Как варненският вятър издуха „армейската“ инерция?

ЦСКА загуби първия си мач под ръководството на Христо Янев - и макар това да не е изненада за човек, който знае къде се игра този двубой, усещането остава горчиво. „Тича“ по Никулден не е футболен терен, а картофена нива. След половин час игра тревата вече приличаше на бойно поле, а топката повече подскачаше, отколкото се търкаляше. Не търся оправдания, а дори се радвам, че и Янев не го направи. Причината за загубата не е в тревата, а в липсата на вариативност в стила на ЦСКА, когато футболът трябва да стане битка.

Да, „червените“ имат двама от най-качествените нападатели в първенството – Питас и Годой, убийствени в играта по земя, бързи, подвижни, технични, клинични пред гола. Но на кал и буци с високи дуели във въздуха? Там Черно море имаше предимство. Този терен извади ЦСКА от зоната на комфорт, която отборът намери в последните си силни мачове. Планът на Янев се видя ясно – натиск в първите 20 минути, докато тревата позволява комбинации; Ето’о със свободата да стреля при всяка възможност. И стратегията беше логична. Просто не сработи.

След като „Тича“ окончателно се превърна в нива, вариантите приключиха. Енергийната експлозия на Ето'о изчерпа резервоара му и наложи смяна. Лапеня влезе в ролята на полузащитник, но той не е човекът, който ще обърне такъв тип мач. Додай остана на пейката с причина – как да развие скорост, техника и финт на терен, който убива всяка идея и топката постояно подскача? Понякога е по-добре да приемеш реалността, отколкото да правиш смени за протокола. Тренерът го каза директно: „Промените нямаше да дадат ефект“. И това е точната оценка.

Този мач показа и нещо друго – зимата трябва да донесе на ЦСКА не само още класа, а и физика. Двама-трима по-мощни играчи в зоните – високи, здрави, за битки по българските терени, особено в края на есента и началото на пролетта. Иначе красивият футбол се дави в калта, буквално.

Загубата боли, защото серията беше силна, а феновете вече гледаха нагоре, мечтаеха и дори смятаха точките до върха. Но този отбор има път и не трябва да се отклонява заради едно гостуване на картофена нива.

Остава мач за Купата до края на годината и фокусът трябва да бъде точно там. А напролет – нов старт, нова енергия и шанс да се върне в Топ 4. А при добро стечение на обстоятелствата – защо не и да се бори за нещо по-смело?

Христо Янев знае какво прави. И изглежда знае какво му трябва. Сега просто е време да работи. А другото ще дойде.