Източник на снимката: startphoto.bgЛицемерието спрямо Цунами
Когато „жестът“ към един от стожерите на отбора се превръща в спортно и морално самоосакатяване
- 08/01/2026
В Левски често говорим за „жестове“, „човешко отношение“ и „разбиране към желанията на футболистите“. Само че когато махнеш опаковката, понякога остава едно доста неприятно усещане, че зад красивите думи се крие нещо съвсем различно. Случаят с Цунами е точно такъв.
Продажбата му в турския ФК Ъгдър за символична сума изглежда като решение, взето на пожар. При изтичащ договор след шест месеца логиката крещи друго – да бъде използван до края на сезона, да помогне в решаващите битки, а след това да си тръгне с уважение. Вместо това Левски се лиши от опитен и доказан футболист и тепърва ще търси защитник, който трябва да влиза в час, да се сработва и да бъде готов за максимално напрежение. При това срещу някаква трансферна сума, която със сигурност ще бъде повече от тази, взета за Цунами. Ако пък се стигне до наем, картината става още по-нелепа.
За турците това е отличен ход. Те взимат готов играч, без адаптационен период, футболист с характер и опит. За Левски обаче решението граничи с безумие. Особено на фона, че само преди месеци клубът можеше да вземе в пъти повече пари. Лятото беше моментът. След европейските мачове, когато пазарът беше отворен и интересът реален. Тогава първенството тепърва започваше, а продажбата щеше да бъде логична и защитима.
Аргументът, че му се прави „жест“, звучи като прах в очите на левскарите. Ако ръководството наистина го ценеше, договорът му щеше да бъде подновен. Очевидно такива намерения не е имало и „уважението към желанията му“ просто прикрива решение да бъде пуснат за жълти стотинки.
Цунами не е случаен футболист. Той беше доведен от Станимир Стоилов и остана последният легионер от онзи състав, който спечели Купата на България. През последните две години често бе местен по непривични позиции, запушваше дупки, където се наложи, и точно това, парадоксално, доведе до подценяване на неговия принос. Формата му спадна не защото не може, а защото вършеше черната работа.
Още по-неудобен е въпросът защо Цунами не беше продаден за сериозни пари, когато имаше оферти – около милион евро от АИК (Стокхолм) или близо 800 хиляди от Сочи, както Arenasport.bg научи от свой източник. Сега той си тръгва срещу около 150 хиляди евро – сума, която звучи обидно на фона на качествата му и дори на пазарната му оценка в Transfermarkt, която е 2 млн. евро. Да, договорът изтича, но това не оправдава ход, който почти не помага финансово и реално отслабва отбора в ключов момент.
Предстоят тежки битки с Лудогорец, ЦСКА и ФК ЦСКА 1948, на всички фронтове. В такъв период всеки опитен футболист, спечелил трофей с клуба, е безценен. А Левски доброволно се отказва от един от тях.
Жалкото е, че това не е единичен случай. Понякога Левски наистина постъпва лицемерно спрямо футболисти, които не го заслужават. Цунами беше от стожерите – човек, който, макар и чужденец, усети какво означава тази емблема. Липсата му няма да се измери само в мачове и статистика, а в усещането, че отново нещо ценно е било изпуснато между пръстите.
Продажбата му в турския ФК Ъгдър за символична сума изглежда като решение, взето на пожар. При изтичащ договор след шест месеца логиката крещи друго – да бъде използван до края на сезона, да помогне в решаващите битки, а след това да си тръгне с уважение. Вместо това Левски се лиши от опитен и доказан футболист и тепърва ще търси защитник, който трябва да влиза в час, да се сработва и да бъде готов за максимално напрежение. При това срещу някаква трансферна сума, която със сигурност ще бъде повече от тази, взета за Цунами. Ако пък се стигне до наем, картината става още по-нелепа.
За турците това е отличен ход. Те взимат готов играч, без адаптационен период, футболист с характер и опит. За Левски обаче решението граничи с безумие. Особено на фона, че само преди месеци клубът можеше да вземе в пъти повече пари. Лятото беше моментът. След европейските мачове, когато пазарът беше отворен и интересът реален. Тогава първенството тепърва започваше, а продажбата щеше да бъде логична и защитима.
Аргументът, че му се прави „жест“, звучи като прах в очите на левскарите. Ако ръководството наистина го ценеше, договорът му щеше да бъде подновен. Очевидно такива намерения не е имало и „уважението към желанията му“ просто прикрива решение да бъде пуснат за жълти стотинки.
Цунами не е случаен футболист. Той беше доведен от Станимир Стоилов и остана последният легионер от онзи състав, който спечели Купата на България. През последните две години често бе местен по непривични позиции, запушваше дупки, където се наложи, и точно това, парадоксално, доведе до подценяване на неговия принос. Формата му спадна не защото не може, а защото вършеше черната работа.
Още по-неудобен е въпросът защо Цунами не беше продаден за сериозни пари, когато имаше оферти – около милион евро от АИК (Стокхолм) или близо 800 хиляди от Сочи, както Arenasport.bg научи от свой източник. Сега той си тръгва срещу около 150 хиляди евро – сума, която звучи обидно на фона на качествата му и дори на пазарната му оценка в Transfermarkt, която е 2 млн. евро. Да, договорът изтича, но това не оправдава ход, който почти не помага финансово и реално отслабва отбора в ключов момент.
Предстоят тежки битки с Лудогорец, ЦСКА и ФК ЦСКА 1948, на всички фронтове. В такъв период всеки опитен футболист, спечелил трофей с клуба, е безценен. А Левски доброволно се отказва от един от тях.
Жалкото е, че това не е единичен случай. Понякога Левски наистина постъпва лицемерно спрямо футболисти, които не го заслужават. Цунами беше от стожерите – човек, който, макар и чужденец, усети какво означава тази емблема. Липсата му няма да се измери само в мачове и статистика, а в усещането, че отново нещо ценно е било изпуснато между пръстите.
