Изповедта на Сангаре: Никога не съм изпитвал това - в Левски ме обожават

Докато лекува контузия, Мустафа Сангаре се превърна в гид и отвори вратата към своя свят. Нападателят на Левски посрещна в София популярния френски влогър Юс, а резултатът е видео, което разказва историята му – от първите стъпки до голямата сцена.

„Казвам се Мустафа Сангаре. В момента съм в Левски София, номер 9“, представя се нападателят, преди да върне лентата назад: „Професионалната ми кариера започна… поне така да се каже… в Амиен. След това отидох в Корсика. Аз съм от Португалия и накрая дойдох тук наскоро.“ Днес той вече има своята реалност в България – „Вече година и половина съм в София“, а равносметката му е проста: „Като цяло животът тук е… честно казано… спокоен. Свиква се лесно.“

Но началото никога не е лесно. „В началото нямаш избор. Нямаш избор освен да се адаптираш“, признава Сангаре, който добре знае какво означава да си сам в чужда среда. „В Португалия бях единственият французин. Имаше само португалци и босненци. Опитвах се да се адаптирам, но не беше лесно.“ Именно затова днес оценява средата в съблекалнята: „В отбора има… аз, има Карл Фабиен, Камдем. Това е хубавото на малките общности. Честно казано, се чувстваме добре. Защото, виж, ако си сам тук – трудно е.“






София също има своето място в разказа му. „Тук… честно казано, животът е спокоен. Градът е голям. Има красиви места“, казва той и добавя: „Отидох в планината веднъж. Планината е точно до града. За 20 минути си там.“ Дори обикновените ситуации се превръщат в част от новата му реалност: „Преди не повече от две седмици вървях по улицата, отивах да си оправя айпада. Докато шофирам, минах покрай един полицейски бус. И от него ми свирнаха с клаксон. Аз не бях направил никакво нарушение, но се оказа че единият полицай ме е познал и просто ме поздрави. Левски има фенове навсякъде в България".

Но най-силните думи идват, когато става въпрос за клуба. „Това е най-големият клуб… като Марсилия във Франция. Лудогорец е като ПСЖ… имат пари… но Левски е като Марсилия“, обяснява той и подчертава: „Навсякъде има фенове. Караш 3-4 часа и виждаш фенове на Левски. Казват, че това е клубът на народа. Има история. Спечелили са много трофеи. Усещаш атмосферата на стадиона. И в града, на улицата – също я усещаш.“

Тази връзка с феновете идва бързо. „Когато дойдох, ми казаха: ‘Мус, като започнеш да вкарваш, ще видиш.’ И точно това стана. Още когато дойдох, започнах да вкарвам веднага. Влизах и вкарвах. Феновете полудяха. Казваха: ‘Мус, много го харесваме.’ И честно казано, това е страхотно. Никога не съм изпитвал това преди.“

Въпреки вниманието, Сангаре остава здраво стъпил на земята. „Когато дете дойде при мен за снимка… просто една усмивка, един жест… това е всичко. Няма да се правя на важен, дори да трябва да го правя 30 минути. Знам откъде идвам.“

Не липсва и сблъсъкът с медийната реалност: „Тук вестниците наистина прекаляват. Всеки ден има нови статии. Казах, че малкият ми брат играе за Пари 13… казах, че е добър играч, нищо повече. 20 минути по-късно – във вестниците: искам да доведа брат си тук… Какво? Показах им статията. Понякога просто измислят.“

Историята му в Левски също не е случайна. „Гледали са ме 2-3 месеца. Казаха ми, че имам много специфичен профил – висок съм, но съм подвижен и добър с топката. Няма много такива играчи. Казаха: ‘Имаме нужда от теб.’ Много настояваха по време на преговорите. Наистина ме искаха. И в крайна сметка се оказаха прави… засега.“

А погледът е насочен напред, към голеямата битка за титлата. „Лудогорец… труден отбор. 14 поредни титли. Не можем да ги оставим да станат 15", разказва Сангаре.