Двама „сини“ поискаха думата: Кусо се събуди, а Митков заслужава повече

Левски вече не печели само с титулярите си. И може би точно това е най-хубавата новина от съботната вечер на „Герена“, в която резултатът 2:0 срещу Локомотив (Пловдив) остана някак на заден план покрай задаващото се огромно изпитание срещу Кайрат.

Хулио Веласкес направи сериозна ротация, даде въздух на част от основните си футболисти и въпреки това получи достатъчно убедително представяне от състав, който не беше най-силният възможен. Четири мача, четири победи в първенството и европейска кампания, която вече принуждава „сините“ да играят през три-четири дни. В подобен график дългата резервна скамейка престава да бъде лукс и се превръща в необходимост.

Точно затова бих извадил пред скоби имената на двама футболисти – Давид Кусо и Асен Митков. За първия съм писал още през лятото, че може да се превърне в една от трансферните находки на Левски. Тогава Сержиньо още го нямаше, Рейналдо тепърва търсеше себе си, а Кусо впечатляваше с онази футболна "наглост", която веднага хваща окото – скорост, техника, директност и желание постоянно да атакува пространството.

После дойдоха официалните мачове и картината се промени. След титулярното място срещу Борац и последвалата контузия Кусо постепенно остана в периферията на основния състав. Това обаче е напълно нормална част от адаптацията на млад футболист, попаднал в клуб с много по-големи изисквания от всичко, което е познавал досега. Самият той призна, че никога не е играл за толкова голям отбор, а в Левски понякога най-трудната битка е да оправдаеш тежестта на фланелката върху раменете.

Срещу Локомотив видяхме отново онзи Кусо от началото на лятото. Остър, бърз и достатъчно смел, за да атакува непрекъснато. Движеше се по целия фланг, търсеше пространства и постепенно превърна спирането си в сериозен проблем за пловдивската защита. Показателна беше ситуацията преди почивката, когато Ефе Али вече трябваше да използва непозволени средства, за да прекрати поредния му пробив.

Най-хубавото е, че този път добрата игра получи и материално изражение. Мазир Сула видя включването му, изпрати отличен пас зад отбраната, а Кусо завърши ситуацията с хладнокръвие, което невинаги очакваш от футболист, търсещ първия си официален гол за новия клуб.

Именно такива мачове могат да отключат един млад играч. В Давид Кусо определено има много футбол. Остава той да бъде изваден достатъчно често на повърхността. Ако адаптацията му продължи в тази посока, Веласкес ще получи още едно оръжие в момент, когато се нуждае отчаяно от широчина на състава. Левски няма как да преследва шампионска титла и дълга европейска есен с 11 футболисти.

При Асен Митков историята е съвсем различна.

Критикували сме го достатъчно през последната година и понякога напълно заслужено. Затова обаче е редно да отбележим и момента, в който кривата започва да върви нагоре. След завръщането си от контузия Митков може и да не изглежда преобразен, но определено показва една от най-добрите си версии в последно време. Включванията му срещу Септември, Кайрат и сега Локомотив са стъпки точно в тази посока.

Митков постепенно започва да се измъква от неприятния кръг на неубедителните изяви, загубеното самочувствие и натрупаното фенско недоволство. Това е важно и за него, и за Левски, особено при правилото за млад футболист, което превръща наличието на готов за титулярно място играч в тази възрастова категория в сериозно преимущество. Само че Асен не трябва да бъде просто футболистът за правилото.

Точно тук според мен Веласкес трябва да бъде внимателен. Митков има качества, които в определени мачове могат да бъдат изключително полезни за начина, по който испанецът иска Левски да играе. Макар да не получава любимата си позиция зад нападателя и да е натоварен с доста повече дефанзивна работа, технически той е сред най-добрите халфове в състава. Особено при отсъствието на Акрам Бурас неговата способност да приема чисто топката, да играе под напрежение и да влиза в комбинации дава нещо различно от профила на Мехди Мубарик и Гашпер Търдин. Точно в прословутата „тики-така“ на Веласкес Митков може да намери своето място.

И тук идва едно мое притеснение. Срещу Септември Митков остана само едно полувреме, а срещу Локомотив беше изваден малко след 50-ата минута. Може да става дума за внимателно дозиране след контузията, може да е част от предварително изготвен план, но в събота реакцията му при смяната беше показателна. Видя се футболист, който сякаш казваше: „Играта ми върви, защо точно сега?“. И донякъде го разбирам.

Когато млад играч, преминал през толкова труден период, най-после започне да намира ритъма си, този порив трябва да бъде използван. Не подарени минути, не гарантирано титулярно място, а доверие, заслужено с представянето на терена. Асен Митков има нужда да усети, че играе не заради годината в личната си карта, а защото помага на Левски да бъде по-добър.

Появата му срещу Кайрат също не трябва да бъде подминавана. В най-напрегнатите минути той помогна на „сините“ да продължат да търсят пролука в казахстанската стена и участва в действията преди победния гол на Сержиньо. Именно такъв Митков има смисъл за този Левски.

А мачът с Локомотив показа още нещо много важно. Веласкес вече може да извади Сержиньо, Рейналдо и Евертон Бала от пейката и да промени хода на срещата, но едновременно с това започва да получава все повече и от футболистите, които чакат своя шанс. Сула направи поредното си добро включване, Кусо вкара, Митков отново беше на ниво, а Рейналдо довърши започнатото в последните секунди. Точно така се строи състав за дълъг сезон.

Големият тест за Кусо и Митков тепърва предстои. Единият трябва да докаже, че съботната вечер не е била моментен проблясък, а началото на истинската му адаптация към Левски. Другият има далеч по-трудната задача да остави зад себе си една година на съмнения и да напише нова страница в синьо.

Ако и двамата успеят, най-големият победител няма да бъде нито Кусо, нито Митков. Ще бъде Хулио Веласкес, който в сезон с мачове през няколко дни ще получи не двама футболисти за запълване на състава, а още две истински решения.