Предател ли е Майки?

Около Майкон в последните дни отново изплува една от вечните теми край „Герена“ - колко лично се преживява всяко решение на футболист, превърнал се в любимец на трибуните. В момент, когато даден играч започне да пее със Сектор „Б“, да се хвърля във всяко единоборство и да изглежда емоционално свързан с клуба, огромна част от хората автоматично започват да очакват вярност до край.

Затова и сега социалните мрежи вече са пълни с тежки квалификации. Неблагодарен, алчен... Човек, използвал Левски като трамплин. Само че ако за момент бъде извадена емоцията от цялата картина, ситуацията изглежда далеч по-нормална, отколкото мнозина искат да признаят.

Бразилецът никога не е обещавал, че ще остане завинаги в България. Не говорим за юноша на клуба или за момче, израснало със „синята“ идея. Става дума за футболист, пристигнал от ниските нива на шампионата в родината си, получил шанс в Европа и успял да го превърне в истински пробив за кариерата си. Това е и смисълът на подобни трансфери.

Да, „Герена“ му даде шанс и възможност да се покаже пред далеч по-голям пазар. Самият ляв бек обаче също върна много на отбора със силните си мачове, огромния обем работа и сериозния принос към шампионската титла. Истината обикновено е по средата, а не в крайностите, както е за всичко в този живот.

Пропуска се и още един важен детайл. Когато подписа преди две години, финансовата ситуация в клуба беше коренно различна. Тогава едва ли е получавал условия, близки до сегашния му статут. Междувременно Левски се стабилизира, вдигна нивото, привлече по-скъпо платени попълнения и логично човекът отсреща започва да иска следваща крачка.

Подобни разговори невинаги изглеждат приятно отстрани, но това е модерният футбол. Нека бъдем честни и за още нещо - ако действително има интерес от клубове като Крузейро или други сериозни отбори от Бразилия и Европа, трудно можеш да очакваш 26-годишен южноамериканец да остане в българската Първа лига само заради сантимент. Особено когато вижда възможност да стигне до още по-високо ниво. Все още помним "критиките" към Карло Анчелоти от различни люде у нас защо той не дава шанс на Майки в националния отбор на Бразилия!?!?

Мнозина веднага ще дадат пример с лоялността на Цунами. Само че двата случая нямат много общо. Пазарът около Майкон днес е далеч по-сериозен, а интересът към него изглежда напълно реален. Именно затова ситуацията е толкова деликатна.

Най-важното сега е евентуалната раздяла да не се превръща в цирк. Подобни истории се следят внимателно и от останалите чужденци в съблекалнята. Бала, Бурас, Макун, Сангаре и другите, отлично виждат как клубът се разделя със своите силни фигури и това няма как да не влияе върху бъдещите им решения.

Любопитен остава и паралелът с Кристиан Димитров. Националът също стигна до подобен кръстопът преди месеци, само че избра да преподпише, остана и постепенно се превърна в капитан и едно от лицата на шампионския състав.

Майкон вероятно ще поеме по различен път. И честно казано, това не го прави предател.

По-скоро изглежда като човек, който изпълни своята мисия в Левски, помогна за връщането на титлата и сега вижда следващата голяма възможност пред себе си. Жалко би било единствено, ако наистина се стигне до раздяла още това лято, защото подобен футболист щеше да бъде много важен в битките на отбора в Европа.

Само че футболът рядко оставя място за идеални приказки в стил Паоло Малдини, Франческо Тоти или Стивън Джерард. Понякога пътищата просто се разделят в точния момент, без задължително да има лоши герои в историята. А когато и двете страни могат да се обърнат назад с усещането за споделени силни мигове, шампионска титла и взаимна полза, тогава думата „предател“ звучи прекалено тежко и някак не на място за подобна чисто футболна ситуация.