Източник на снимката: startphoto.bg🎭Маската на успеха
И не става дума само за тази на Сангаре
- 20/10/2025
Снощи Мустафа Сангаре за първи път свали прословутата си маска и отбеляза два гола срещу Черно море. Логично след мача феновете се запитаха: "Защо не я махна по-рано?"
Малийският нападател сам призна, че е решил просто да излезе без нея. Преди време бе споделил, че маската понякога му пречи - ограничава му периферното зрение, променя му усещането за топката, дори за дишането. При дузпата срещу Апоел Беер Шева също бе без маска и тогава вкара. Но нека бъдем честни - не маската е била виновна за пропуските, както и не тя донесе головете. Футболът рядко е толкова прост.
Дълго време нападателят бе под прицел - губеше концентрация, пропускаше положения, които няма право да пропуска. Но дори и в онези мачове, когато не успяваше, имаше нещо, което треньорът Хулио Веласкес винаги подчертаваше - работа. Сангаре тичаше, бореше се, влизаше в единоборства, изтощаваше защитниците. И може би точно тази постоянност, а не внезапното сваляне на маската, е истинската причина за неговия изблик.
„Маската на успеха“ обаче не е неговата. Тя е на отбора. На онзи отбор, който се учи да бъде единен, дисциплиниран и търпелив. Веласкес го повтаря след всеки мач - „Работа, работа и пак работа. Без вирнати носове, без излишно самочувствие.“ Левски не печели с индивидуални изблици, а с постоянство, с взаимно доверие, с това, че всеки започва да разбира къде е неговото място.
Маската на успеха не е пластмасова и не се слага на лицето – тя е в манталитета. В желанието да не се предаваш, когато не вкарваш. В това да играеш за отбора, а не за собствената си статистика.
Сангаре свали своята маска и сякаш за първи път видя терена ясно. Но истинската промяна не е в детайла, а в духа. Левски започва да сваля своята маска – тази на вечните оправдания, на липсата на вяра. И когато това стане напълно, успехът вече няма да е маска. Ще е лице. Истинско, синьо и гордо.
Малийският нападател сам призна, че е решил просто да излезе без нея. Преди време бе споделил, че маската понякога му пречи - ограничава му периферното зрение, променя му усещането за топката, дори за дишането. При дузпата срещу Апоел Беер Шева също бе без маска и тогава вкара. Но нека бъдем честни - не маската е била виновна за пропуските, както и не тя донесе головете. Футболът рядко е толкова прост.
Дълго време нападателят бе под прицел - губеше концентрация, пропускаше положения, които няма право да пропуска. Но дори и в онези мачове, когато не успяваше, имаше нещо, което треньорът Хулио Веласкес винаги подчертаваше - работа. Сангаре тичаше, бореше се, влизаше в единоборства, изтощаваше защитниците. И може би точно тази постоянност, а не внезапното сваляне на маската, е истинската причина за неговия изблик.
„Маската на успеха“ обаче не е неговата. Тя е на отбора. На онзи отбор, който се учи да бъде единен, дисциплиниран и търпелив. Веласкес го повтаря след всеки мач - „Работа, работа и пак работа. Без вирнати носове, без излишно самочувствие.“ Левски не печели с индивидуални изблици, а с постоянство, с взаимно доверие, с това, че всеки започва да разбира къде е неговото място.
Маската на успеха не е пластмасова и не се слага на лицето – тя е в манталитета. В желанието да не се предаваш, когато не вкарваш. В това да играеш за отбора, а не за собствената си статистика.
Сангаре свали своята маска и сякаш за първи път видя терена ясно. Но истинската промяна не е в детайла, а в духа. Левски започва да сваля своята маска – тази на вечните оправдания, на липсата на вяра. И когато това стане напълно, успехът вече няма да е маска. Ще е лице. Истинско, синьо и гордо.
