Как България откри Мондиал пред 96 000 на „Ацтека“

На 11 юни от 22:00 ч. българско време светът ще прикове погледи към стадион „Ацтека“, където Мексико и ЮАР официално ще дадат старта на Мондиал 2026. 40 години преди това, на същото съоръжение, но на 31 май, България и Италия поставят началото на световните финали, а националите ни изненадват всички и стигат до равенство 1:1 със шампиона на планетата. На трибуните има близо 96 000 зрители, което прави двубоя един от най-посетените в историята на представителния ни тим – достатъчна причина да се върнем назад във времето и да го разгледаме в детайли.

Класирането на България за Мондиала в Мексико е първото след 12 години пауза и идва в резултат на второто място в група с европейския шампион Франция, ГДР, Югославия и Люксембург. Еуфорията около тима на Иван Вуцов е огромна и в дните преди шампионата всички си припяват хита на Братя Аргирови „Мексико“, в записите на който участие взима самия селекционер, както и играчите Борислав Михайлов, Стойчо Младенов, Наско Сираков, Пламен Гетов и капитана Георги Димитров. Големите очаквания биват подкрепени и от представянето ни в контролата с Дания, посветена на 75-годишнината на българския футбол (според тогавашните изчисления). В София „Червения динамит“ буквално бива взривен след 2 гола на Наско Сираков и един на Бойчо Величков, като при второто попадение на аса на Левски провеждаме зрелищна атака, при която топката не пада на тревата в продължение на 7 секунди. В селекцията на Вуцов място намират играчи от 2 чуждестранни и 11 български клуба, включително втородивизионния Добруджа.

Бидейки действащи носители на „Златния глобус“, италианците не играят в пресявките за Мондиала, а пробват силите си единствено в контроли в които постигат смесени резултати – през лятото на 1985 г. печелят приятелски турнир в Мексико с участието на домакините и Англия, след което допускат 3 поредни загуби в двубоите с Норвегия, Полша и ФРГ. Енцо Беардзот залага основно на старата гвардия от шампионата в Испания, като единствения абсолютен дебютант е третия вратар Валтер Дзенга. В навечерието на надпреварата в едно от своите специални издания за Мондиала „Гуерин спортиво“ прави детайлен анализ на българския отбор, като се подчертава влиянието, което има разформироването на грандовете Левски и ЦСКА след финала за Купата на България през 1985 г. Във време, в което в западната преса България е представена в изключително негативна светлина, журналистът Виктор Синет прави изключително задълбочен спортно-технически анализ на нашите. В интервюто си за него селекционера Вуцов отбелязва, че философията му за футбола е заимствана от баскетболния принцип „всички в атака, всички в защита“.

Българският отбор бива базиран в Толука в един хотел с белгийските и уругвайските национали. Южноамериканците предлагат двата тима да направят учебна игра, която се състои в 3 части. В първата титулярите на България побеждават резервите на Уругвай с 2:0, във втората стартовите 11 на съперника надвиват нашите резерви с 1:0, а в третата между основните състави на двата тима печелим с 2:1. Въпреки че идеята е тя да остане тайна, в крайна сметка и двете делегации я използват за свои цели – българите предоставят касета от мача на съперника на Уругвай ФРГ, докато Селесте дават пълна информация на италианците за моментното ни състояние. Самият Иван Вуцов успява да се сдобие с данни от първа ръка за Скуадра адзура, след като представител на българското посолство успява да се промъкне на тяхна тренировка. По това време обаче правилата не са чак толкова строги и е нямало как националния ни отбор да има съдбата на Саутхемптън и да бъде изваден от световните финали за шпионаж. На база на видяното от българския отбор пък помощника на Беардзот Адзелио Вичини пък казва пред „Кориере дела сера“: „Този отбор изключително много ми напомня на Полша от 1974 г. – агресивен, компактен в защита, решителен.“

Моментът за решителния мач настъпва и пред погледа на президента на ФИФА Жоао Хавеланж и този на Мексико Мигел де ла Мадрид България и Италия откриват световните финали. В българския лагер прави впечатление поставянето на Наско Сираков като „двойка“, грижеща се за персоналната опека на Бруно Конти. Италианците също взимат мерки и опазването на Пламен Гетов е поверено на Салваторе Бани. Опитът на Скуадра адзура в подобни срещи си казва думата и минута преди почивката Алесандро Алтобели се възползва от грешка на Николай Арабов и открива резултата. След почивката Беарздот прави само една промяна, при която Конти отстъпва мястото на Джанлука Виали. При новата обстановка за младия нападател вече се грижи Александър Марков, а Сираков получава шанс да играе в атака и това се отплаща 5 минути преди края. Тогава след изпълнение на фаул Ради Здравков центрира в наказателното поле, където асът на Левски се промушва между двама защитници и с глава праща топката в мрежата на Джовани Гали. Еуфорията завладява Сираков и той пробягва близо 50 метра, прескачайки рекламните пана. Равенството е посрещнато със задоволство в българския лагер, въпреки че преди срещата видни партийци поставят като крайна цел победата, за да може да бъде взет реванш от италианците заради делото срещу обвинения за покушение срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов.

На следващия ден двубоя в Мексико Сити дели първото място на спортните страници у нас със световния рекорд в скока на височина от 208 см, поставен от Стефка Костадинова на турнира „Народна младеж“ в София. „Двубоят не беше на особено високо спортно-техническо равнище, но специфичните атмосферни условия изискваха икономично изразходване на силите. Не съм доволен от играта ни, а от резултата. Съжалявам само, че като титуляр за Италия започна Галдеризи, а не Паоло Роси, тъй като с него на терена щеше да ни е по-лесно“, казва след срещата Иван Вуцов, който определено не се нрави на чуждестранните журналисти заради лаконичния си изказ. „Кой можеше да очаква, че тъкмо отборът ни, известен майстор в разиграването на топката, ще позволи де бъде пронизан от светкавичния удар на Сираков?! Още повече, че България изглеждаше в положение „гроги“...“, не крие разочарованието си „Кориере дело спорт“.

За съжаление хиксът с Италия се оказва последния светъл момент за представителния ни тим на световните финали в Мексико – равенството 1:1 с Южна Корея и поражението с 0:2 от бъдещия шампион Аржентина все пак ни гарантират първо прескачане на груповата фаза в историята. На осминафинала обаче губим с 0:2 от домакина Мексико, а взаимотношенията между играчите и селекционера от една страна и високопоставените представители в делегацията ни от друга страна са тотално разбити. Все пак от дистанцията на времето може само да се радваме, че представителния ни тим поне за ден кара целия свят да говори за него заради престижното равенство срещу футболен колос като Италия.