Кабаков, Гидженов и тишината около тях

Българското съдийство пак попада под светлината на прожекторите, но отново не по начина, който се иска от всички ни. Есенният полусезон на 2025/26 показва рязък и трудно пренебрежим спад в международните назначения за родните арбитри. Преди две години присъствието им на европейската сцена беше умерено, но стабилно. Сега връщането към най-слабите периоди е толкова отчетливо, че вече поставя под въпрос не само моментното им международно доверие, а и бъдещето на съдийската школа у нас.

Контрастът между двата сезона

Разликата със сезон 2024/25 е категорична. Тогава българските съдии получиха между 10 и 12 международни назначения от УЕФА и ФИФА, Георги Кабаков ръководеше редовно квалификации и мачове от груповите фази, а Радослав Гидженов бележеше възход в международното си развитие. България имаше представители в срещи от Шампионската лига, Лига Европа, Лигата на конференциите, в квалификациите на Шампионската лига и в мачове на национални тимове.

През есента на 2025/26 тези параметри рухват. Назначенията от УЕФА се свеждат до единични мачове, а от ФИФА – до едно-единствено в последните три кръга на световните квалификации. Присъствието на България в груповата фаза на европейските клубни турнири е сведено до две назначения: „Маккаби Хайфа – Мидтиланд“ в Лига Европа (Георги Кабаков) и „Ноа – Риека“ в Лигата на конференциите (Радослав Гидженов). Няма нито едно назначение в Шампионската лига, включително и на ниво ВАР.

Лек повод за гордост дойде вчера, когато Християна Гутева получи наряд за женската Шампионска лига, където ще следи за правилата на мача ОХ Льовен - Рома.

Това не е случайност, а ясно очертаваща се тенденция.

Управлението под съмнение

Причините за спада се коренят не само в спортното представяне, но и в управленските процеси след смяната през 2024 г., когато Станислав Тодоров наследи Давид Борбалан начело на Съдийската комисия. Очакванията за надграждане на реформите се сблъскаха с реалността, разклатена комуникация с УЕФА, понижен институционален авторитет и липса на устойчивост в системата.

Представители като Марк Бата, Виктор Кашай и самият Борбалан напуснаха страната без да успеят да довършат програмите си. Друг е въпросът, колко и самите те бяха вдъхновени от ангажимента си към БФС...

Вътрешните процеси станаха непоследователни – ранглистите се променят по неясни критерии, оценяването изглежда субективно, а решенията носеха усещане за натиск и вътрешни зависимости. Имиджът на българското съдийство се влоши и това неминуемо повлия върху международното доверие.

Най-опитният ни съдия - Георги Кабаков, е пример за това как страната изпада от полезрението на Европа. Той не получи нито един мач в Шампионската лига, имаше само една среща в Лига Европа и едно назначение в световните квалификации за целия есенен цикъл. Останалите български арбитри практически липсваха от европейските листи.

Последствията за българското съдийство

Натрупаните проблеми носят конкретни и болезнени последствия. България губи коефициент в УЕФА, което ще намали бъдещите квоти за международни назначения. Липсата на достатъчен опит спира развитието на настоящите арбитри и отрязва пътя за влизане в елитните категории на следващите поколения. У нас доверието към съдиите се топи – феновете виждат, че родните арбитри не са предпочитани в Европа, а това влияе пряко върху възприемането им в Първа лига.

На фона на това държави със сходен профил като Унгария, Сърбия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина и Албания развиват активно съдийските си кадри и изпращат арбитри във важни европейски мачове. България обаче остава в застой – затворена, неорганизирана и без стратегическа посока. Тази тенденция подкопава не само международното ни присъствие, но и качеството на най-големите дербита у нас.

Есенният полусезон на 2025/26 ясно показва, че пред българското съдийство стои управленска криза, която засяга всички нива на системата. Ако не бъдат предприети структурни и кадрови промени в кратки срокове, рискът България да изпадне не само от елитните, но и от средноевропейските нива става все по-реален — а възстановяването след подобен удар може да продължи години.