Източник на снимката: nullПървите стъпки на българското колоездене
Историята му е пълна с любопитни и куриозни моменти
- 10/04/2026
На 8 май стартира едно от най-престижните колоездачни състезания в света – Джиро д‘Италия. България ще бъде домакин на първите три етапа (Несебър-Бургас, Бургас-Велико Търново и Пловдив-София), което е отлична възможност за рекламата на страната като туристическа и спортна дестинация. Историята на българското колоездене е пълна с любопитни и куриозни моменти, като в настоящата публикация ще се спрем на ранните години на този спорт у нас.
Първият велосипед на родна територия се появява през 1880 г. и е дело на Гено Стоянов - Арабаджията от Нова Загора. Това се случва само 2 години след формирането на Националния велосипеден съюз на Великобритания и то без да имаме данни самия майстор някога да е виждал оригинала. Дизайнът му по нищо не се отличава от този на модерните за времето „дървени коне“ – предното колело е по-голямо от задното. През 1882 г. Арабаджията показва изобретението си на събора в село Езеро, а след това стига с него до Сливен, където е посрещнат тържествено от части на 11-и полк. Оригиналът днес се съхранява в музея в Нова Загора, където е дарен от сина на неговия създател Антон Генов.
Само година по-късно във Велико Търново бива внесен велосипед марка „Паяк“ от Великобритания от търговеца Методи Хаджипетков. През 1885 г. той поставя основите на първата колоездачна група в България, в чийто състав влизат и две дами – съпругата му Недялка и сестра му Кина (в други източници се посочва като негова балдъза).
Столицата също не остава по-назад и през 1887 г. е създаден Софийски бициклетски клуб. Сред неговите основатели са 6 чужденци и 1 българин – Теодор Чолаков. Година по-късно клубът наброява 17 души, като сред тях е и Тончо Драгиев, определян като Патриарх на българското колоездене. „Членът на бициклетския клуб беше длъжен да изпълнява наредбата и заповедите на предводача. Първата вноска беше 5 лева, месечната 2 лева. При записването всеки внасяше по 35 лева за униформа. Без формено облекло никой не се допускаше да участва в излетите. Всички 17 души бяхме с високи колела. На 23 април в 6 часа сутринта на сборен пункт при бирарията на Милош Найл открихме сезона и потеглихме на излет към корията на Горубляне, където прекарахме деня с веселие, добра храна и напитки, спортни надпревари, песни и сладки раздумки, а накрая и с българско хоро...“, пише той в спомените си. Логично Драгиев е сред хората, които на 3 януари 1889 г. участват в учредяването на първото колоездачно дружество у нас. За негов председател е избран базирания в Разград аптекар Йосиф Сребров (истинското му име е Йозеф Зилберман и е от Киев), а като основна негова цел се посочва „популяризиране и разпространява колоезденето като средство за здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения”. Постепенно този спорт набира популярност в страната – през 1897 г. е организирано първото голямо шосейно състезание (София-Костинброд-София с дължина 32 км), а през 1901 г. е проведен първия събор на колоездачните клубове по инициатива на Методи Хаджипетков.
Веднага след Първата световна война е дадена идеята за провеждане на колоездачна обиколка на България, като периода от нейното лансиране (1921) до провеждането ѝ (1924) показва колко трудно са се случвали нещата в онези години. Сама по себе си надпреварата показва нивото на осъзнатост на родното колоездене – само Франция (1903), Белгия (1908) и Италия (1909) имат по-ранно състезание от този тип. На старта, даден тържествено пред Народното събрание в София, застават 21 колоездачи, но само 13 са в състояние да завършат. В края на състезанието се стига до куриоз – Георги Абаджиев от Разград е определен за „първи-първи“, а Коста Дюлгеров от Русе – за „втори-първи“. Изчислено е, че и двамата са изминали разстоянието за 1833 км за 85 часа, 46 минути и 30 секунди, което е куриоз, трудно доказуем дори и със съвременните технически средства за измерване. Защо се стига до този куриоз разбираме от изследванията на проф. Пламен Радев. В основата на всичко според него стои фактът, че председател на Българския колоездачен съюз е Иван Цанков (баща на прочутия композитор Йосиф Цанков), който е от Русе и иска да помогне на своя съгражданин. Функционерът има и допълнителен мотив – представителството на френската фирма „Алсион“ обещава 200 000 лв ако победителят се състезава с велосипед нейна марка. Колелото на Дюлгеров е именно такова, докато Абаджиев и останалите разградски представители Илия Кубадинов и Борис Неделчев използват немските „Гьорике“.
*- Георги Арабаджиев
Спорният момент настъпва когато колоната достига местността Пода в Бургаско. Тогава автомобилът на Цанков се разваля и той нарежда обиколката да прекъсне, което е в разрез с правилника. Абаджиев не се подчинява на нареждането и пристига първи в Бургас, за което е и наградени. В същото време съгражданинът му Кубадинов бива нападнат от разбойник и след като не открива нищо ценно в него бандитът го набива и пуска да си ходи. Цялата колона пък бива задържана от полицейски пост заради нарушаването на вечерния час и с много усилия е пусната да продължи пътя си. Афектиран от цялостната ситуация, Цанков се разпорежда Абаджиев да бъде наказан с 40 минути и да измине допълнителни 40 км. Въпреки това и факта, че при Боровец се блъска в автомобил, разградчанина в крайна сметка завършва първи. Организаторите, които според проф. Радев вече са усвоили премията от френската фирма, добавят Дюлгеров като победител 4 дни след края на състезанието и му изработват жълта фланелка. Дори и да приемем, че в тези сведения може да има известна доза субективност, те звучат напълно правдоподобно предвид враждите на регионална основа в други спортове.
Случайно или не до края на Втората световна война се провежда само още едно издание на Колоездачната обиколка на България – през 1935 г. Тогава победител с 9 от 14 възможни победи става варненецът Марин Николов Хаджижеков. Година по-рано той е спечелил първото издание на Обиколката на Румъния, а през 1931 г. става балкански шампион на писта. Специално внимание заслужава и Алекси Николов – Царя на педалите. Той триумфира в Обиколката на Витоша през 1931 г., когато тя е част от Балканските игри, а освен това е победител в 16 други колоездачни състезания в страната. След 9 септември 1944 г. велосипедния спорт у нас получава своето сериозно развитие, особено през 50-те години, но това става благодарение на факта, че основите вече са положени.
Първият велосипед на родна територия се появява през 1880 г. и е дело на Гено Стоянов - Арабаджията от Нова Загора. Това се случва само 2 години след формирането на Националния велосипеден съюз на Великобритания и то без да имаме данни самия майстор някога да е виждал оригинала. Дизайнът му по нищо не се отличава от този на модерните за времето „дървени коне“ – предното колело е по-голямо от задното. През 1882 г. Арабаджията показва изобретението си на събора в село Езеро, а след това стига с него до Сливен, където е посрещнат тържествено от части на 11-и полк. Оригиналът днес се съхранява в музея в Нова Загора, където е дарен от сина на неговия създател Антон Генов.
Само година по-късно във Велико Търново бива внесен велосипед марка „Паяк“ от Великобритания от търговеца Методи Хаджипетков. През 1885 г. той поставя основите на първата колоездачна група в България, в чийто състав влизат и две дами – съпругата му Недялка и сестра му Кина (в други източници се посочва като негова балдъза).
Столицата също не остава по-назад и през 1887 г. е създаден Софийски бициклетски клуб. Сред неговите основатели са 6 чужденци и 1 българин – Теодор Чолаков. Година по-късно клубът наброява 17 души, като сред тях е и Тончо Драгиев, определян като Патриарх на българското колоездене. „Членът на бициклетския клуб беше длъжен да изпълнява наредбата и заповедите на предводача. Първата вноска беше 5 лева, месечната 2 лева. При записването всеки внасяше по 35 лева за униформа. Без формено облекло никой не се допускаше да участва в излетите. Всички 17 души бяхме с високи колела. На 23 април в 6 часа сутринта на сборен пункт при бирарията на Милош Найл открихме сезона и потеглихме на излет към корията на Горубляне, където прекарахме деня с веселие, добра храна и напитки, спортни надпревари, песни и сладки раздумки, а накрая и с българско хоро...“, пише той в спомените си. Логично Драгиев е сред хората, които на 3 януари 1889 г. участват в учредяването на първото колоездачно дружество у нас. За негов председател е избран базирания в Разград аптекар Йосиф Сребров (истинското му име е Йозеф Зилберман и е от Киев), а като основна негова цел се посочва „популяризиране и разпространява колоезденето като средство за здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения”. Постепенно този спорт набира популярност в страната – през 1897 г. е организирано първото голямо шосейно състезание (София-Костинброд-София с дължина 32 км), а през 1901 г. е проведен първия събор на колоездачните клубове по инициатива на Методи Хаджипетков.
Веднага след Първата световна война е дадена идеята за провеждане на колоездачна обиколка на България, като периода от нейното лансиране (1921) до провеждането ѝ (1924) показва колко трудно са се случвали нещата в онези години. Сама по себе си надпреварата показва нивото на осъзнатост на родното колоездене – само Франция (1903), Белгия (1908) и Италия (1909) имат по-ранно състезание от този тип. На старта, даден тържествено пред Народното събрание в София, застават 21 колоездачи, но само 13 са в състояние да завършат. В края на състезанието се стига до куриоз – Георги Абаджиев от Разград е определен за „първи-първи“, а Коста Дюлгеров от Русе – за „втори-първи“. Изчислено е, че и двамата са изминали разстоянието за 1833 км за 85 часа, 46 минути и 30 секунди, което е куриоз, трудно доказуем дори и със съвременните технически средства за измерване. Защо се стига до този куриоз разбираме от изследванията на проф. Пламен Радев. В основата на всичко според него стои фактът, че председател на Българския колоездачен съюз е Иван Цанков (баща на прочутия композитор Йосиф Цанков), който е от Русе и иска да помогне на своя съгражданин. Функционерът има и допълнителен мотив – представителството на френската фирма „Алсион“ обещава 200 000 лв ако победителят се състезава с велосипед нейна марка. Колелото на Дюлгеров е именно такова, докато Абаджиев и останалите разградски представители Илия Кубадинов и Борис Неделчев използват немските „Гьорике“.*- Георги АрабаджиевСпорният момент настъпва когато колоната достига местността Пода в Бургаско. Тогава автомобилът на Цанков се разваля и той нарежда обиколката да прекъсне, което е в разрез с правилника. Абаджиев не се подчинява на нареждането и пристига първи в Бургас, за което е и наградени. В същото време съгражданинът му Кубадинов бива нападнат от разбойник и след като не открива нищо ценно в него бандитът го набива и пуска да си ходи. Цялата колона пък бива задържана от полицейски пост заради нарушаването на вечерния час и с много усилия е пусната да продължи пътя си. Афектиран от цялостната ситуация, Цанков се разпорежда Абаджиев да бъде наказан с 40 минути и да измине допълнителни 40 км. Въпреки това и факта, че при Боровец се блъска в автомобил, разградчанина в крайна сметка завършва първи. Организаторите, които според проф. Радев вече са усвоили премията от френската фирма, добавят Дюлгеров като победител 4 дни след края на състезанието и му изработват жълта фланелка. Дори и да приемем, че в тези сведения може да има известна доза субективност, те звучат напълно правдоподобно предвид враждите на регионална основа в други спортове.
Случайно или не до края на Втората световна война се провежда само още едно издание на Колоездачната обиколка на България – през 1935 г. Тогава победител с 9 от 14 възможни победи става варненецът Марин Николов Хаджижеков. Година по-рано той е спечелил първото издание на Обиколката на Румъния, а през 1931 г. става балкански шампион на писта. Специално внимание заслужава и Алекси Николов – Царя на педалите. Той триумфира в Обиколката на Витоша през 1931 г., когато тя е част от Балканските игри, а освен това е победител в 16 други колоездачни състезания в страната. След 9 септември 1944 г. велосипедния спорт у нас получава своето сериозно развитие, особено през 50-те години, но това става благодарение на факта, че основите вече са положени.
