Източник на снимката: startphoto.bgЛевски след дербито – надхитрен, но не и надигран
„Сините“ си остават на върха, а това трови здравето на „червения“ лагер
- 09/11/2025
Снощи отборът на Левски не демонстрира най-доброто от своя потенциал и допусна неприятно поражение във Вечното дерби от ЦСКА. Грешната стъпка обаче не се оказа чак толкова фатална, след като преследвачът ФК ЦСКА 1948 – също сбърка и по този начин селекцията на Хулио Веласкес остава с пет точки аванс на върха.
Въпреки това, въпросите остават и всички в „синьо“ се чудят каква е причината за загубата в мач №1 на България. За първи път от години, левскарите влязоха в сблъсъка като реален фаворит на фенове и специалисти, но и това не се оказа достатъчно за още една победа по пътя към голямата цел.
Няма да е пресилено, ако кажем, че Левски бе надхитрен, но не и надигран от ЦСКА. Трите точки са най-важни, и поради този факт, в този текст няма да обръщаме чак толкова внимание на продукцията „червена“. Акцентираме се върху „сините“ на Веласкес.
Макар и по-специален, Левски не излезе с кой знае какво желание да „разучи“ съперника си през първите минути, а по-скоро да проиграе мача според зададения план от Веласкес. Каквото и да виждаше от другата страна на игрището, специалистът опитваше прожектира вече познатата версия на отбора. Агресивни флангове, контрол над топката и светкавични пасове между линиите – това донякъде е Левски на Веласкес и такъв бе отборът през първото полувреме срещу ЦСКА.
И положения си имаше. Нямаше да бъде незаслужено, ако отборът водеше поне с гол до почивката. Представянето в отбрана пък бе на обичайната висота и не се виждаше как безидейната атака на ЦСКА може да достигне до нещо фундаментално.
Голямата промяна дойде след паузата. При това в негативен аспект на „сините“. Даже пламъчето на огъня от гняв и безсилие, някак бе запален още към края на първата част. ЦСКА започна да накъсва умело играта. Убиването на ритъма пък се оказа „криптонитът“ за уж „супермените“ от „Герена“.
А по-много от тази балканска антифутболна стратегия, видяхме от 50-ата минута натам. И вместо най-опитният да бъде пример, то точно той даде началото на левскарската абдикация в дербито. Георги Костадинов беше главният виновник за създалото се меле, при което псувни, плюнки и юмручета, се раздаваха на поразия. В този миг Мечката бе категорично пожален от Гидженов, защото червеният му картон бе „нарисуван“.
Тази свада обаче някак обърка игровата концепция на левскарите, които не можаха да дадат битката, агресията и безмерната мотивация, която трябва да признаем, че имаха от „червения“ лагер. Тъпото просто бе, че „сините“ се подведоха по номерцата на Янев, които все пак бяха и идеалната маскировка, зад която да се дебне удобния момент за съкрушителен удар. И такъв дойде, голът на Етоо в 75-ата минута не бе плод на някоя велика атака, като тя можеше да бъде стопирана още в зародиш, ако не бе слабото позициониране на Майкон. Евертон Бала също прояви достатъчно бавна реакция, за да опита да пресече връхлитащия по топката камерунец. До края Левски искаше, но определено не знаеше как да стигне поне до хикс.
Загубата трябва да подейства като урок за Веласкес. Дон Хулио вече има достатъчно поглед върху случващото се по родните ни терени, но явно още не може да осъзнае колко голям дразнител е Левски за всички клубове у нас. А когато той е с гордо вдигната глава, мечтаейки за трофеи, то обединението става безпрецедентно, а победата над тима е на всяка цена, без джентълменство и респект.
За един испанец е трудно да разбере футбола през българската му призма, но за да взимаш подобен род дербита си трябва и „БГ чип“. Колкото по-бързо осъзнае, че тук няма сблъсък само на футболни и треньорски философии, толкова по-скоро Левски ще бъде адекватен и в подобен род сблъсъци. Във Вечното дерби печели най-приспособимият и устойчивият, а събота това беше ЦСКА.
Разбира се, изневериха и някои играчи. Големите ми надежди, че това ще бъде големият мач за Асен Митков не се оправдаха. Муден, с липса на креативност и безброй сгрешени пасове. Това бе само част от неговата палитра на разочарованията, към която хубаво се причисли и Марин Петков. При него пък това пусто непостоянство винаги се обажда тогава, когато е време за мъже и решително доказване на терена.
В Левски демонстрират, че загубата няма да им повлияе психически, а ще послужи за урок. Дано това не са само думи за пред аудиторията, а реална концепция за преодоляването на една горчива, но не и съкрушителна загуба. С оглед леката програма, „сините“ бързо могат да се завърнат на победния път и защо не да изпратят 2025-а с поредица от четири успеха и званието зимен първенец.
А това определено ще бърка в здравето на противниците и уж класните опоненти, които искат да свалят гранда от върха. Подобно нещо може да се окаже невъзможно, стига Веласкес да разбере следното – край на наивността – Първа лига е война, а както всяка една битка – тя се печели с всички възможни „оръжия“ – не само с „жога бонито“ и „тики-така“.
Въпреки това, въпросите остават и всички в „синьо“ се чудят каква е причината за загубата в мач №1 на България. За първи път от години, левскарите влязоха в сблъсъка като реален фаворит на фенове и специалисти, но и това не се оказа достатъчно за още една победа по пътя към голямата цел.
Няма да е пресилено, ако кажем, че Левски бе надхитрен, но не и надигран от ЦСКА. Трите точки са най-важни, и поради този факт, в този текст няма да обръщаме чак толкова внимание на продукцията „червена“. Акцентираме се върху „сините“ на Веласкес.
Макар и по-специален, Левски не излезе с кой знае какво желание да „разучи“ съперника си през първите минути, а по-скоро да проиграе мача според зададения план от Веласкес. Каквото и да виждаше от другата страна на игрището, специалистът опитваше прожектира вече познатата версия на отбора. Агресивни флангове, контрол над топката и светкавични пасове между линиите – това донякъде е Левски на Веласкес и такъв бе отборът през първото полувреме срещу ЦСКА.И положения си имаше. Нямаше да бъде незаслужено, ако отборът водеше поне с гол до почивката. Представянето в отбрана пък бе на обичайната висота и не се виждаше как безидейната атака на ЦСКА може да достигне до нещо фундаментално.
Голямата промяна дойде след паузата. При това в негативен аспект на „сините“. Даже пламъчето на огъня от гняв и безсилие, някак бе запален още към края на първата част. ЦСКА започна да накъсва умело играта. Убиването на ритъма пък се оказа „криптонитът“ за уж „супермените“ от „Герена“.
А по-много от тази балканска антифутболна стратегия, видяхме от 50-ата минута натам. И вместо най-опитният да бъде пример, то точно той даде началото на левскарската абдикация в дербито. Георги Костадинов беше главният виновник за създалото се меле, при което псувни, плюнки и юмручета, се раздаваха на поразия. В този миг Мечката бе категорично пожален от Гидженов, защото червеният му картон бе „нарисуван“.
Тази свада обаче някак обърка игровата концепция на левскарите, които не можаха да дадат битката, агресията и безмерната мотивация, която трябва да признаем, че имаха от „червения“ лагер. Тъпото просто бе, че „сините“ се подведоха по номерцата на Янев, които все пак бяха и идеалната маскировка, зад която да се дебне удобния момент за съкрушителен удар. И такъв дойде, голът на Етоо в 75-ата минута не бе плод на някоя велика атака, като тя можеше да бъде стопирана още в зародиш, ако не бе слабото позициониране на Майкон. Евертон Бала също прояви достатъчно бавна реакция, за да опита да пресече връхлитащия по топката камерунец. До края Левски искаше, но определено не знаеше как да стигне поне до хикс.Загубата трябва да подейства като урок за Веласкес. Дон Хулио вече има достатъчно поглед върху случващото се по родните ни терени, но явно още не може да осъзнае колко голям дразнител е Левски за всички клубове у нас. А когато той е с гордо вдигната глава, мечтаейки за трофеи, то обединението става безпрецедентно, а победата над тима е на всяка цена, без джентълменство и респект.
За един испанец е трудно да разбере футбола през българската му призма, но за да взимаш подобен род дербита си трябва и „БГ чип“. Колкото по-бързо осъзнае, че тук няма сблъсък само на футболни и треньорски философии, толкова по-скоро Левски ще бъде адекватен и в подобен род сблъсъци. Във Вечното дерби печели най-приспособимият и устойчивият, а събота това беше ЦСКА.
Разбира се, изневериха и някои играчи. Големите ми надежди, че това ще бъде големият мач за Асен Митков не се оправдаха. Муден, с липса на креативност и безброй сгрешени пасове. Това бе само част от неговата палитра на разочарованията, към която хубаво се причисли и Марин Петков. При него пък това пусто непостоянство винаги се обажда тогава, когато е време за мъже и решително доказване на терена.
В Левски демонстрират, че загубата няма да им повлияе психически, а ще послужи за урок. Дано това не са само думи за пред аудиторията, а реална концепция за преодоляването на една горчива, но не и съкрушителна загуба. С оглед леката програма, „сините“ бързо могат да се завърнат на победния път и защо не да изпратят 2025-а с поредица от четири успеха и званието зимен първенец. А това определено ще бърка в здравето на противниците и уж класните опоненти, които искат да свалят гранда от върха. Подобно нещо може да се окаже невъзможно, стига Веласкес да разбере следното – край на наивността – Първа лига е война, а както всяка една битка – тя се печели с всички възможни „оръжия“ – не само с „жога бонито“ и „тики-така“.
