Източник на снимката: startphoto.bgДокторе, защо?
И най-вече – докога?
- 10/11/2026
Колко пъти трябва да чуем, че даден футболист на Левски е почти готов да се завърне, преди да престанем да вярваме на подобни уверения? И колко месеца трябва да минат, докато една на пръв поглед преодолима травма се превърне в продължително отсъствие, за което никой не дава достатъчно убедително обяснение? Напоследък около медицинския кабинет на „Герена“ се случват толкова неприятни неща, че човек започва да се пита дали проблемът на Левски е единствено в контузиите, или и в начина, по който се управлява възстановяването на футболистите.
След тежкото поражение от ЦСКА написах, че отборът на Хулио Веласкес постепенно достига границата на физическите си възможности. Че европейските мачове изцеждат основните изпълнители, а в първенството все по-често се забелязват признаци на натрупана умора. Само че тази история има и друга страна, която не бива да подминаваме. Докато едни футболисти играят почти без почивка, други прекарват месеци в лечение и рехабилитация. И когато двата проблема се съберат, дори най-добрите треньорски намерения започват да изглеждат трудно осъществими.
Най-показателният пример е Радослав Кирилов. Опитното крило претърпя артроскопска операция през лятото, след която се очакваше постепенно да се възстанови и да се завърне в състава. Вместо това минаха седмици, после месеци, а в края на октомври се стигна до нова хирургическа интервенция. Според данните на Transfermarkt Кирилов вече е пропуснал 27 срещи, а двата последователни периода на отсъствие обхващат 141 дни.
Какво точно се обърка? Защо първоначалното лечение не доведе до очакваното завръщане? Наложила ли се е втората операция заради усложнение, или става въпрос за проблем, който не е могъл да бъде отстранен при първата интервенция? Това са въпроси, на които привържениците заслужават отговор. Не твърдя, че някой лекар непременно е допуснал грешка. Подобно заключение би било несериозно без достъп до медицинската документация. Само че е също толкова несериозно един футболист да отсъства практически цял полусезон, а около състоянието му да има толкова много неизвестни.
И ако при Кирилов говорим за един особено тежък случай, при Асен Митков вече се наблюдава неприятна повторяемост. Момчето е само на 21 години, а през сезон 2024/25 е имало пет отделни периода на отсъствие, продължили общо 129 дни. Последваха нови проблеми през лятото, а от края на септември халфът отново е извън игра. Как един от най-обещаващите български футболисти на Левски да разгърне потенциала си, когато през няколко месеца трябва да започва почти отначало?
При Мустафа Сангаре положението също не вдъхва особено спокойствие. След операцията на коляното през март нападателят премина през продължително възстановяване, последваха нови отсъствия, а през октомври се появи и мускулен проблем. От март насам се отчита общо 190 дни извън игра в различни периоди. Сега към всичко това се добави и травмата в глезена, получена срещу ЦСКА. Разбира се, последният проблем може да няма нищо общо с предишните, но цялостната картина вече е достатъчно притеснителна.
Акрам Бурас допълва неприятния списък. Алжирецът пропусна 66 дни заради мускулна травма, постепенно се завърна, а в началото на ноември отново се оказа контузен. И точно когато Левски имаше най-голяма нужда от неговите качества срещу ЦСКА, Веласкес не можеше да разчита на него. Сега отново чакаме прогнози за завръщането му. Дано този път се окажат точни.
Няма как всяка контузия да бъде приписвана на медицинския екип. Футболът е контактен спорт, натоварванията са огромни, а понякога и най-добрата рехабилитация не може да предотврати нов проблем. Само че когато случаите започнат да се натрупват, вече е редно да се запитаме дали всичко в работата на клуба е организирано по най-добрия възможен начин. Достатъчно внимателно ли се следи състоянието на играчите? Правилно ли се определят сроковете за завръщане? Има ли необходимата координация между лекарите, рехабилитаторите, кондиционните специалисти и треньорския щаб?
Особено неприятно впечатление ми прави и оскъдната информация, която Левски предоставя за своите контузени футболисти. Никой не настоява да се публикуват лични медицински документи, но при съгласие на играчите е напълно нормално клубът да съобщава какъв е характерът на травмата, как протича лечението и защо понякога предварителните срокове се променят. Вместо това твърде често научаваме подробностите от медиите, а около завръщането на поредния футболист започват предположения.
И всичко това се случва в момент, когато Левски има огромна нужда от всеки здрав играч. Отборът преследва шампионската титла и мечтае за участие в елиминациите на Лига Европа. Веласкес трябва да разпределя натоварването, но как да го направи, когато част от алтернативите му непрекъснато са извън строя? Получава се неприятен кръг – едни футболисти се лекуват, други играят повече, умората се натрупва, а рискът от следващи травми постепенно нараства.
Писах преди ден, че Левски има нужда от освежаване на състава. Днес бих добавил, че също толкова необходим е и сериозен преглед на медицинската и възстановителната работа. Не говоря за прибързано посочване на виновници, а за професионална оценка на процесите и конкретни решения, ако бъдат установени пропуски. При амбициите на настоящия шампион подобни въпроси не могат да бъдат оставяни на заден план.
Левски постигна много през последните месеци и заслужено повиши очакванията към себе си. Само че тези изисквания трябва да важат за всички в клуба, а не единствено за Веласкес и футболистите. Ако искаш да бъдеш успешен на европейската сцена, не е достатъчно да разполагаш с добри играчи. Трябва да можеш и да ги запазиш здрави, доколкото това зависи от теб.
След седемте гола от ЦСКА настоявах за сериозно осъзнаване на допуснатите грешки. Сега ми се струва, че този разговор трябва да продължи и зад вратата на медицинския кабинет. Там също има въпроси, които отдавна чакат своите отговори. И ако някога „Докторе, защо?“ беше заглавие на популярно телевизионно предаване, днес то звучи като напълно основателен въпрос от всеки левскар, който вижда как един след друг футболистите на любимия му отбор попадат в лазарета.
Докторе, защо? И най-вече – докога?
След тежкото поражение от ЦСКА написах, че отборът на Хулио Веласкес постепенно достига границата на физическите си възможности. Че европейските мачове изцеждат основните изпълнители, а в първенството все по-често се забелязват признаци на натрупана умора. Само че тази история има и друга страна, която не бива да подминаваме. Докато едни футболисти играят почти без почивка, други прекарват месеци в лечение и рехабилитация. И когато двата проблема се съберат, дори най-добрите треньорски намерения започват да изглеждат трудно осъществими.
Най-показателният пример е Радослав Кирилов. Опитното крило претърпя артроскопска операция през лятото, след която се очакваше постепенно да се възстанови и да се завърне в състава. Вместо това минаха седмици, после месеци, а в края на октомври се стигна до нова хирургическа интервенция. Според данните на Transfermarkt Кирилов вече е пропуснал 27 срещи, а двата последователни периода на отсъствие обхващат 141 дни.
Какво точно се обърка? Защо първоначалното лечение не доведе до очакваното завръщане? Наложила ли се е втората операция заради усложнение, или става въпрос за проблем, който не е могъл да бъде отстранен при първата интервенция? Това са въпроси, на които привържениците заслужават отговор. Не твърдя, че някой лекар непременно е допуснал грешка. Подобно заключение би било несериозно без достъп до медицинската документация. Само че е също толкова несериозно един футболист да отсъства практически цял полусезон, а около състоянието му да има толкова много неизвестни.
И ако при Кирилов говорим за един особено тежък случай, при Асен Митков вече се наблюдава неприятна повторяемост. Момчето е само на 21 години, а през сезон 2024/25 е имало пет отделни периода на отсъствие, продължили общо 129 дни. Последваха нови проблеми през лятото, а от края на септември халфът отново е извън игра. Как един от най-обещаващите български футболисти на Левски да разгърне потенциала си, когато през няколко месеца трябва да започва почти отначало?
При Мустафа Сангаре положението също не вдъхва особено спокойствие. След операцията на коляното през март нападателят премина през продължително възстановяване, последваха нови отсъствия, а през октомври се появи и мускулен проблем. От март насам се отчита общо 190 дни извън игра в различни периоди. Сега към всичко това се добави и травмата в глезена, получена срещу ЦСКА. Разбира се, последният проблем може да няма нищо общо с предишните, но цялостната картина вече е достатъчно притеснителна.
Акрам Бурас допълва неприятния списък. Алжирецът пропусна 66 дни заради мускулна травма, постепенно се завърна, а в началото на ноември отново се оказа контузен. И точно когато Левски имаше най-голяма нужда от неговите качества срещу ЦСКА, Веласкес не можеше да разчита на него. Сега отново чакаме прогнози за завръщането му. Дано този път се окажат точни.Няма как всяка контузия да бъде приписвана на медицинския екип. Футболът е контактен спорт, натоварванията са огромни, а понякога и най-добрата рехабилитация не може да предотврати нов проблем. Само че когато случаите започнат да се натрупват, вече е редно да се запитаме дали всичко в работата на клуба е организирано по най-добрия възможен начин. Достатъчно внимателно ли се следи състоянието на играчите? Правилно ли се определят сроковете за завръщане? Има ли необходимата координация между лекарите, рехабилитаторите, кондиционните специалисти и треньорския щаб?
Особено неприятно впечатление ми прави и оскъдната информация, която Левски предоставя за своите контузени футболисти. Никой не настоява да се публикуват лични медицински документи, но при съгласие на играчите е напълно нормално клубът да съобщава какъв е характерът на травмата, как протича лечението и защо понякога предварителните срокове се променят. Вместо това твърде често научаваме подробностите от медиите, а около завръщането на поредния футболист започват предположения.
И всичко това се случва в момент, когато Левски има огромна нужда от всеки здрав играч. Отборът преследва шампионската титла и мечтае за участие в елиминациите на Лига Европа. Веласкес трябва да разпределя натоварването, но как да го направи, когато част от алтернативите му непрекъснато са извън строя? Получава се неприятен кръг – едни футболисти се лекуват, други играят повече, умората се натрупва, а рискът от следващи травми постепенно нараства.
Писах преди ден, че Левски има нужда от освежаване на състава. Днес бих добавил, че също толкова необходим е и сериозен преглед на медицинската и възстановителната работа. Не говоря за прибързано посочване на виновници, а за професионална оценка на процесите и конкретни решения, ако бъдат установени пропуски. При амбициите на настоящия шампион подобни въпроси не могат да бъдат оставяни на заден план.
Левски постигна много през последните месеци и заслужено повиши очакванията към себе си. Само че тези изисквания трябва да важат за всички в клуба, а не единствено за Веласкес и футболистите. Ако искаш да бъдеш успешен на европейската сцена, не е достатъчно да разполагаш с добри играчи. Трябва да можеш и да ги запазиш здрави, доколкото това зависи от теб.След седемте гола от ЦСКА настоявах за сериозно осъзнаване на допуснатите грешки. Сега ми се струва, че този разговор трябва да продължи и зад вратата на медицинския кабинет. Там също има въпроси, които отдавна чакат своите отговори. И ако някога „Докторе, защо?“ беше заглавие на популярно телевизионно предаване, днес то звучи като напълно основателен въпрос от всеки левскар, който вижда как един след друг футболистите на любимия му отбор попадат в лазарета.
Докторе, защо? И най-вече – докога?
