💎 Левски гледа смело към бъдещето – но дали бъдещето гледа към "Герена"?

Ако слуховете за зимните цели на Левски са верни, то "синьото" скаутско око най-сетне започва да гледа в правилната посока. Робин ван Дувен и Ноа Фернандес – двама от най-перспективните таланти в академията на ПСВ Айндховен, се свързват с възможен трансфер на „Герена“.

На пръв поглед, подобни имена звучат нереално за българския шампионат. 19-годишният ван Дувен вече има 7 гола в 9 мача за ПСВ U21 в Кейкен Кампион дивизията, а стойността му в Transfermarkt достигна 600 000 евро. Младият нидерландец е централен нападател с впечатляващ усет към пространството и завършващия удар – типично школуван продукт на Айндховен, който знае как да чака, но и кога да удря.


До него стои Ноа Фернандес, белгийският плеймейкър на 17 години, с двойно гражданство (Белгия и Ямайка) и пазарна стойност от 800 000 евро. Фернандес е техничен, ляв крак, способен както да гради, така и да завършва атаки. Има 1 гол и 1 асистенция в 6 мача за ПСВ U21, а вече е и национал на Белгия U18.


Звучи амбициозно. Дори прекалено. Но точно така трябва да звучи Левски, ако иска да се нарече „голям клуб“.

Такъв скаутинг говори за ясна философия – не просто да се търсят евтини чужденци, а да се инвестира в потенциал, който можеш да развиеш и продадеш. Така работят сериозните отбори. Така Левски може да се доближи до модела, по който клубове като Базел, Гент или АЗ Алкмаар печелят от визия, не от късмет.

Проблемът е друг. Дали желанията отговарят на реалността?

Ще успее ли Левски да убеди подобни таланти, че именно България е мястото, където могат да направят първата си професионална стъпка? И може ли някой 17- или 19-годишен европеец да повярва, че тук ще се развие по-добре, отколкото в Белгия, Нидерландия или дори в някой скандинавски клуб?

Вината не е само в „сините“. Българският шампионат не излъчва доверие. Атмосферата е тежка, инфраструктурата остаряла, конкуренцията – колеблива. Малцина идват тук с амбицията да израснат, мнозина – просто да си намерят отбор.

И все пак, добрите примери съществуват. Стайн Спиерингс дойде като никой, замина като звезда – игра в Шампионската лига с Ланс. Найджъл Робърта, привлечен също от Нидерландия, се превърна в успешен трансфер за клуба, заминавайки за Ди Си Юнайтед в МЛС. Левски показа, че може да развива млади чужденци, когато има подход, търпение и план.



Ако ван Дувен и Фернандес наистина попаднат в полезрението на „сините“, това е ясен сигнал, че клубът мисли стратегически. Че има желание да влезе в цикъл на модерно развитие – взимаш млад, изстрелваш напред, продаваш скъпо.

Само че думите не стигат. Нужно е доверие – от играчите, от агентите, от средата.

А това се печели трудно и се губи за миг.

Защото днес може да погледнеш към талант от ПСВ, но утре той ще гледа към Киев, Лондон или Брюж. А според последните информации, Динамо (Киев) вече проявява интерес именно към Робин ван Дувен.

И тогава остава един прост въпрос: ще се осмели ли Левски да мечтае по европейски – и ще му позволи ли реалността да го направи?