Марко Груич е трансферен удар, ако тялото му позволи

Марко Груич в Левски! Само допреди няколко години подобно изречение щеше да звучи почти абсурдно, но днес вече е реалност. На „Герена“ пристига футболист с визитка, каквато изключително рядко виждаме в българския футбол, а това прави трансфера специален не само за „сините“, но и за цялото ни първенство.

Ливърпул, Порто, Херта, Кардиф, Цървена звезда и АЕК Атина. Световна титла с националния отбор на Сърбия до 20 години, 30 мача за представителния тим и витрина, пълна с трофеи. Самото изброяване показва какво име пристига на стадион „Георги Аспарухов“.

Трансферът обаче неизбежно ще бъде посрещнат и с известно недоверие извън България. В Сърбия, Португалия или сред някогашните му почитатели логично ще се запитат как футболист, преминал през „Анфийлд“, „До Драгао“, Бундеслигата и шампиона на Гърция, на 30 години стига до българското първенство.


На пръв поглед това изглежда като крачка назад. Понякога обаче точно подобна стъпка позволява на един футболист отново да тръгне напред.

Левски може да предложи на Груич нещо, което в настоящия момент е по-важно от името на първенството – роля, доверие и сигурна европейска сцена. „Сините“ вече имат гарантирано място най-малко в основната фаза на Лига Европа, а пред тях стои и възможността да стигнат до Шампионската лига.

Трудно е да се повярва, че към сърбина не е имало други сериозни предложения. В момента обаче Левски е с едни гърди пред голяма част от потенциалните кандидати, тъй като му осигурява витрината, от която той се нуждае.

Груич трябва отново да напомни за себе си както на Запад, така и малко след Калотина. Редовните мачове в Европа и водещата роля в отбор с огромна публика могат да го върнат и в полезрението на сръбския национален тим.

Футболните му качества не подлежат на сериозно съмнение. Сърбинът притежава ръст, физика, поглед върху играта, добър първи пас и способност да печели единоборства както по земя, така и във въздуха. Той може да играе пред защитата, но и да се включва от по-предна позиция, когато ситуацията го изисква.

Голямата въпросителна е свързана с физическото му състояние. Ще успее ли тялото му да издържи на натоварването, след като през годините контузиите многократно прекъсват неговия ритъм?

Първият сериозен сигнал идва още през сезон 2016/17. Травма в задната част на бедрото го държи извън терена в продължение на 89 дни и му коства 27 мача. За млад футболист, който тепърва се опитва да се наложи в Ливърпул, подобно отсъствие неизбежно забавя развитието.

Следващият тежък период е през сезон 2018/19 с екипа на Херта. Скъсани връзки на глезена го изваждат от игра за 50 дни и десет срещи. По-късно получава още една травма в същата област, която води до ново отсъствие от 34 дни, а след това пропуска още един двубой заради пореден проблем с глезена.

Само в рамките на този сезон Груич прекарва общо 91 дни извън терена и не взема участие в 14 мача. Данните показват, че не става дума за единичен инцидент, а за област, която му създава проблеми повече от веднъж.

През сезон 2021/22 мускулна контузия го спира за 40 дни и седем двубоя. В края на същата година следва още едно отсъствие от 15 дни и три срещи.

Кампанията 2022/23 също не преминава без прекъсвания. Груич пропуска четири мача и 25 дни през август и септември, а през януари нов мускулен проблем го вади от състава за още 11 дни и четири двубоя.

През следващия сезон отсъства за 18 дни и четири срещи. Всеки от тези периоди сам по себе си не изглежда притеснителен, но натрупването постепенно започва да очертава тенденция.

Най-сериозният проблем идва през сезон 2024/25. Травма в петата изважда Груич от игра за 277 дни. Почти девет месеца без официален футбол и 44 пропуснати двубоя са огромна пауза за всеки състезател, независимо от неговата класа и опит.

Според данните на Transfermarkt регистрираните му контузии и физически проблеми са довели до повече от 560 дни извън терена и над 100 пропуснати мача. В тази сметка не влиза периодът на карантина през 2020 година.

Особено внимание заслужава и характерът на травмите. Проблемите са концентрирани основно в долната част на тялото – задно бедро, мускули, глезени и пета. Именно тези зони са подложени на сериозно натоварване при футболист с неговата физика и позиция.

Това не означава, че Левски привлича играч, който непременно ще прекарва повече време при лекарите, отколкото на терена. Показва обаче, че натоварванията трябва да бъдат внимателно управлявани, а връщането му към постоянен игрови ритъм не бива да става прибързано.

Положителният знак е, че след най-тежката травма Груич успява да се завърне и да натрупа мачове с АЕК. Това показва, че проблемът е преодолян, но не отменя необходимостта от добра профилактика и разумно разпределяне на минутите.

Ако бъде физически здрав, сърбинът разполага с всичко необходимо да се превърне в един от най-силните полузащитници в България. Неговият опит от Англия, Германия, Португалия и Гърция може да бъде особено ценен в европейските вечери, когато решенията трябва да се вземат за части от секундата.


Груич се явява и отличен, макар да не е напълно идентичен като профил, заместник на Акрам Бурас, ако алжирецът бъде продаден. Сърбинът предлага повече физическо присъствие и огромен опит, а около него може да бъде изградена халфова линия, способна да контролира и най-тежките двубои.

Левски поема премерен риск, но потенциалната награда е огромна. Когато е здрав, Марко Груич е футболист над обичайното равнище на българския шампионат. Ако избегне контузиите, „сините“ няма просто да са привлекли голямо име, а играч, способен действително да промени класата на отбора.

Трансферът в крайна сметка няма да бъде оценен по визитката, имената на бившите му клубове или снимките при представянето, а по вечерите, в които Марко Груич ще бъде на терена със синята фланелка. Футболът му е достатъчен за Левски и за много по-високо ниво. Остава единствено тялото да му позволи отново да го покаже.