Антифутбол? Не, антиилюзия – и краят на синята приказка!

Докато левскарските страници днес преливат от опорки, оправдания и кухи клишета за „антифутбол“ и „разрушена игра“, на „Армията“ цари друго усещане – гордост, мощ и живот. ЦСКА спечели власт върху терена и над противника, спечели с характер, агресия и безстрашна тактика, която Христо Янев дирижираше като истински полководец.

Всички приказки за антифутбол звучат като вик на безсилие от сините, които отново си измислиха удобен параван, за да прикрият факта, че нямаха отговор на агресията, на волята, на желанието. Това, което се видя на терена, не беше рушене на играта – беше изграждане на идентичност. Идентичност, която дълго време липсваше.

Отдавна не бяхме виждали ЦСКА с такава ярост, концентрация и вяра. Отборът влезе в мача като звяр, гладен за битка, и не отстъпи нито за секунда. Всеки спечелен двубой, всяка борба, всяка секунда до последния съдийски сигнал бяха част от една огромна армейска лекция – как се печели дерби с душа, сърце и кръв.

Христо Янев е сърцето и душата на този ЦСКА. Само за два месеца той направи това, което мнозина не успяха за години – върна огъня, вярата и дисциплината. Виждаме отбор, който се хвърля за всеки метър, който умира за емблемата. А когато Янев погледне играчите си от пейката, те разбират, че е човек, който живее за този клуб.

Някой ще каже, че прекаляваме с похвалите. Не, днес не можем да прекалим. Каквото и да се каже за Христо Янев, ще е малко. Той съживи ЦСКА. Клубът отново диша армейски въздух, а с него се връща и онази стара, сурова, неудобна за всички енергия, която винаги е плашила опонентите.

А там... в покрайнините на София – плачат, ридаят и ближат рани. Те, които вярваха, че победата им е даденост, сега гледат как реалността им се срутва. И нека свикват – тепърва ще страдат още. Няма да видят нито купа, нито титла. Защото ЦСКА вече е отново това, което трябва да бъде – гарант, че никой няма да мине лесно, а сините – никога!