Синята тишина става опасна - време е Левски да се събуди!

В „Герена“ е необичайно тихо. Прекалено тихо за клуб, който мечтае за титла. Никой не очакваше трансферна лудница още с края на есента, но почти пълната липса на новини вече започва да тревожи. Тишината е нож с две остриета – тя може да крие подготвена изненада, но и да издава колебание.

Да, спокойствието понякога е знак за ред и стратегия. Но ако тишината се превърне в летаргия, мечтите се превръщат в химера. А Левски няма право на застой. Залогът е твърде голям.

Феновете чакат. И искат нещо простичко: да видят, че клубът знае какво прави и къде отива. Защото отбор, който иска да стане шампион, не може да влиза в решаващия полусезон като онзи студент, който се явява на изпит без да е отворил учебника.

На 4 януари „сините“ се събират за подготовка. Това трябва да бъде началото на атака, а не продължение на зимния сън.

Нови попълнения са задължителни. Конкуренцията трябва да се изостри.

Амбицията трябва да кипи. Защото само трудът – онзи ежедневен, изтощителен, истински труд – може да превърне сезона от добър в исторически.

Първият сигнал ще дойде от Суперкупата срещу Лудогорец. Това не е най-желаният трофей, всички знаем. Но може да бъде катализатор – доказателство, че Левски е на правилния път, че самочувствието се връща, че отборът е готов да се бори за своята корона.

Лудогорец няма да отстъпи лесно. ЦСКА дебне. Останалите мечтаят.

В тази пролет няма място за сън. Левски трябва да се събуди.

По-силен, по-уверен, по-гладен. Защото титлата не чака никого.

А историята обича смелите – и будните.