Чакането не е план: Пламен Андреев и капанът на големите клубове

Има моменти във футбола, в които талантът не липсва, качеството е видимо, а перспективата повече от обещаваща. И въпреки това нещо се пропуква. Не в ръцете, не в рефлексите, не в психиката. Пропуква се по трасето между решенията. Случаят Пламен Андреев все повече започва да прилича точно на такъв.

Говорим за вратар, който още на 19 години беше титуляр в Левски, спечели Купата на България и логично привлече вниманието на сериозен европейски клуб. Фейенорд плати около 1.2 млн. евро за него през лятото на 2024 година, а пазарната му стойност тогава достигна пик от 2 млн. Сделка, която на хартия изглеждаше като естествена крачка нагоре - голям клуб, Шампионска лига, среда, която би трябвало да развива. Само че още тогава в тази логика имаше една пукнатина.


Планът в Ротердам беше ясен - титулярният вратар Джъстин Бейлоу да бъде продаден. Това обаче не се случи. Сделката пропадна, а Пламен се оказа в ситуация, в която конкуренцията изведнъж стана убийствена. Освен Бейлоу, в съблекалнята вече бяха и германецът Тимон Веленройтер, както и ирландецът Лиъм Босин. Четирима качествени вратари за една позиция. И млад българин, който чака.

Да, Пламен беше част от състава на Фейенорд в Шампионската лига през сезон 2024/25, включително в историческата елиминация срещу Милан. Беше картотекиран, тренираше на най-високо ниво, дишаше въздуха на голямата сцена. Но реалността е безмилостна - в официалните турнири за първия отбор той записа едва 90 минути в Ередивизи и нито една минута в Европа. А за вратар това не е развитие. Това е застой с хубава опаковка.

Следващата стъпка беше логична - преотстъпване. И тук идва втората грешка. Расинг Сантандер е клуб с история, публика и традиции. Но и с ясно изразена йерархия под рамката. В Ла Лига 2 през сезон 2025/26 Пламен има едва 2 участия от възможни 19 мача в първенството, общо 180 минути, без суха мрежа. В турнира за Купата на краля - още 3 мача и една суха мрежа. Общият баланс е показателен: 5 мача, 480 минути. Процентът на мачове като титуляр в първенството е около 11%. Това не е трупане на опит. Това е чакане на грешка на другия.

А „другият“ има име - Жоакин Езкиета. Местен любимец, стабилен и с доверие от треньорския щаб. И тук стигаме до една от най-тежките истини за вратарския пост - шансът идва рядко, а ако не си безупречен в тези малки прозорци, пейката може да се превърне в постоянен адрес. Особено за млад вратар, при това далеч от дома.

И сякаш това не стига, на хоризонта се задава ново местене - Лех (Познан). Гранд в Полша, с фенска маса и амбиции. Но и с титулярен вратар - Бартош Мрозек. Национал на Полша, оценяван на около 3 млн. евро, който след колебливо начало на сезона вдигна формата си от ноември насам и в момента е сред стабилните фигури в тима. Реалистично погледнато - къде точно е пътят на Пламен тук? Колко време ще чака? И колко още ще се обяснява, че „вратарите узряват късно“?

Да, вратарството е специфично. Да, има примери за чакане с години. Но тук не говорим за липса на талант. Говорим за вратар на 21 години, висок 1.92 м, с вече над 100 мача в кариерата си, 11 участия за младежкия национален отбор и доказани качества под напрежение. Говорим за футболист, чиято пазарна стойност вече е паднала от 2 млн. на 1.5 млн. евро не заради слаби изяви, а заради липса на такива.

Проблемът не е в Пламен Андреев. Проблемът е, че той се превръща в пионка на трансферния пазар - местен, за да се върти бизнесът, а не за да расте играчът. Трябва му клуб, в който да бъде безспорен номер едно. Трябва му треньор, който да застане зад него така, както навремето Станимир Стоилов му повери вратата на Левски. Не временен проект, не „ще видим“, не „конкуренцията е полезна“.

Ако във Фейенорд такъв път няма, тогава задържането му там и непрекъснатото му отдаване под наем започва да прилича на заложничество. А то във футбола рядко завършва добре за кариерата.

Остава надеждата, че този път ще се избере правилното място. Такова, в което Пламен Андреев няма да чака, а ще играе. Защото талантът не трябва да отлежава. Трябва да бъде пускан на терена. И дано най-сетне дойде този шанс. Момчето го заслужава!