Източник на снимката: startphoto.bgВили Вуцов: Попеее, Попе, да си ядеш ушичките, Попе!
"Отиде да гледаш"
- 28/07/2026
Левски постигна късен обрат с 2:1 срещу Локомотив София и така запази максимално спокойствие преди заминаването за Крайова, където утре ще гостува на Университатя в реванш от втория предварителен кръг на Шампионска лига. Сините имат преднина от 1:0 след първата среща, като бившият им наставник Велислав Вуцов смята, че настоящият Хулио Веласкес трябва да спре с експериментите да сменя позициите на сини футболисти. Според Вили любимите вътрешни ротации на испанския специалист може да изиграят лоша шега в ключов момент. Вуцов коментира победата над Локо София, като нападна главния съдия Никола Попов, отменил по едно попадение на двата столични тима.
„Левски подцени първото полувреме. Не играхме добре – нито в дефанзивен план, нито като цяло.
При първия отменен гол – на Локомотив София, грешката е видима. Да, има игра с ръка и тя се вижда, но трябва да се погледне и как се стига до ситуацията. Нашите играчи са там – четирима са в линия, още двама пред тях, тоест имаме числено превъзходство шестима срещу четирима. Въпреки това позволяваме прекалено лесно на Милошев да преодолее човек, да влезе навътре и да центрира.
Тук смятам, че голяма вина носи Серафимов. Почти не успя да спечели първа топка в мача. Не знам какво трябва да се случи, за да седне до Хулио и да гледа мач оттам. През първото полувреме игра като бек, след това влезе като централен защитник, но представянето му не беше на ниво.
При ситуацията след това топката мина между краката на Макун, а Търдин имаше късмет, че Ерол Дост си помогна с ръка. Тя е очевидна и тук няма спор. Левски се отърва, казано на нашия език. Може би обаче не беше необходимо да се стига дотам – трябваше по-рано да си решим проблемите.
Левски създаде положения. Дори през първото полувреме, макар и основно след статични ситуации, имахме три абсолютно чисти възможности. При по-добра концентрация мачът можеше рано да тръгне в положителна посока за нас.
В същото време Локомотив София също намери своите моменти. Светльо се намеси добре при удара на Спас Делев в 52-рата минута. Като цяло до тази ситуация той пазеше изключително уверено и нямаше вина.
При гола на Делев за 1:0 в 63-ата минута обаче отново имаше грешки. Костадинов излиза между линиите, а северномакедонецът нито атакува топката, нито се връща в зоната си. Това е несериозно отношение. Не може да му позволиш да вземе първа топка, да те изпревари, да влезе зад гърба ти и да стигне до удар.
Спас Делев е опитен, умен и силен футболист. Той изчака правилния момент, видя, че Светослав ще затвори десния му крак, и успя да го излъже, като насочи топката покрай левия му крак. Така се стигна до 1:0.
На стадиона всички изтръпнахме. Казах веднага на хората около мен, че няма как този мач да бъде загубен точно преди да получим фаул и да изравним.
А при ситуацията с ВАР в 69-ата минута трябва да кажа, че подобно нещо не бях виждал. Главен съдия да отиде да гледа засада на ВАР – не бях виждал. Не мога да коментирам със сигурност дали има нарушение. Ако съдията беше отсъдил такова, бих го приел.
Но такова нещо няма. Ясно е, че засада няма. И да отиваш и да отсъждаш някаква засада… Аз дори не мога да разбера на кого е засадата – на Търдин ли? Той нито играе с топката, нито влияе на ситуацията. Борят се с Милошев, но той не пречи нито на футболиста, нито на вратаря.
Красимир няма никакъв шанс да стигне до топката. Дори и Търдин да е бил в засада, това е абсурдно решение.
Попеее, Попе, да си ядеш ушичките, Попе! Отиде да гледаш… Не знам какво отиде да гледаш… ВАР. Попе, ходи в някоя църква, гледай нещо друго, бате. Спри се, не се занимавай с такива неща. Казах го още там – беше италианският нов шеф на съдиите и му казах: „Моля ти се, спрете тази агония. Не може цяла година да гледаме едни и същи безумия.“
ВАР вече трябва да помага. Ако системата вижда засада – да я посочи и всичко приключва. Няма напрежение, няма спорове. Приема се решението – има засада или няма. Но когато главният съдия отива да гледа ВАР за засада, това вече създава допълнително напрежение.
А и самата картинка беше смешна. Какви линии са начертани на телевизионното повторение? Къде са линиите? На кого са? Не можеш да разбереш. Покажете ясно кой е червеният, кой е синият, къде точно е линията.
Гледах ситуацията вкъщи, увеличавах я на голям телевизор и пак не можах да видя какво точно се показва. Не разбирам какво са хванали – крак ли, рамо ли, нос ли? Даже рамото на червения футболист изглежда зад линията.
Ако съдията беше отсъдил нарушение, може би щях да го приема по-лесно. Но това решение със засадата беше трудно разбираемо. На стадиона хората около мен – включително от ръководството – гледаха телефоните си и питаха: „Какво сега свири?“.
Когато чуеш, че главният съдия отива да гледа ВАР за засада, започваш да се чудиш дали това е нормално. На световното първенство минаха над 100 мача и не си спомням съдия да е ходил да гледа ВАР за засада. Ако има дузпа, нарушение или спорна ситуация – да, но за засада? Това е безумие.
И така стигаме до 77-ата минута. Тогава Левски вече вдигна оборотите, направи смените и уцели по-добре състава. Влязоха новите футболисти, част от които са много качествени, както и някои от старите. Тогава вече стана истински мач. Я, гледай как Ляската, миличкият, напъва като глист на буца, гледай… Шпагати-магати… Не става, брат…
Въпросът е защо трябваше да чакаме чак до 77-ата минута, за да започнем да играем с такова темпо. Стигнахме до положения, но защо всеки път трябва да си късаме нервите?
Тази атака беше за учебник. Скоростта, движението, подаванията – това е Левски, който искаме да виждаме. Вече имаме футболисти, които могат да подават в коридори, имаме бързи играчи и футболисти, които могат да атакуват пространствата.
Страхотен извеждащ пас на Сержиньо в коридор. Око-Флекс тръгва навреме, има движение и от другата страна. Тук няма засада – футболистите са на една линия, дори някои са зад нея.
Точно това беше ситуацията, която трябваше да използваме и срещу Университатя Крайова – подаване в първия момент. Там имахме възможност, но не го направихме.
И Сержиньо, който е много добър футболист. Определено може да се каже, че Левски е уцелил със селекцията. Има много добри чужденци.
Това са добри играчи. Когато имаш по-качествени футболисти, е нормално нивото и на останалите да се вдигне. Например за мен сега вече виждам онзи играч, който очаквах да видя. Миналия сезон той само загатна за възможностите си, но сега е съвсем различен човек.
Тогава обаче нямаше конкуренция. Малко ми се губи Бала в този компот от силни играчи. Искам да го видя, защото знам, че е добър футболист и може да се впише в комбинативната игра на тези хора.
Сула явно не е в добро състояние и появата му не беше на необходимото ниво. За Сангаре според мен трябва поне месец търпение, за да се върне във формата си. Има доста контузени футболисти – дано по-бързо да се възстановят.
Левски вече има необходимото количество качествени играчи, за да може да прави промени и ротации. Според мен обаче по-важното е да се спре с експериментите. Не ми допадат много постоянните смени на позициите на някои футболисти.
Един играч отива от бек на крило, крило става бек, халф става нападател, нападател играе на друга позиция. Търдин започва като централен защитник, после отива халф… Всички тези експерименти в един момент може да ни изиграят лоша шега. Дано да не се случи.
Със сигурност обаче смятам, че за България този отбор е добър. Трудно който и да е съперник ще намери противодействие срещу него. Просто понякога трябва да се събудят, да си ударят сами един шамар.
Според мен този мач започнаха несериозно и отпуснато. Вероятно са си ударили по един шамар на полувремето или малко след началото на втората част. След това видяхме съвсем различно лице – друго ниво на отбора, друго ниво на играта и съвсем различен резултат.
Определено, независимо че Локомотив София игра добре, Левски заслужи трите точки. Някой може да каже, че това отново е от онези шампионски мачове, които се печелят трудно, но според мен на Левски вече му стана навик да взима такива срещи с класа.
Това е класа. Головете не са случайни. Може да кажеш, че си се измъкнал, ако вкараш след някакъв рикошет, меле или случайно центриране. Но Левски вкара два гола в момент, когато Локомотив София видимо се бранеше. Да намериш тези положения и да ги изиграеш по този начин – това показва сериозна класа.
Поздравления за това, защото този мач беше необходим най-вече за спокойствието, а не толкова за самочувствието. Левски самочувствие има. Просто трябваше да има спокойствие преди изключително важния реванш в Румъния.
Ако не бяхме победили, щеше да има вътрешно напрежение. Сега обаче отборът отива в Крайова напълно спокоен. Освен това Университатя загуби с 1:5 от Динамо Букурещ. Независимо че казват, че са играли с променен състав, това си е техен проблем.
Те са играли 50 минути с човек по-малко, но загуба с 1:5 си е тежка. Това допълнително налива масло в огъня след поражението на „Герена“ и след видимо по-добрата игра на Левски в първия мач.
Така че Левски отива като фаворит. Дали това е добре или не – ще покаже в сряда”, заяви Вили Вуцов в своя YouTube подкаст Sesame_Liga_Vutsov.
„Левски подцени първото полувреме. Не играхме добре – нито в дефанзивен план, нито като цяло.
При първия отменен гол – на Локомотив София, грешката е видима. Да, има игра с ръка и тя се вижда, но трябва да се погледне и как се стига до ситуацията. Нашите играчи са там – четирима са в линия, още двама пред тях, тоест имаме числено превъзходство шестима срещу четирима. Въпреки това позволяваме прекалено лесно на Милошев да преодолее човек, да влезе навътре и да центрира.
Тук смятам, че голяма вина носи Серафимов. Почти не успя да спечели първа топка в мача. Не знам какво трябва да се случи, за да седне до Хулио и да гледа мач оттам. През първото полувреме игра като бек, след това влезе като централен защитник, но представянето му не беше на ниво.
При ситуацията след това топката мина между краката на Макун, а Търдин имаше късмет, че Ерол Дост си помогна с ръка. Тя е очевидна и тук няма спор. Левски се отърва, казано на нашия език. Може би обаче не беше необходимо да се стига дотам – трябваше по-рано да си решим проблемите.
Левски създаде положения. Дори през първото полувреме, макар и основно след статични ситуации, имахме три абсолютно чисти възможности. При по-добра концентрация мачът можеше рано да тръгне в положителна посока за нас.
В същото време Локомотив София също намери своите моменти. Светльо се намеси добре при удара на Спас Делев в 52-рата минута. Като цяло до тази ситуация той пазеше изключително уверено и нямаше вина.
При гола на Делев за 1:0 в 63-ата минута обаче отново имаше грешки. Костадинов излиза между линиите, а северномакедонецът нито атакува топката, нито се връща в зоната си. Това е несериозно отношение. Не може да му позволиш да вземе първа топка, да те изпревари, да влезе зад гърба ти и да стигне до удар.
Спас Делев е опитен, умен и силен футболист. Той изчака правилния момент, видя, че Светослав ще затвори десния му крак, и успя да го излъже, като насочи топката покрай левия му крак. Така се стигна до 1:0.
На стадиона всички изтръпнахме. Казах веднага на хората около мен, че няма как този мач да бъде загубен точно преди да получим фаул и да изравним.
А при ситуацията с ВАР в 69-ата минута трябва да кажа, че подобно нещо не бях виждал. Главен съдия да отиде да гледа засада на ВАР – не бях виждал. Не мога да коментирам със сигурност дали има нарушение. Ако съдията беше отсъдил такова, бих го приел.
Но такова нещо няма. Ясно е, че засада няма. И да отиваш и да отсъждаш някаква засада… Аз дори не мога да разбера на кого е засадата – на Търдин ли? Той нито играе с топката, нито влияе на ситуацията. Борят се с Милошев, но той не пречи нито на футболиста, нито на вратаря.
Красимир няма никакъв шанс да стигне до топката. Дори и Търдин да е бил в засада, това е абсурдно решение.
Попеее, Попе, да си ядеш ушичките, Попе! Отиде да гледаш… Не знам какво отиде да гледаш… ВАР. Попе, ходи в някоя църква, гледай нещо друго, бате. Спри се, не се занимавай с такива неща. Казах го още там – беше италианският нов шеф на съдиите и му казах: „Моля ти се, спрете тази агония. Не може цяла година да гледаме едни и същи безумия.“
ВАР вече трябва да помага. Ако системата вижда засада – да я посочи и всичко приключва. Няма напрежение, няма спорове. Приема се решението – има засада или няма. Но когато главният съдия отива да гледа ВАР за засада, това вече създава допълнително напрежение.
А и самата картинка беше смешна. Какви линии са начертани на телевизионното повторение? Къде са линиите? На кого са? Не можеш да разбереш. Покажете ясно кой е червеният, кой е синият, къде точно е линията.
Гледах ситуацията вкъщи, увеличавах я на голям телевизор и пак не можах да видя какво точно се показва. Не разбирам какво са хванали – крак ли, рамо ли, нос ли? Даже рамото на червения футболист изглежда зад линията.
Ако съдията беше отсъдил нарушение, може би щях да го приема по-лесно. Но това решение със засадата беше трудно разбираемо. На стадиона хората около мен – включително от ръководството – гледаха телефоните си и питаха: „Какво сега свири?“.
Когато чуеш, че главният съдия отива да гледа ВАР за засада, започваш да се чудиш дали това е нормално. На световното първенство минаха над 100 мача и не си спомням съдия да е ходил да гледа ВАР за засада. Ако има дузпа, нарушение или спорна ситуация – да, но за засада? Това е безумие.
И така стигаме до 77-ата минута. Тогава Левски вече вдигна оборотите, направи смените и уцели по-добре състава. Влязоха новите футболисти, част от които са много качествени, както и някои от старите. Тогава вече стана истински мач. Я, гледай как Ляската, миличкият, напъва като глист на буца, гледай… Шпагати-магати… Не става, брат…
Въпросът е защо трябваше да чакаме чак до 77-ата минута, за да започнем да играем с такова темпо. Стигнахме до положения, но защо всеки път трябва да си късаме нервите?
Тази атака беше за учебник. Скоростта, движението, подаванията – това е Левски, който искаме да виждаме. Вече имаме футболисти, които могат да подават в коридори, имаме бързи играчи и футболисти, които могат да атакуват пространствата.
Страхотен извеждащ пас на Сержиньо в коридор. Око-Флекс тръгва навреме, има движение и от другата страна. Тук няма засада – футболистите са на една линия, дори някои са зад нея.
Точно това беше ситуацията, която трябваше да използваме и срещу Университатя Крайова – подаване в първия момент. Там имахме възможност, но не го направихме.
И Сержиньо, който е много добър футболист. Определено може да се каже, че Левски е уцелил със селекцията. Има много добри чужденци.
Това са добри играчи. Когато имаш по-качествени футболисти, е нормално нивото и на останалите да се вдигне. Например за мен сега вече виждам онзи играч, който очаквах да видя. Миналия сезон той само загатна за възможностите си, но сега е съвсем различен човек.
Тогава обаче нямаше конкуренция. Малко ми се губи Бала в този компот от силни играчи. Искам да го видя, защото знам, че е добър футболист и може да се впише в комбинативната игра на тези хора.
Сула явно не е в добро състояние и появата му не беше на необходимото ниво. За Сангаре според мен трябва поне месец търпение, за да се върне във формата си. Има доста контузени футболисти – дано по-бързо да се възстановят.
Левски вече има необходимото количество качествени играчи, за да може да прави промени и ротации. Според мен обаче по-важното е да се спре с експериментите. Не ми допадат много постоянните смени на позициите на някои футболисти.
Един играч отива от бек на крило, крило става бек, халф става нападател, нападател играе на друга позиция. Търдин започва като централен защитник, после отива халф… Всички тези експерименти в един момент може да ни изиграят лоша шега. Дано да не се случи.
Със сигурност обаче смятам, че за България този отбор е добър. Трудно който и да е съперник ще намери противодействие срещу него. Просто понякога трябва да се събудят, да си ударят сами един шамар.
Според мен този мач започнаха несериозно и отпуснато. Вероятно са си ударили по един шамар на полувремето или малко след началото на втората част. След това видяхме съвсем различно лице – друго ниво на отбора, друго ниво на играта и съвсем различен резултат.
Определено, независимо че Локомотив София игра добре, Левски заслужи трите точки. Някой може да каже, че това отново е от онези шампионски мачове, които се печелят трудно, но според мен на Левски вече му стана навик да взима такива срещи с класа.
Това е класа. Головете не са случайни. Може да кажеш, че си се измъкнал, ако вкараш след някакъв рикошет, меле или случайно центриране. Но Левски вкара два гола в момент, когато Локомотив София видимо се бранеше. Да намериш тези положения и да ги изиграеш по този начин – това показва сериозна класа.
Поздравления за това, защото този мач беше необходим най-вече за спокойствието, а не толкова за самочувствието. Левски самочувствие има. Просто трябваше да има спокойствие преди изключително важния реванш в Румъния.
Ако не бяхме победили, щеше да има вътрешно напрежение. Сега обаче отборът отива в Крайова напълно спокоен. Освен това Университатя загуби с 1:5 от Динамо Букурещ. Независимо че казват, че са играли с променен състав, това си е техен проблем.
Те са играли 50 минути с човек по-малко, но загуба с 1:5 си е тежка. Това допълнително налива масло в огъня след поражението на „Герена“ и след видимо по-добрата игра на Левски в първия мач.
Така че Левски отива като фаворит. Дали това е добре или не – ще покаже в сряда”, заяви Вили Вуцов в своя YouTube подкаст Sesame_Liga_Vutsov.
