхваше оптимизъм, изведнъж се оказа пълен с проблеми. Толкова ли лесно забравяме какво сме видели?
Да, ЦСКА можеше да отбележи по-рано. Да, имаше положения, които трябваше да бъдат реализирани, а в определени моменти играта можеше да се развива с по-високо темпо. Но това означава ли, че отборът е играл слабо или че трябва да започнем да търсим виновници под дърво и камък? В нито един момент не останах с усещането, че ЦСКА ще загуби този мач. Има срещи, в които просто виждаш кой държи нещата в ръцете си, дори когато резултатът не го показва. Разбира се, футболът е способен да те шибне през лицето точно когато си най-уверен в себе си. Понякога те сваля на земята, друг път те изстрелва в облаците. Затова няма гаранции. Но има разлика между реална причина за тревога и нетърпението всичко да се случи на секундата.
За Гиздол двубоят с Несебър дойде в изключително подходящ момент. Новият треньор все още опознава отбора, а времето за работа е ограничено от натоварената програма. Подобен мач му дава възможност да види различни футболисти в игрова обстановка, да изпробва варианти и да прецени на кого може да разчита в следващите седмици. Ротациите бяха напълно логични. Това обаче не означава, че турнирът е бил подценен. Напротив - още на почивката Гиздол започна да прави промени, за да даде необходимия импулс на отбора и да си гарантира продължаването напред. Експериментите бяха в състава и подредбата, но целта остана същата - победа.
А когато говорим за хора, които заслужават внимание, Мохамед Брахими отново даде сериозна заявка. Този футболист има едно много ценно качество - където и да го поставиш, намира начин да бъде полезен. През първото полувреме действаше отляво, пробиваше, търсеше остротата, опита да създава опасности и дори удари греда. Желанието и активността му бяха видими. След почивката се премести отдясно и продължи да тормози защитата на Несебър. Накрая сам сложи точката на мача с гол в 96-ата минута. Брахими напомни на всички, че в този отбор има място за футболисти, които са готови да се нагърбят с отговорност, независимо от позицията си.
Имаше и момент, който помрачи иначе спокойния край за ЦСКА. Малко след началото на второто полувреме Жоел Цварц се хвана за бедрото и трябваше да бъде заменен принудително. Това е новината, която наистина заслужава внимание, защото предстоят важни мачове, а никой не иска да губи футболисти заради контузии. Остава да видим какво ще покаже медицинският преглед. Искрено се надявам ситуацията да не е толкова сериозна, колкото изглеждаше на терена, и Цварц да се размине с продължително отсъствие.
След последния съдийски сигнал Димитър Евтимов каза нещо, което си струва да бъде чуто от всички в червено. Вратарят призна, че въпреки силното представяне срещу Монако, след победата над Несебър ЦСКА трябва да остане смирен и здраво стъпил на земята. Хареса ми това послание. Смирението не означава липса на амбиция, нито пък отказ от големи цели. Означава да знаеш къде се намираш, какво си постигнал и колко още работа ти предстои. Да не се главозамайваш след един добър мач, но и да не изпадаш в паника, когато следващият не се развие по най-красивия възможен сценарий.
А на ЦСКА му предстоят достатъчно важни двубои, които могат да наклонят везните в една или друга посока и да променят хода на целия сезон. Всеки от тях ще носи различен заряд, различни трудности и нови въпроси пред Гиздол. Именно затова е важно отборът да използва всяка възможност за работа, а треньорът да опознае играчите си възможно най-бързо. Мачът с Несебър беше част от този процес. Не беше спектакъл, но не беше и провал. Беше двубой, в който ЦСКА трябваше да свърши работата си, а я свърши с два гола и продължаване напред.
Понякога футболът е много по-прост, отколкото се опитваме да го направим. Не всяко забавяне на гола е криза. Не всяка ротация е грешка. И не всеки фенски гняв е диагноза за състоянието на отбора. ЦСКА има какво да подобрява, да. Но след този мач няма причина да се палят червени лампи и да се раздават присъди. Нека оставим Гиздол да работи, футболистите да се готвят, а следващите мачове да дадат отговорите, които всички чакаме.
Победата над Несебър със сигурност не е повод за отваряне на шампанско, но не е и повод за погребални речи. Понякога най-разумното нещо, което можеш да направиш за любимия си отбор, е просто да си поемеш въздух, да останеш здраво стъпил на земята и да продължиш напред с него. Точно както каза Евтимов - малко смирение няма да навреди на никого.
Разбира се, всеки има право на мнение. Феновете са в основата на този клуб и никой не може, а и не бива, да им казва какво да мислят или чувстват. Едни ще се радват, други ще критикуват, трети ще намерят кусур дори на победа с пет гола разлика. Така е във футбола. Само, че понякога си струва да спрем за малко, да оставим емоцията да улегне и да погледнем малко по-прагматично на нещата. Защото не всеки мач е изпит, на който ЦСКА трябва да изкара отличен, за да получи разрешение да продължи напред.
Нека си припомним какво се случи само преди няколко дни. Срещу Монако ЦСКА игра като равен с равен, показа характер, футбол и самочувствие срещу съперник от съвсем друго европейско измерение. Загубата с 1:2 не изтри доброто впечатление и мнозина отчетоха представянето като крачка в правилната посока. А след това дойде мачът с Несебър - с доста промени в състава, различна схема и футболисти, които имаха нужда от игрови минути. Двубоят се закучи, а първият гол се забави и сякаш някой натисна копчето за тревога. Отборът, който допреди дни вдъхваше оптимизъм, изведнъж се оказа пълен с проблеми. Толкова ли лесно забравяме какво сме видели?
Да, ЦСКА можеше да отбележи по-рано. Да, имаше положения, които трябваше да бъдат реализирани, а в определени моменти играта можеше да се развива с по-високо темпо. Но това означава ли, че отборът е играл слабо или че трябва да започнем да търсим виновници под дърво и камък? В нито един момент не останах с усещането, че ЦСКА ще загуби този мач. Има срещи, в които просто виждаш кой държи нещата в ръцете си, дори когато резултатът не го показва. Разбира се, футболът е способен да те шибне през лицето точно когато си най-уверен в себе си. Понякога те сваля на земята, друг път те изстрелва в облаците. Затова няма гаранции. Но има разлика между реална причина за тревога и нетърпението всичко да се случи на секундата.
За Гиздол двубоят с Несебър дойде в изключително подходящ момент. Новият треньор все още опознава отбора, а времето за работа е ограничено от натоварената програма. Подобен мач му дава възможност да види различни футболисти в игрова обстановка, да изпробва варианти и да прецени на кого може да разчита в следващите седмици. Ротациите бяха напълно логични. Това обаче не означава, че турнирът е бил подценен. Напротив - още на почивката Гиздол започна да прави промени, за да даде необходимия импулс на отбора и да си гарантира продължаването напред. Експериментите бяха в състава и подредбата, но целта остана същата - победа.
А когато говорим за хора, които заслужават внимание, Мохамед Брахими отново даде сериозна заявка. Този футболист има едно много ценно качество - където и да го поставиш, намира начин да бъде полезен. През първото полувреме действаше отляво, пробиваше, търсеше остротата, опита да създава опасности и дори удари греда. Желанието и активността му бяха видими. След почивката се премести отдясно и продължи да тормози защитата на Несебър. Накрая сам сложи точката на мача с гол в 96-ата минута. Брахими напомни на всички, че в този отбор има място за футболисти, които са готови да се нагърбят с отговорност, независимо от позицията си.
Имаше и момент, който помрачи иначе спокойния край за ЦСКА. Малко след началото на второто полувреме Жоел Цварц се хвана за бедрото и трябваше да бъде заменен принудително. Това е новината, която наистина заслужава внимание, защото предстоят важни мачове, а никой не иска да губи футболисти заради контузии. Остава да видим какво ще покаже медицинският преглед. Искрено се надявам ситуацията да не е толкова сериозна, колкото изглеждаше на терена, и Цварц да се размине с продължително отсъствие.
След последния съдийски сигнал Димитър Евтимов каза нещо, което си струва да бъде чуто от всички в червено. Вратарят призна, че въпреки силното представяне срещу Монако, след победата над Несебър ЦСКА трябва да остане смирен и здраво стъпил на земята. Хареса ми това послание. Смирението не означава липса на амбиция, нито пък отказ от големи цели. Означава да знаеш къде се намираш, какво си постигнал и колко още работа ти предстои. Да не се главозамайваш след един добър мач, но и да не изпадаш в паника, когато следващият не се развие по най-красивия възможен сценарий.
А на ЦСКА му предстоят достатъчно важни двубои, които могат да наклонят везните в една или друга посока и да променят хода на целия сезон. Всеки от тях ще носи различен заряд, различни трудности и нови въпроси пред Гиздол. Именно затова е важно отборът да използва всяка възможност за работа, а треньорът да опознае играчите си възможно най-бързо. Мачът с Несебър беше част от този процес. Не беше спектакъл, но не беше и провал. Беше двубой, в който ЦСКА трябваше да свърши работата си, а я свърши с два гола и продължаване напред.
Понякога футболът е много по-прост, отколкото се опитваме да го направим. Не всяко забавяне на гола е криза. Не всяка ротация е грешка. И не всеки фенски гняв е диагноза за състоянието на отбора. ЦСКА има какво да подобрява, да. Но след този мач няма причина да се палят червени лампи и да се раздават присъди. Нека оставим Гиздол да работи, футболистите да се готвят, а следващите мачове да дадат отговорите, които всички чакаме.
Победата над Несебър със сигурност не е повод за отваряне на шампанско, но не е и повод за погребални речи. Понякога най-разумното нещо, което можеш да направиш за любимия си отбор, е просто да си поемеш въздух, да останеш здраво стъпил на земята и да продължиш напред с него. Точно както каза Евтимов - малко смирение няма да навреди на никого.
