Капитан Цунами, за когото Левски беше кауза, а България - дом

В Левски има много футболисти, които идват и си тръгват. Малцина обаче остават - не в статистиката, а в паметта. Вендерсон Цунами беше от тези редките.

Пристигна в труден момент, под ръководството на Станимир Стоилов по време на ковида. Не обещаваше. Не говореше излишно. Просто работеше. И постепенно се превърна в нещо повече от ляв бек – стана лидер.

139 мача. 8 гола. Купа на България. Капитанска лента. Но числата не разказват най-важното.

Цунами спечели сърцата на левскарите не с финтове, а с поведение. Никога не мрънкаше. Никога не търсеше оправдания. Когато играеше - даваше всичко. Когато не беше във форма - мълчеше. Той прие Левски като кауза. Прие България като дом.



Получи българско гражданство, понаучи езика, семейството му се чувстваше добре тук. Не го изживяваше като формалност, а като принадлежност. „Половин българин“ - не на хартия, а в отношението.

Днес пътят му продължава в Турция. Такава е логиката на футбола.

Левскарите ще го помнят като играча и човека, който не се скри, не се оплака и не изневери на синята фланелка.

А това понякога тежи повече от всичко друго.