Източник на снимката: nullКак Залцбург за малко не стана европейска столица на футбола
Запознайте се с един от съперниците на Левски в Лига Европа
- 01/09/2026
Жребият в европейските клубни турнири вече е хвърлен и след неговото изтегляне стана ясно, че Левски ще започне участието си в същинската фаза на Лига Европа с домакинство на австрийския РБ Залцбург на 17 септември. „Червените бикове“ са сред силно представящите се отбори в турнирите на УЕФА в последното десетилетие и макар клубния им коефициент да им позволи да вземат участие в дебютното издание на новото Световно клубно първенство те така и не могат да достигнат финал. Нещо, което през 1994 г. прави друг отбор от града на Моцарт – Казино. Всъщност това е спонсорското име, което местния Аустрия носи от 1978 до 1997 г., а макар в Уикипедия да е показана приемственост между двата клуба те са коренно различни като философия.
До началото на 90-те години историята на тима в нашия фокус е доста скромна като се стига дотам през сезон 1985-86 той да се подвизава във второто ниво на австрийския футбол, а представител на Залцбург в елита да е невзрачния Залцбургер Атлетикшпорт клуб 1914, имащ повече успехи в хандбала. Всичко се променя през 1991 г., когато начело застава хърватинът Ото Барич. В досегашната си кариера той има 12 трофея с Вакер Инсбрук и Рапид Виена, като със „зелените“ достига финал в КНК през 1985 г., който е загубен с 1:3 от Евертън. При идването му Казино тъкмо се е разделил с основния си реализатор Оливер Бирхоф, чийто 26 гола във всички турнири през 1990-91 убеждават италианския Асколи да си осигури услугите му. За негов заместник е взет националът Кристиан Кеглевиц от Рапид, а от столицата към Залцбург ще поемат още Андреас Райзингер и Хаймо Пфайфенбергер (последният година по-късно). Сезон 1991-92 се превръща в крайъгълен камък за новия проект, тъй като кръг преди края Казино е с 2 точки повече от Аустрия Виена при директен двубой на „Пратера“. Там по-големия опит си казва думата и столичани триумфират с 2:1, а в последните минути съперника им играе с човек по-малко след изгонването на Хериберт Вебер. В помощ на по-титулувания тим идва и регламента на плейофите за титлата, при който точките се разделят наполовина, а когато са нечетен брой се закръглят нагоре. В редовния сезон Казино е с 34, а Аустрия със 33, а след този математически трик те влизат в мачовете на истината с по 17 точки, т.е. при закръгляне надолу, както би било понастоящем, тимът от Залцбург би станал шампион. Ситуацията се повтаря почти дословно през 1992-93 – тимът на Барич има преднина от 5 точки 7 кръга преди края, което при 2 пункта за победа си е сериозна разлика. До края обаче той отново пропилява аванса си, включително и в директния двубой с Аустрия и при равенство в точките изпускат титлата заради директните мачове (1:3 и 0:0).
Новият сезон 1993-94 започва с огромна несигурност, тъй като клуба има дългове от 43 млн. австрийски шилинга и трябва да разчита на добро представяне в Европа, за да се справи с тях. Преди това отборът от Залцбург има елиминиран само 1 съперник за 4 участия в турнирите на УЕФА (Аданаспор през 1976 г.), а техен съперник на старта в Купата на УЕФА е Дунайска стреда. Опонентът завършва на 4-о място в последния шампионат на Чехословакия, а в редиците му е и българския халф Николай Демирев, взел участие в реванша. Преди първата среща в Австрия помощникът на Ото Барич Маринко Колянин решава да използва нетрадиционен метод за разузнаване на съперника и се свързва със звездата на съперника Петер Фибер, завърнал се от белгийския Генк. Той се представя за репортер на хърватския вестник „Спортске новости“ и така научава състава на съперника в аванс, уж за нуждите на своя материал. На терена Фибер оставя тима си в намален състав, а играещия „ва банк“ Казино стига до успеха с 2:0. Явно вбесен от станалото, клубът на унгарското малцинство в Словакия също предприема неспортсменски ход, свързан с вратаря Петер Санта (син на клубния президент), който преди това е изпратен под наем именно в Залцбург. Между двата мача обаче титулярът Мирослав Ментел бива взет от японския Мицубиши Урава Ред Даймъндс и Дунайска стреда решава едностранно да прекрати престоя му в Австрия и да си го вземе обратно. Дори и това не помага на словашкия представител, който губи и срещата си у дома с 0:2, а 200-те празнуващи гостуващи фенове от Залцбург са атакувани в късните часове на нощта от местни хулигани.
Жребият за следващия кръг би трябвало да означава край на каквито и да е амбиции – белгийският Антверпен, който броени месеци по-рано е играл финал в КНК, загубен от Парма с 1:3. Отборът на Барич обаче опровергава всички предварителни прогнози и изхвърля еврокошмара на Левски след 2 победи с по 1:0 (хърватинът Никола Юрчевич се разписва на „Лехен“, а Волфганг Файензингер на „Босуел“). Следващият съперник е от още по-тежка категория – португалският Спортинг, начело с Боби Робсън (с помощник Жозе Мауриньо и кондиционен треньор Трендафил Терзийски) и с Луиш Фиго, Красимир Балъков и Ивайло Йорданов в състава. Успехът на „лъвовете“ с 2:0 в Лисабон сякаш предопределя крайния победител, а още в 18-ата минута на реванша най-добрият в редиците на Казино Дамир Музек напуска на терена със счупена ръка, след като Фиго пада върху него. Голът на Леополд Лайнер в 47-ата минута отчасти връща надеждите на тима му, но в 87-ата минута остават с човек по-малко след изгонването на Курт Гаргер. В добавеното време обаче Ади Хютер праща двубоя в продължения. Там резервата Мартин Амерхаузер оформя крайното 3:0, което носи сензационното класиране на Казино напред и предопределя уволнението на Боби Робсън.
За четвъртфиналите с Айнтрахт Франкфурт отборът от Залцбург се мести на „Пратера“ във Виена, където ще домакинства и през следващите години. Единственият гол при домакинството бележи Хютер, който по ирония на съдбата понастоящем е треньор именно на „орлите“. Ото Барич пък има неблагоразумието да наплюе защитникът на съперника Кахабер Цхададзе, поради което е наказан от УЕФА за 5 мача и не е на пейката на тима си до края на евроепопеята. На „Валдщадион“ във Франкфурт Маурицио Гаудино бележи още в 21-ата минута, но до края на редовното време и продълженията нов гол не пада и така се стига до дузпите. Там в герой се превръща вратарят Ото Конрад, който освен че спасява ударите на Гаудино и Манфред Бинц сам бележи победния наказателен удар.
От днешна гледна точка съперникът на полуфинала Карлсруе може и да не изглежда сериозно име, но е достатъчно да кажем, че по пътя към тази фаза разгромява със 7:0 Валенсия на Любослав Пенев. На вратата е Оливер Кан, който вече има подписан договор с Байерн и не крие пренебрежението си към съперника след нулевото равенство във Виена. На немска земя обаче Казино се възползва по най-добрия начин от правилото за гол на чужд терен, след като Херман Щадлер открива резултата в 12-ата минута, а изравнителния гол на резервата Райнер Криг не се оказва достатъчен за домакините. Така бавно, но славно австрийския тим стига до финала в Купата на УЕФА, където го чака италианския Интер, а двата двубоя се падат в разгара на борбата за титлата, която този път възпитаниците на Ото Барич ще спечелят. Макар да имат в състава си играчи като Вим Йонк, Денис Бергкамп и Рубен Соса, „нерадзурите“ са трагични на домашната сцена в хода на сезона и неслучайно завършват на 13-о място, само на точка от зоната на изпадащите. Все пак играчите на Джампиеро Марини имат самочувствието, че са част от най-силното първенство по това време и откриват резултата във Виена с гол на Никола Берти в 35-ата минута. Изгонването на Алесандро Бианки в 50-ата минута предопределя поведението им до края на срещата, но Казино не успява да се възползва и срещата остава с непроменен резултат. Реваншът на „Джузепе Меаца“ се провежда пред над 80 000 тифози, като гостуващите фенове са едва 6000. „Синьо-черната“ половина на Милано изтръпва в 57-ата минута когато изстрел на бразилеца Маркиньо среща гредата на Валтер Дзенга и по чудо не влиза в мрежата му поради странната си парабола. Само 5 минути по-късно Йонк носи успеха на Интер в двубоя и трофея, а симпатиите на цяла Европа са на страната на Залцбург. По ирония на съдбата приказката на австрийците в груповата фаза на Шампионската лига отново ще завърши в Милано, където тимът губи с 0:3 от Милан в мач, в който вратарят Конрад бива уцелен от тифозите и това донася отнемане на точки на „росонерите“. Успехите от първата половина на 90-те години обаче носят далеч повече радост на местните фенове отколкото тези под шапката на концерна „Ред Бул“, настанил се удобно в Залцбург през 2005 г. Неслучайно записаната от част от героите песен “Wir sind die Sieger” („Ние сме победителите“) се припява и до днес.
До началото на 90-те години историята на тима в нашия фокус е доста скромна като се стига дотам през сезон 1985-86 той да се подвизава във второто ниво на австрийския футбол, а представител на Залцбург в елита да е невзрачния Залцбургер Атлетикшпорт клуб 1914, имащ повече успехи в хандбала. Всичко се променя през 1991 г., когато начело застава хърватинът Ото Барич. В досегашната си кариера той има 12 трофея с Вакер Инсбрук и Рапид Виена, като със „зелените“ достига финал в КНК през 1985 г., който е загубен с 1:3 от Евертън. При идването му Казино тъкмо се е разделил с основния си реализатор Оливер Бирхоф, чийто 26 гола във всички турнири през 1990-91 убеждават италианския Асколи да си осигури услугите му. За негов заместник е взет националът Кристиан Кеглевиц от Рапид, а от столицата към Залцбург ще поемат още Андреас Райзингер и Хаймо Пфайфенбергер (последният година по-късно). Сезон 1991-92 се превръща в крайъгълен камък за новия проект, тъй като кръг преди края Казино е с 2 точки повече от Аустрия Виена при директен двубой на „Пратера“. Там по-големия опит си казва думата и столичани триумфират с 2:1, а в последните минути съперника им играе с човек по-малко след изгонването на Хериберт Вебер. В помощ на по-титулувания тим идва и регламента на плейофите за титлата, при който точките се разделят наполовина, а когато са нечетен брой се закръглят нагоре. В редовния сезон Казино е с 34, а Аустрия със 33, а след този математически трик те влизат в мачовете на истината с по 17 точки, т.е. при закръгляне надолу, както би било понастоящем, тимът от Залцбург би станал шампион. Ситуацията се повтаря почти дословно през 1992-93 – тимът на Барич има преднина от 5 точки 7 кръга преди края, което при 2 пункта за победа си е сериозна разлика. До края обаче той отново пропилява аванса си, включително и в директния двубой с Аустрия и при равенство в точките изпускат титлата заради директните мачове (1:3 и 0:0).
Новият сезон 1993-94 започва с огромна несигурност, тъй като клуба има дългове от 43 млн. австрийски шилинга и трябва да разчита на добро представяне в Европа, за да се справи с тях. Преди това отборът от Залцбург има елиминиран само 1 съперник за 4 участия в турнирите на УЕФА (Аданаспор през 1976 г.), а техен съперник на старта в Купата на УЕФА е Дунайска стреда. Опонентът завършва на 4-о място в последния шампионат на Чехословакия, а в редиците му е и българския халф Николай Демирев, взел участие в реванша. Преди първата среща в Австрия помощникът на Ото Барич Маринко Колянин решава да използва нетрадиционен метод за разузнаване на съперника и се свързва със звездата на съперника Петер Фибер, завърнал се от белгийския Генк. Той се представя за репортер на хърватския вестник „Спортске новости“ и така научава състава на съперника в аванс, уж за нуждите на своя материал. На терена Фибер оставя тима си в намален състав, а играещия „ва банк“ Казино стига до успеха с 2:0. Явно вбесен от станалото, клубът на унгарското малцинство в Словакия също предприема неспортсменски ход, свързан с вратаря Петер Санта (син на клубния президент), който преди това е изпратен под наем именно в Залцбург. Между двата мача обаче титулярът Мирослав Ментел бива взет от японския Мицубиши Урава Ред Даймъндс и Дунайска стреда решава едностранно да прекрати престоя му в Австрия и да си го вземе обратно. Дори и това не помага на словашкия представител, който губи и срещата си у дома с 0:2, а 200-те празнуващи гостуващи фенове от Залцбург са атакувани в късните часове на нощта от местни хулигани.
Жребият за следващия кръг би трябвало да означава край на каквито и да е амбиции – белгийският Антверпен, който броени месеци по-рано е играл финал в КНК, загубен от Парма с 1:3. Отборът на Барич обаче опровергава всички предварителни прогнози и изхвърля еврокошмара на Левски след 2 победи с по 1:0 (хърватинът Никола Юрчевич се разписва на „Лехен“, а Волфганг Файензингер на „Босуел“). Следващият съперник е от още по-тежка категория – португалският Спортинг, начело с Боби Робсън (с помощник Жозе Мауриньо и кондиционен треньор Трендафил Терзийски) и с Луиш Фиго, Красимир Балъков и Ивайло Йорданов в състава. Успехът на „лъвовете“ с 2:0 в Лисабон сякаш предопределя крайния победител, а още в 18-ата минута на реванша най-добрият в редиците на Казино Дамир Музек напуска на терена със счупена ръка, след като Фиго пада върху него. Голът на Леополд Лайнер в 47-ата минута отчасти връща надеждите на тима му, но в 87-ата минута остават с човек по-малко след изгонването на Курт Гаргер. В добавеното време обаче Ади Хютер праща двубоя в продължения. Там резервата Мартин Амерхаузер оформя крайното 3:0, което носи сензационното класиране на Казино напред и предопределя уволнението на Боби Робсън.
За четвъртфиналите с Айнтрахт Франкфурт отборът от Залцбург се мести на „Пратера“ във Виена, където ще домакинства и през следващите години. Единственият гол при домакинството бележи Хютер, който по ирония на съдбата понастоящем е треньор именно на „орлите“. Ото Барич пък има неблагоразумието да наплюе защитникът на съперника Кахабер Цхададзе, поради което е наказан от УЕФА за 5 мача и не е на пейката на тима си до края на евроепопеята. На „Валдщадион“ във Франкфурт Маурицио Гаудино бележи още в 21-ата минута, но до края на редовното време и продълженията нов гол не пада и така се стига до дузпите. Там в герой се превръща вратарят Ото Конрад, който освен че спасява ударите на Гаудино и Манфред Бинц сам бележи победния наказателен удар.
От днешна гледна точка съперникът на полуфинала Карлсруе може и да не изглежда сериозно име, но е достатъчно да кажем, че по пътя към тази фаза разгромява със 7:0 Валенсия на Любослав Пенев. На вратата е Оливер Кан, който вече има подписан договор с Байерн и не крие пренебрежението си към съперника след нулевото равенство във Виена. На немска земя обаче Казино се възползва по най-добрия начин от правилото за гол на чужд терен, след като Херман Щадлер открива резултата в 12-ата минута, а изравнителния гол на резервата Райнер Криг не се оказва достатъчен за домакините. Така бавно, но славно австрийския тим стига до финала в Купата на УЕФА, където го чака италианския Интер, а двата двубоя се падат в разгара на борбата за титлата, която този път възпитаниците на Ото Барич ще спечелят. Макар да имат в състава си играчи като Вим Йонк, Денис Бергкамп и Рубен Соса, „нерадзурите“ са трагични на домашната сцена в хода на сезона и неслучайно завършват на 13-о място, само на точка от зоната на изпадащите. Все пак играчите на Джампиеро Марини имат самочувствието, че са част от най-силното първенство по това време и откриват резултата във Виена с гол на Никола Берти в 35-ата минута. Изгонването на Алесандро Бианки в 50-ата минута предопределя поведението им до края на срещата, но Казино не успява да се възползва и срещата остава с непроменен резултат. Реваншът на „Джузепе Меаца“ се провежда пред над 80 000 тифози, като гостуващите фенове са едва 6000. „Синьо-черната“ половина на Милано изтръпва в 57-ата минута когато изстрел на бразилеца Маркиньо среща гредата на Валтер Дзенга и по чудо не влиза в мрежата му поради странната си парабола. Само 5 минути по-късно Йонк носи успеха на Интер в двубоя и трофея, а симпатиите на цяла Европа са на страната на Залцбург. По ирония на съдбата приказката на австрийците в груповата фаза на Шампионската лига отново ще завърши в Милано, където тимът губи с 0:3 от Милан в мач, в който вратарят Конрад бива уцелен от тифозите и това донася отнемане на точки на „росонерите“. Успехите от първата половина на 90-те години обаче носят далеч повече радост на местните фенове отколкото тези под шапката на концерна „Ред Бул“, настанил се удобно в Залцбург през 2005 г. Неслучайно записаната от част от героите песен “Wir sind die Sieger” („Ние сме победителите“) се припява и до днес.
