Последният ход: Когато обичаш ЦСКА повече от себе си!

Е, случи се... Христо Янев няма да бъде треньор на ЦСКА след утрешното Вечно дерби срещу Левски. Със сигурност неочаквано решение, при това точно преди този мач. Но защо го направи? Защото Христо Янев е истински ЦСКА-ар. Истински, не като тези, които самият той визираше в изказването си.

Прекалено много злоба и жлъч се изляха срещу него лично, а ако има човек, който не заслужава подобно отношение, със сигурност Христо е сред тези хора. За разлика от много други, Янев нито за миг през всичките тези години не предаде ЦСКА. А знаете – предатели много, змии много. Но Янев? Янев не е имал и секунда колебание какво е ЦСКА, какво означава ЦСКА и как трябва да се държиш като истински „армеец“.

Янев е двукратен шампион с ЦСКА като футболист, а за втората титла има и огромен принос със своите 22 гола. Но няма да говорим за футболните му качества. Те са безспорни и отдавна са в историята. Просто е дал достатъчно много на клуба като футболист, а след това и като треньор. Янев преди всичко е добър човек и всичко, което прави и правеше, беше за клуба и в интерес на клуба. Дори самото му решение днес за пореден път доказва точно това.

Той знае, вижда и усеща всички настроения. Преживяваше всичко това, преглъщаше всяка обида и всеки вик „оставка“ с огромна горчилка, защото от една страна е наясно, че резултатите не са достатъчни, но от друга знае, че не заслужава отношението, което получава. И тук изобщо няма нужда да влизаме в спорове дали някой има право да критикува треньора или не. Разбира се, че има. Въпросът е как го прави и докъде стига.

За тази една година Янев постигна изключително много и това всички го знаят. Тежко и трудно се работи в ЦСКА с такова ръководство, което нито веднъж не излезе публично да го подкрепи. Да, Янев благодари на ръководството за доверието, но това доверие трябваше да бъде изразявано и публично, а не да остава скрито в офисите. Може би тогава нямаше да има толкова яростни и гръмогласни атаки от всевъзможни места.

Тази тишина и напрежението се засилваха все повече през последните месеци, буквално като снежна топка, която в един момент се превърна в лавина. И вече нищо не можеше и нямаше да промени цялостното усещане за отровна и ненормална среда около ЦСКА. До голяма степен вярвам, че всичко това се случваше и на фона на онова, което се случва на „Герена“, където Левски триумфира с титлата и ще играе в Лига Европа, докато ЦСКА се задоволи с Купата на България и участие в Лигата на конференциите. Нали знаете – „Как така онези ще са пред нас в тези неща?“.

Само че има една много важна подробност. Янев и Веласкес нямаха равен старт. Нито миналата година, нито тази, в която вече снежната топка беше станала лавина. Обстоятелствата бяха различни, средата беше различна, очакванията бяха различни. И Янев усети всичко това. Усети накъде върви ситуацията и реши да си тръгне с гордо вдигната глава.

Няма да има неустойки, няма да има утре ново напрежение по трибуните, няма да има викове „оставка“. Ще има мач за Суперкупата. За трофей. Колкото и да е чисто за престиж, все пак е трофей и все пак е срещу вечния съперник. Янев реши да си даде възможност за един последен мач, но този път без да го има напрежението около него, около играчите и въобще около всяко червено сърце.

Някои фенове ликуват, други страдат, трети осъзнават, че това беше неизбежно. Осъзна го и Янев – точно навреме. Със сигурност го боли. На тази пресконференция едва сдържаше сълзите си. Но той разбра, че може би само така ще помогне на ЦСКА в този момент, а най-вече ще спаси и себе си от една среда, която вече очевидно е станала непоносима.

Янев показа и доказа, че за него най-важен е клубът ЦСКА, институцията ЦСКА и добруването на тези свещени четири букви. Той можеше да стисне зъби, да победи утре и да си даде време. Можеше да остане в историята като първия треньор, извел ЦСКА на новия стадион. До това голямо събитие остава около месец и със сигурност е мечтал за нещо подобно. Със сигурност е искал именно той да бъде човекът, който ще изведе отбора на новия дом.

Но не.

Янев разби и тази своя мечта на парчета, само и само да има мир и любов. Да има спокойствие в ЦСКА. Абсолютно сигурен съм, че може би няма нито един друг човек, който би направил това в този момент. Още повече че заслугата да се стигне до това ЦСКА днес да играе и да продължи да играе в евротурнирите е изцяло негова.

Но... Янев избра ЦСКА.

Спаси ЦСКА за пореден път.

Беше един от спасителите през 2016 година в онзи сезон във В група, когато се случи червеното обединение и ЦСКА спечели Купата на България. Спаси ЦСКА и миналия сезон, когато пое клуба на точка от последното място, отново спечели Купата, а пък през това лято ЦСКА си припомни за славните армейски нощи в Европа.

Това е положението.

Янев си тръгна с голяма болка в сърцето, но със стил и с високо вдигната глава. И в името на ЦСКА.

От мен има само едно огромно благодаря за всичко, което направи и ще продължава да прави за клуба. Защото е истински „армеец“, за разлика от някои други, както сам каза в изказването си.

До нови срещи, Христо Янев. И аплодисменти за един истински, ама истински „армеец“!

Дрогата "ЦСКА" унищожи един от най-верните и обичащи фенове на клуба - Христо Янев!!!

И ще завърша с легендата от "Птиците умират сами", просто така ми се иска:

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата."