Хуан Переа - една несъвършена деветка за един почти съвършен Левски

Хуан Переа вероятно никога няма да бъде нападателят, заради когото човек отива час по-рано на стадиона, само за да го гледа как загрява. Няма да те омагьоса с всяко докосване или да превърне всяко положение в гол.

Понякога обаче е способен да те накара да се хванеш за главата и да се чудиш как футболист с номер 9 на гърба не е завършил ситуацията по-добре. После пък идва онзи момент, когато топката се търкаля в най-важната зона на терена, мачът виси на косъм и от всички хора точно колумбиецът се оказва там, където трябва.

В рамките само на няколко дни Хуанито напомни защо подобни нападатели никога не трябва да бъдат отписвани с лека ръка. Левски губеше от Славия, стигна до изравняването, а Переа се появи за решаващия удар при пълния обрат за 2:1. Само три дни по-късно „сините“ отново имаха нужда някой да отключи труден мач и срещу вицешампиона ФК ЦСКА 1948 историята се повтори – 1:0, още три точки и нов гол за колумбиеца. Шест точки за една седмица, които трудно могат да бъдат записани изцяло на сметката на един човек, но носят неговия подпис.

Точно такива победи понякога правят шампионите. Левски вече има 24 точки и продължава да стои непобеден на върха, докато преследвачите му започват да усещат тежестта на темпото. Лудогорец и ЦСКА със сигурност разполагат с достатъчно качество, за да не бъдат отписвани през септември, но в момента „сините“ задават скоростта, а останалите са принудени да я следват. В един дълъг сезон обаче няма как всяка победа да идва с три гола, красив футбол и аплодисменти още преди последния съдийски сигнал. Понякога трябва просто някой да бутне топката зад голлинията.

И тук стигаме до Хуанито. Той не изглежда като мечтания централен нападател за отбор с амбициите на Левски и едва ли някой ще се опита да го представи за такъв. Переа има своите технически ограничения, не е безпощаден пред вратата, а в играта му има вечери, в които сякаш нищо не се получава. Само че притежава едно качество, което трудно се учи на тренировъчното игрище - усещането къде ще се появи топката.

Нападателят може да има прекрасен първи допир, да участва великолепно в комбинациите и да отваря пространства за останалите, но в наказателното поле съществува една стара професия, която футболът понякога прекалено много се опитва да модернизира. Някой все пак трябва да бъде там, когато дойде центрирането, рикошетът или половинчатото избиване.

Переа изпрати хубаво послание точно към модерната философия, според която може да се играе без типичен централен нападател. Хулио Веласкес сам неведнъж е търсил различни решения на върха на атаката, а футболът действително отдавна не изисква непременно един двуметров таран да чака между двамата централни защитници. Когато ножът опре до кокала обаче, номер девет отново започва да изглежда като доста полезно изобретение.

Последните два мача са най-доброто доказателство. И статистиката постепенно започва да работи в полза на колумбиеца. През миналия сезон Переа отбеляза пет пъти в 14 шампионатни участия за Левски, докато през настоящия вече има три попадения само в пет двубоя от Първа лига. Особено показателни са минутите – тези три гола идват за едва 307 минути на терена. За целия си престой на „Герена“ нападателят вече е натрупал девет попадения в 28 срещи във всички турнири, при положение че общото му игрово време е едва 1040 минути.

Това прави средно гол на около 116 минути. Число, което изглежда доста по-различно от впечатлението, което понякога оставя играта му.

Тук може би се крие и най-интересното противоречие около Хуанито. Очите понякога казват едно, цифрите настояват за друго. Гледаш го и виждаш пропуска, нескопосаното отиграване или атаката, която можеше да завърши по-добре. След няколко седмици отваряш статистиката и откриваш, че човекът пак си е свършил работата.

Още през миналата кампания той показа, че не се притеснява и от големите вътрешни мачове. Вкара срещу ФК ЦСКА 1948, разписа се срещу ЦСКА, наказа Лудогорец, а в края на сезона отново намери мрежата срещу „армейците“. Сега към тази колекция прибави Славия и още един решителен удар срещу тима от Бистрица. Два гола в рамките на 51 игрови минути през последната седмица са приличен начин един нападател да напомни за себе си.

Европа засега е друга история. Там пространствата са по-малко, защитниците наказват много по-жестоко техническите недостатъци, а Переа трудно успя да остави сериозна следа в похода на Левски към плейофа на Шампионската лига. Все пак вкара на Борац Баня Лука, макар седемте му участия в квалификациите да събраха само 116 минути. В останалите срещи онзи Хуанито, който виждаме по родните терени, по-скоро остана скрит.

Може би това е неговият таван. Нападател, който е способен да бъде изключително полезен в Първа лига, но трудно да пренесе същото влияние срещу съперници от по-висока европейска категория. Само че футболът обича да се подиграва точно с подобни категорични заключения. Предстои същинската фаза на Лига Европа и кой знае дали в някоя европейска вечер топката няма отново да се озове на няколко метра от вратата, а Хуанито по своя си начин да се появи там.

В крайна сметка Переа няма нужда да бъде нещо, което не е. Левски може един ден да потърси по-завършен нападател, способен да решава мачове на по-високо европейско ниво. Конкуренцията на тази позиция също е необходима, особено за клуб, чиито амбиции вече не приключват с първото място в България. Това обаче по никакъв начин не обезсмисля стореното от колумбиеца. Напротив, настоящият сезон показва, че той се движи в по-добро голово темпо от първата си пролет със "синята" фланелка, а подобни числа с времето могат да се превърнат и в добра трансферна стойност за клуба.

С Хуан Переа просто трябва да приемеш целия пакет. Ще има вечер, в която ще те ядоса. Ще дойде мач, в който ще поискаш друг нападател още преди почивката. После ще настъпи 80-ата минута на някой грозен двубой, Левски отчаяно ще търси гол, топката ще започне да подскача там, където никой не успява да я овладее, и някак между всички отново ще се покаже онова познато лице.

Хуанито може и да не е деветката, за която мечтаеш. Засега обаче все по-често се оказва деветката, от която Левски има нужда.