Какво се случи със Сектор „Б“?

Левски има много символи, които правят така, че отборът с право да претендира за величествения си статут. Обединяващи елементи, отдавна отредили му позиция сред най-популярните тимове из целия балкански регион. Един от стожерите на това левскарство дълги години бе Сектор „Б“. Трибуната, която винаги е била коректив, но и зона за свободомислие. Тази част от стадиона, която дори и в най-мрачните времена на политически репресии винаги е била „дом“ за искащите да живеят извън наложената матрица.

Дори и без да навлизам в дебрите на ултрас културата у нас, някак си на очи ми се набива факта, че през последните няколко години Сектор „Б“ позатихна. В пряко и преносно значение. Както и в други сфери от живота, „вселената на футболния фен“ също има своята цикличност. Не соча с пръст, нито търся конкретни виновници, но напоследък магията на имащата се за най-синя от „сините“ трибуни сякаш изчезна.

Или хайде, нека не сме крайни - има я. Страхотните хореографии са там, някои силни послания също, но чувството е различно. И не смятам, че проблемът е в мен, който остарявам и вече не съм толкова активно присъстващ там. Сякаш лидерите се подмениха, а с това и техните ценности.

Нека сме пределно ясни, говоря за пълководците на Сектор „Б“, защото една ултрас трибуна, претендираща да бъде такава, винаги се е нуждаела от водачи. Нормалните и възпитани хора винаги ще са част от масовката, но си трябва една луда глава, която да даде тон за песен или да направи някоя „простотия“, непривична за възпитанието на други люде.

Затишието на сектора започна с голямото разделение преди десетина години. Няма да навлизаме в подробности, защото четете ли този текст, би трябвало да сте наясно за един сериозен бой при едно гостуване на Етър. Тогава постигнатият крехък мир между „София-Запад“ и „Ултрас Левски“ бе унищожен завинаги, а с него си отиде и единността на Сектор „Б“.

Всеки един от враждуващите лагери има своята истина, предполагам. Едните останаха в трибуната, а другите поеха към Сектор „А“, за да покажат на всички, че дори и да си обединен от любовта към един идеал, принципите, в които го „обличаш“, могат да те разединят вовеки.

Хайде, по средата на текста, вече мога да си призная. Поводът за написването на този текст е поредният грозен инцидент, който се случи в Сектор „Б“ през изминалия уикенд. Единствено Arenasport.bg отрази грубото посегателство върху здравето на младеж, който бе пребит от 20-ина ултраси на останалата като главна фракция. Поредният урок по чувство на безнаказаност и собственост над една цяла трибуна.

Именно в това се корени и проблемът, нито съм за едните, нито за другите, но маниерите, чрез които бива овладян един от символите на Левски е грозен. Знаем рефрена: „Кои сте вие – решаваме ние“, но трябва ли да бъде доказван по най-първичния начин срещу уж „братя левскари“. Всяването на страх и издигането в култ на колцина ли ще направи тази част от „Герена“ отново фундаментална!?

И резултатите са налице. За последно трибуната бе истински обединена преди почти 4 години, когато Левски успя да победи ЦСКА в големия финал за Купата на България. Оттогава спад, поне за мен. А отблъснатите ще стават все повече, когато вместо съединяваща функция, шепа хора имат за цел хиляди да проповядват техните идеи. Този сектор никога не е съществувал по този начин! И ако през годините говорехме за смелите ултраси от Сектор Б, сега големият въпрос е от кой са овладени те, чии интереси защитават и изобщо интересуват ли се от случващото се с отбора.

Бас ловя, че някои от тях дори не знаят имената на футболистите, но в крайна сметка това не е чак от толкова голямо значение.

Левски винаги ще има верни привърженици, които ще изпълват трибуните, когато дойде време за голям мач. Въпросът е как ще процедират онези, които са в Сектор „Б“ срещу Монтана, Добруджа и биват подтиснати в стремежа си просто да бъдат свободни… Дано мъдрата мисъл сред тези, които контролират сектора, някога ги отрезви и направят така, че той отново да се превърне в изконното място отпреди години. Тъжно е да го гледаме като просто „сектор в сектора“, без душа и с лимитиран брой съмишленици.

И ако за обединение е трудно да говорим. Даже невъзможно. То поне дано футболният отбор направи така, че с титла в края на сезона Сектор „Б“ отново бъде единен поне за миг!

А знаем добре, че Левски е най-силен тогава, когато всички негови символи бъдат вплетени в името на общия идеал.