От Локомотив (Пд) към Левски: история, която почти винаги работи

Има трансферни истории, които не се нуждаят от украса, защото самият им път във времето е достатъчно показателен. Връзката Локомотив (Пловдив) - Левски е точно такава. Тя е практична, повтаряема и в голяма степен логична. В нея има грешки, има попадения, но най-важното е, че почти никога не е била случайна.

Причината отново да се върнем назад е ясна. В последните дни около „Герена“ пак се въртят имена от „Лаута“. Най-често се споменава Хуан Переа, покрай него влизат в разговора Каталин Иту и Боян Милосавлевич. Засега това са само спекулации, но самият факт, че темата отново е на масата, подсказва колко устойчива е тази трансферна линия.

Тази история започва още в средата на 90-те, когато на „Герена“ пристига Георги Иванов. Сделка за около 220 хиляди евро според Transfermarkt, сума, която днес звучи скромно, но стойността ѝ във времето се превърна в нещо несравнимо. Гонзо не просто се наложи, превърна се в легендаи мерна единица за това как изглежда голям нападател в Левски. Титли, купи, голове, индивидуални отличия, всичко това е сухата статистика, но реалността е, че именно от тази точка нататък връзката Локомотив – Левски започна да се възприема като път към нещо значимо.

Разбира се, не всичко по тази линия е било злато. Данаил Бачков идва през 2002/03 като свободен агент и остава като едно от редките имена, които не намират мястото си, въпреки че формално в биографията му стои Купа на България.

Следват години, в които Левски вече гледа към Локомотив с ясно съзнание какво търси. Екундайо Джайеоба идва за около 150 хиляди евро и попада в "Дрийм тийма" на Мъри Стоилов, който печели титли, купи и твори история в евротурнирите. Дайо беше ротационен футболист, но често попаденията му се оказваха решаващи.

Сходен е и случаят с Йордан Милиев, който пристига на „Герена“ през сезон 2008/09 срещу около 50 хиляди евро и се нуждаеше от сериозно търпение преди нещата да му се получат. Той дочаква своя момент, остава в клуба цели осем сезона и постепенно си извоюва място, без да бърза да го заявява с думи. В различни периоди ролята му се променя, но присъствието му остава, а шампионската титла от 2009 г. е част от този дълъг престой, в който Милиев се превърна в пример за футболист, който оцелява и се налага чрез силата на постоянството.

Истинската референтна точка за новото време обаче остава Гара Дембеле. Платени около 200 хиляди евро, върнати под формата на голове, приз за голмайстор и последващ трансфер за над два милиона в германската Бундеслига. Оттогава насам всяко споменаване на „чужд нападател от Локомотив“ неизбежно минава през това сравнение, независимо дали е честно, или не.

Има и трансфери, които просто минават през страниците. Кирил Акалски беше в ролята на резервен страж и записа едва няколко мача, напомняйки, че не всеки футболист от Локо е абониран за слава на "Герена".

После идва периодът, в който Левски търси опори в по-трудни години. Базил де Карвальо идва като свободен трансфер и става голмайстор на първенството. Илиян Йорданов тогава също е част от онзи състав, който болезнено изпусна титлата и купата през 2013 г., а Аймен Белаид беше стожер в защита в период, който трудно може да бъде наречен стабилен, но именно затова подобни фигури изпъкваха още повече.


Най-скорошният пример е Оливер Камдем, трансфер за около 75 хиляди евро, който още няма как да бъде оценен окончателно, но логиката зад него е същата, каквато е била и преди двадесет години.

Ако се съберат ориентировъчните суми по данни на Transfermarkt, с ясното уточнение, че е възможно да има разминавания, Левски е платил близо един милион евро за футболисти, дошли от Локомотив (Пд). Срещу тези пари клубът получи легенда, два голмайстора на първенството, шампиони и играчи с реална тежест, а изключенията са по-скоро малки петна, отколкото тенденция.

И затова, когато днес се споменават нови имена от „Лаута“, всеки "син" фен поглежда с любопитство и надежда. Историята подсказва, че ако дойдеш от Локомотив (Пд) в Левски, почти винаги получаваш шанс не просто да бъдеш част от състава, а да бъдеш фактор. А в българския футбол подобни закономерности рядко са случайни.

| Футболист | Сезон на трансфера | Трансферна сума | Мачове за Левски | Голове за Левски |

| --------------------- | ------------------ | ----------------- | ---------------- | ---------------- |

| Георги Иванов | 1997/98 | €220 000 | 238 | 135 |

| Данаил Бачков | 2002/03 | Свободен трансфер | 5 | 0 |

| Екундайо Джайеоба | 2004/05 | €150 000 | 36 | 14 |

| Йордан Милиев | 2008/09 | €50 000 | 92 | 2 |

| Гара Дембеле | 2010/11 | €200 000 | 39 | 37 |

| Кирил Акалски | 2010/11 | €100 000 | 5 | 0 |

| Базил де Карвальо | 2012/13 | Свободен трансфер | 33 | 20 |

| Илиян Йорданов | 2012/13 | Свободен трансфер | 42 | 8 |

| Аймен Белаид | 2013/14 | €200 000 | 83 | 2 |

| Оливер Камдем | 2024/25 | €75 000 | 21 | 1 |


Обща трансферна сума: приблизително €995 000

Общо мачове и голове: 594 срещи/ 219 гола

Трима голмайстори на първенството: Георги Иванов, Гара Дембеле, Базил Де Карвальо

Най-много изиграни сезони с Левски: Георги Иванов - 9 сезона, Йордан Милиев - 8 сезона